Стотици милиони използват продуктите на Apple всеки ден. Няколко хиляди работят в централата на Apple в Купертино. Но броени единици сядат пред чертожната дъска и участват в креативния процес по създаването на легендарния софтуер на компанията.

„Креативен отбор” е впечатляващият личен мемоар на Кен Косиенда – един от програмистите, работили  по софтуера на иконите iPhone, iPad и браузъра Safari.

Забележителната история на един от най-влиятелните брандове на света оживява на български език в луксозно издание с твърди корици и прави читателя пряк свидетел на революцията, променила света.

Това е история за изкуството на програмирането, но много повече за изкуството на човешкото въображение. В процеса на креативния отбор се сливат вдъхновение, сътрудничество, знания, вкус и емпатия, които в синхрон помагат да се преодолеят всяка криза и препятствие.

За работата си със самия Стив Джобс, за срещите си с най-добрите софтуерни инженери в световен мащаб и за трудностите по пътя към успеха. Косиенда не спестява нито една подробност и не се притеснява да „разкрие тайни от кухнята” на гиганта Apple.

Интелигентно, прямо и с чувство за хумор бившият главен инженер на iPhone пресъздава 15-те години, които прекарва в компанията,както и творческите методи на цял един „Креативен отбор”.

Защото иновацията се ражда точно по този начин – с много труд и много вдъхновение.

Аз бях свидетел и участник в тези времена и промени. Започнах да програмирам за iPhone, когато софтуерните инженери и дизайнери по този секретен проект можеха да се поберат в малка заседателна зала. Ако ме попитате за пър­вия iPad, спокойно бих могъл да го нарека К48, вътрешното кодово название, което ние, разработчиците, използвахме, преди Стив Джобс и маркетинговият отдел да изберат съ­щинско име на продукта.

УВОД

Тази книга описва петнайсетте години, които прекарах в Apple, усилията ми да създавам страхотен софтуер, докато бях там, историите и впечатленията ми от онова време. Ако искате да узнаете какво означаваше да представиш демо на Стив Джобс или защо клавиатурата на тъчскрийна на iPhone се оказа именно такава, или какво правеше продуктовата култура на Apple изключителна, продължавайте да четете.

Ще ви разкажа за това какво означаваше да бъдеш софтуерен инженер в Apple, за напрежението и удоволствието да работиш в такава взискателна компания и за вълнението, което ние, софтуерните разработчици, изпитваме, когато накараме компютъра да направи нещо ново единствено с помощта на усамотение, умствени способности и набиране на текст.

Ще ви разкажа за общността от програмисти в Apple, от която станах част, и как една малка група от интровертни компютърни спецове създаде уеб браузър и операционна система за смартфон с тъчскрийн.

Ще разберете и как програмистите се вписват в по-голямата система за разработване на софтуер в Apple, за удоволствието да се работи съвместно с дизайнери, които могат да придадат изискан и елегантен вид и усещане, което създават нашите приложения, както и за стреса от представянето на резултата от труда ви пред колеги и шефове от средно и високо ниво, които непрестанно настояват за невъзможни подобрения.

Създаването на продукти по маниера на Apple включва множество аспекти – промишлен дизайн, хардуерен инженеринг, маркетинг, правноорганизационна дейност и управляване на международна верига за доставки, ако трябва да изброя само няколко – но за да разберете кое прави компанията Apple това, което е, нейната същина, трябва да сте наясно със софтуера. Аз ще ви запозная със света, в който живеят програмистите, как се създава софтуер от нулата и как се опитвахме да вдъхнем дух на този софтуер. Докато други компании проектират красив хардуер, нямат равни в областта на маркетинга, наемат страхотни адвокати и произвеждат огромни количества продукция, нито една не е в състояние да прави толкова интуитивен, грижливо разработен и забавен софтуер. Ако в продуктите на Apple има някаква магия, то тя се крие в софтуера. Ще ви разкажа как създадохме някои от най-важните софтуери в историята на компанията.

Когато постъпих в Apple през 2001 г., главните продукти на компанията все още бяха настолните и лаптоп компютри и макар iMac с неговите ярки цветове и забележителен успех да беше възвърнал позициите на Apple като лидер на дизайна в областта на високите технологии – бяха изминали четири години от завръщането на Стив Джобс след продължилото му единайсет години изгнание – компанията все още владееше по-малко от 5% от пазара, доминиран от Microsoft Windows. По онова време Apple определено имаше ядро от почитатели ентусиасти, които бяха влюбени в продуктите на компанията, но за всички останали Mac беше компютър, който може и да бяха използвали в колежа, но впоследствие го бяха забравили.

Четири месеца след назначаването ми в Apple нещата започнаха да се променят. Пускането в продажба на iPod беше за мен не по-малка изненада, отколкото за всички останали, и този портативен музикален плейър даде тласък на прехода на Apple от компютрите към персонализираните технологични продукти. Освен това iPod осигури парите и увереността, които щяха да доведат до разработването на изключително успешните последващи устройства. Кулминацията на всичко това стана iPhone, продуктът, който преобрази Apple от дребен технологичен играч в едно от най-доходоносните предприятия в света.

Аз бях свидетел и участник в тези времена и промени. Започнах да програмирам за iPhone, когато софтуерните инженери и дизайнери по този секретен проект можеха да се поберат в малка заседателна зала. Ако ме попитате за първия iPad, спокойно бих могъл да го нарека К48, вътрешното кодово название, което ние, разработчиците, използвахме преди Стив Джобс и маркетинговият отдел да изберат същинско име на продукта. Днес, когато пиша този увод, стотици милиони хора ползват споменатите продукти на Apple, а ако броите браузърите в Windows и Google Android, ползващи код, базиран на браузъра Safari, за чието разработване помогнах, тогава броят на тези ежедневни потребители става доста повече от един милиард, може би наближава два.

Въпреки това никога не сме помисляли за такива големи количества. Бяхме твърде заети, съсредоточени в дребните детайли. Всеки ден в Apple беше като отиване в школа, в университет за създаване на високотехнологични продукти с фокус върху дизайна. Към това напрежение се добавяше изискване нещата да се правят както трябва и без да се опитваме съзнателно, успяхме да изградим подход към работата, който се оказа особено ефикасен за създаване на страхотен софтуер.

Целта ми е да споделя нашия подход с вас. За основа на този разказ ще ми послужат седем елемента, които набелязах – на тях дължим успеха на софтуера на Apple:

  • Вдъхновение: да измисляме страхотни идеи и да си представяме какво би могло да се осъществи в действителност.
  • Сътрудничество: да работим добре заедно с други хора и да се стараем да обединяваме силните си страни.
  • Майсторство: да използваме уменията си за постигане на висококачествени резултати и непрекъснато да се стремим да се справяме по-добре.
  • Усърдие: да вършим необходимата „черна“ работа, никога да не пестим усилия. Да не действаме половинчато.
  • Решителност: да вземаме трудни решения, без да ги отлагаме.
  • Вкус: да развиваме изтънчен усет за преценка и да намираме онзи баланс, който води до едно носещо удовлетворение завършено цяло.
  • Съпричастност: да се опитваме да виждаме света през очите на хората около нас и да създаваме продукти, които намират място в техния живот и отговарят на нуждите им.

Нямаше фирмени наръчници, описващи горните елементи. Никой не излагаше този списък при въвеждането на нови служители в работата. По стените на централата ни в Купертино нямаше табели, призоваващи да си сътрудничим. Напротив, инстинктивно усещахме, че налагането на твърдо установена методология би могло да ни попречи в търсенето на нововъведения. Именно затова нашият подход произтичаше от работата ни. Това се случваше както от горе надолу, подхранвано от безспорния авторитет и безкомпромисна прозорливост на Стив Джобс, така и от долу нагоре, благодарение на ежедневните усилия на дизайнери и програмисти, за които никога не сте чували, хора като мен и моите колеги, за някои от които ще ви разкажа.

Вероятно сте се сдобили с тази книга по различни причини, сред които: да разберете от първа ръка как работи една емблематична американска компания, да научите предисторията на някои от вашите любими продукти на Apple или да узнаете нещичко за този загадъчен занаят – разработването на софтуер. Но ако очаквате, че ще прочетете наръчник за „Седемте елемента, които направиха Apple велика компания“, се надявам да разберете, че да се работи по типичния за Apple начин, в никакъв случай не е въпрос на отмятане на задачи по списък.

Макар седемте жизненоважни елемента да лежат в основата на онова, което правехме всеки ден, те представляват и откритие с дългосрочен обхват. Важен аспект на настоящата книга е начинът, по който изграждахме нашите творчески методи. Докато работехме за осъществяването на нашите продукти, ние развивахме подхода си за създаване на страхотен софтуер. Това беше еволюция, резултат от неотклонното ни внимание към непосредствената задача, без същевременно да губим от поглед крайната цел. Никога не разчитахме на ярки проблясъци на прозрение, които биха могли да решават проблеми с един замах, малко бяха и моментите, в които си струваше да извикаме „Еврика!“. Дори в двата случая по време на кариерата ми в Apple, когато осъществих истински пробив – за тях ще ви разкажа повече в следващите страници – нямаше и следа от гол човек, притичващ през офиса на Apple, по примера на Архимед. Напротив, напредвахме групово стъпка по стъпка, от задача към дизайн, от демоверсия към готов продукт, като се възползвахме от всяка добра концепция. Непрекъснато търсехме начини да я усъвършенстваме. Смесвахме заедно седемте жизненоважни елемента и образувахме от тях „молекули“ – като комбинирането на вдъхновение и решителност – за да създаваме първоначални прототипи. Или пък съчетаването на сътрудничество, майсторство и вкус, за да предоставим подробна обратна информация на някой член на екипа. Смесвахме също усърдие и съпричастност в непрестанните ни опити да направим софтуер, който хората биха могли да използват безпроблемно. Докато смесвахме и комбинирахме седемте жизненоважни елемента, винаги добавяхме нещо лично, някакъв осми вълшебен елемент. Като обединявахме своите цели, идеи, усилия, елементи, молекули и лично отношение, формирахме подхода си. Подход, който наричам креативен отбор.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара