Грандамата на латиноамериканската литература ни поднася вълнуващ разказ за драмата на изгнаничеството и избавлението, за солидарността, състраданието и любовта. „Вятърът знае името ми“.
Първоначално действието се развива във Виена през 1938 година. Самуел Адлер е шестгодишно еврейско момченце, което за една нощ губи всичко: баща, дом, родина. Отчаяна, майка му го качва на последния влак, който ще го отведе от нацистка Австрия в Англия. Там, далеч от всичко познато, Самуел ще започне нов етап от живота си със своята любима цигулка и с бремето на самотата и несигурността, които винаги ще го съпътстват.
После сюжетът ни пренася в Аризона, а годината е 2019-а. Седемгодишната Анита Диас се качва на друг влак заедно с майка си, бягайки от неизбежна и смъртоносна опасност в Салвадор, за да потърси убежище в САЩ. Новата безмилостна политика на правителството я отделя от майка ѝ на границата. Самичко и уплашено, далеч от всичко познато, момиченцето ще се приюти в магическия свят на своето въображение. Ще успеят ли Самуел и Анита да се срещнат навреме, за да се спасят взаимно?
Исабел Алиенде започва литературната си кариера случайно, за да се нареди до най-обичаните латиноамерикански автори на всички времена. Международна известност й носи величествената семейна фреска „Къщата на духовете“, „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“. Следват над 60 милиона продадени копия от произведения, преведени на 35 езика. Много са темите, които превърнаха Алиенде в една от най-популярните разказвачки на нашето време – любовта, войната, бремето на травматичните спомени, самотата… Неизбежни са сравненията с Маркес и други представители на магическия реализъм.
През 2022 г. „Колибри“ издаде „Виолета“ – майсторска смесица на мемоар и епистоларен епос, в която историческите събития рефлектират пряко върху индивидуалната участ. Малко преди това у нас излезе и бестселърът „На жените с обич”, страстна апология на женската устойчивост и непримиримост, на творчеството, което тласка историята напред.
0 Коментара