В търсене на половинката. "Мъжкият мозък"

Откъс от книгата „Мъжкият мозък“ на д-р Луан Бризендайн, издателство „Изток-Запад“

След като Райън забеляза Никол, вниманието му бе погълнато от нея. Намираше се в един спортен бар и гледаше баскетболните финали с още няколко приятели от отбора по ръгби, но един поглед към нея бе достатъчен, за да забрави всичко останало. Двадесет и осем годишният уебдизайнер Райън беше натрупал достатъчно опит, за да знае, че добре изглеждащите жени невинаги можеха да се похвалят с кой знае колко други забележителни качества. Но видът ѝ натисна познатия „трябва да я имам“ спусък в мозъка и без много да му мисли, Райън се отправи към нея. Забеляза, че приятелката ѝ също беше хубава, но определено Никол бе тази, която спираше дъха му.

С дългата си руса коса, стройна фигура с тънка талия и лице на модел Никол много добре осъзнаваше въздействието си върху срещуположния пол. Беше на двадесет и шест – моя пациентка още от лудите си тийнейджърски години. Мъжете се лепяха по нея, откакто стана на петнадесет, гърдите ѝ пораснаха и ѝ махнаха шината.

Докато Райън гледаше Никол, сякаш на земята не съществуваше никой друг освен нея. Областта на сексуалното желание в хипоталамуса светна като игрален автомат. Изведнъж можеше да мисли само за това как да ѝ привлече вниманието. Без да го съзнава, Райън следваше командите на древния инстинкт за размножаване.

Мъжете, живеещи днес, са били биологично селектирани в течение на милиони години да търсят и забелязват плодовити жени. Това, за което самите те не се досещат, е, че са се развили така, че да обръщат внимание на определени белези, говорещи за добри репродуктивни способности. Учените са открили, че привличането към женски тела с формата на пясъчен часовник – изявен бюст, тънка талия, плосък корем и закръглен ханш, е характерно за мъжете във всички култури. Тази форма говори на мъжкия мозък, че жената е млада, здрава и вероятно не е бременна от някой друг. Както при всички мъже, така и при Райън разпознаването на „партньор номер едно“ се случваше визуално. Зрителният кортекс на мъжа е настроен да забелязва жени с фигурата на Никол. Вкусовете, разбира се, се различават, но когато мъжките мозъци навлязат в ловните полета за търсене на „женска за разплод“, се оказват замесени от едно и също тесто.

Флиртът е „готовност за контакт“

Когато Никол ми даде подробен отчет за първата им среща, беше ясно, че по някакъв начин Райън я беше очаровал. Ако можехме да наблюдаваме на забавен каданс движенията на телата им, щяхме да видим как той върви небрежно, но целенасочено към нея, с надеждата, че тя ще го погледне. В момента, в който тя го прави, той привежда леко брадичката си, едва доловимо повдига вежди и се усмихва, приближавайки я. Никол обръща глава към него, отвръща на усмивката и съвсем лекичко са накланя назад. Тялото ѝ съобщава: Заинтересувана съм, но съм предпазлива. Мозъкът на Райън е разчел Никол правилно. Все така усмихвайки се, той леко отстъпва.

Въпреки че Райън не притежаваше този изваян небрежно елегантен вид на мъжете от списанията, по който Никол най-много си падаше, той наистина ѝ беше симпатичен и изглеждаше достатъчно добронамерен. Усмивката и блясъкът в лешниковите му очи я обезоръжиха и тя усети как и по нейните устни разцъфва усмивка, когато погледна надолу, за да прекъсне, уж свенливо, контакта с очи.

Невербални сигнали, които Никол и Райън възпроизвеждаха, учените наричат „готовност за контакт“. Без да кажат и дума, мозъците им възприемаха импулси на породения един към друг интерес. Винаги се усмихвам при спомена за учения ми съпруг, който се опитваше да флиртува с мен, хващайки се за всяка моя дума по време на бизнес обяда, на който се запознахме. Флиртът е готовност за контакт и мъжете, които го умеят добре, бият по точки.

Докато се разиграваше сцената между Никол и Райън, може да е изглеждало така, сякаш движенията и израженията на лицата им са прецизно отработени и типични за западната култура, но се оказва, че тези невербални минижестове на флирта са дълбоко програмирани в човешкия мозък. Изследователи са снимали първите срещи между мъже и жени в различни култури и са установили, че навсякъде по света хората боравят с тези характерни за флиртуването знаци също като Никол и Райън.

Райън възнамеряваше да продължи ухажването. Поемайки дълбоко дъх, той набързо събра кураж за следващата стъпка с надеждата, че тази възхитителна жена ще е склонна да продължи играта. Опитвайки се да звучи колкото се може по-уверен и спокоен, се обърна към момичетата: „Хей, струва ми се, че вие двете сте жадни. Може ли да ви почерпя с нещо?“

Преди Никол да има възможността да откаже, приятелката ѝ прие поканата: „Благодаря! Бих желала чаша шардоне. Между другото аз съм Маги, а това е Никол.“

Райън кимна и се представи. После се обърна към Никол и я попита тя какво ще пие. „Шардоне звучи добре“, каза тя, а Райън моментално бе запленен от мелодичността на гласа ѝ. Когато се върна с питиетата, Никол попита: „За да гледаш мача ли си тук?“

Райън, чувствайки се вече леко по-уверен, пусна най-чаровната си усмивка и каза: „Не, тук съм, за да гледам теб.“ Никол се поласка, макар да знаеше, че това е просто реплика. Райън умело разиграваше тактиката, която учените наричат „дребните хитрости и преувеличения в ухажването“. Според тях мъжете считат, че жените очакват да чуват комплименти, ето защо не виждат нищо погрешно в това да задоволяват очакванията им. Райън обаче не искаше да насилва късмета си, така че небрежно попита: „А вие за кой отбор сте?“

„За никой – каза Никол с усмивка. – Учех за изпита по право и Маги ме заплаши, че ще ме заличи от списъка с приятелите си, ако не си почина.“ Преди Никол да успее да каже още нещо, приятелката ѝ я изпревари: „Дръпни си един стол, Райън.“

Сетивата на привличането

Райън забеляза, че гласът на Маги е по-дълбок от този на Никол и въпреки че беше приятен, мозъкът му моментално я категоризира по-скоро като потенциален приятел, отколкото като потенциален партньор. Тънкият глас на Никол я позиционира в категорията „готина и секси“.

В проучване, проведено сред африканското племе хадзапи, се оказало, че мъжете се женели по-скоро за жени с дълбоки гласове, смятани за по-добри животновъдки, но съобщават, че били по-сексуално привлечени от жените с най-тънките и високи гласове. Също така жените от племето считали мъжете с по-дълбоки гласове за най-добрите ловци и воини, но повече ги привличали мъже с пискливи и тънки гласове. Никол намираше гласа на Райън за приятен, макар да не беше дълбокият мъжки баритон, който караше коленете ѝ да омекват.

Сега, седейки до Никол, Райън се намираше достатъчно близо, за да усети сладкото ѝ ухание, и светкавичното подсъзнателно съобщение на мозъка му беше, че тя не само мирише добре, но и генетично е потенциално добър избор. Според учените феромоните, съставляващи миризмата на тялото ни, които несъзнателно долавяме посредством обонянието си, носят генетична информация. От браковете между роднини, т.е. между двойки със сходни гени, често се раждат болнави деца. Едно проведено в Швейцария изследване с потни фланелки, попили феромоните на хората, които са ги носили, показало, че двойките, които били добра генетична комбинация (т.е. които най-много се различавали), съответно миришели най-добре един за друг. Ако за Райън Никол миришеше „лошо“, интересът му към нея можеше да се изпари, без самият той да разбере защо. Това не е въпрос на хигиена, ами на гени.

Репродуктивно настроеният му мозък го снабдяваше с окуражаващи хормонални импулси и Райън си помисли, че Никол също изглежда заинтригувана, така че се опита да я предразположи с още един въпрос: „И кога ти е изпитът?“

„Следващата седмица“ – каза тя.

Маги се намеси: „Когато се свърши с този изпит, ще организирам парти в нейна чест. Искаш ли да дойдеш?“

Събитието беше само след две седмици, но на Райън му се струваха като цял месец. Не можеше да спре да мисли за Никол и в главата му непрекъснато се въртяха възможни теми за разговор. Както се оказа, Райън нямаше нужда да се тревожи толкова. По време на партито разговорът между тях течеше гладко и му стана много приятно от това, че често успяваше да я разсмее. В края на вечерта, след като тя прие да я закара до вкъщи, вълнението му нарасна. Сексуалната енергия помежду им вече беше осезаема. Когато я изпрати до вратата и я погледна в очите, тя не отклони погледа си. Той се приведе и я целуна за довиждане. Възнамеряваше да го направи набързо, но когато устните им се срещнаха, езиците им ги последваха от само себе си. Целувката беше така сладка и омайна, че не можеше да я прекъсне. За негов късмет Никол също не можеше.

В играта на ухажването целувката е нещо повече от целувка – представлява вкусов тест. Слюнката съдържа молекули от всички органи и жлези в тялото, така че целувката с език е нещо като вкусов отпечатък. В момента, в който езикът на Райън докосна този на Никол, се е получил обмен на информация за здравето и гените им и тази информация несъзнателно се е запечатала в мозъците и на двамата. Ако Никол притежаваше твърде близки до неговите гени и целувката беше кисела, това можеше да прекъсне сексуалното привличане. Но целувката беше сладка на вкус; последва я още една и още една. Учените са открили, че слюнката на мъжа съдържа доволно количество биоактивен тестостерон, достатъчен, за да може да активира центъра на сексуалната възбуда в женския мозък.

Така че майка ви е права – целувката с език може да доведе до секс. Райън се надяваше, че тази нощ ще му излезе късметът, но Никол внимателно се отдръпна, благодари му и му пожела лека нощ, без да го покани да влезе.

Д-р Бризендайн за мозъка на тийнейджъра прочетете ТУК