Заедно на слънчевия остров

Неочаквано Сандра получава покана от най-добрата си приятелка от училище с предложение да съберат старата банда – и то не къде да е, а в луксозна вила на слънчевия хърватски остров Лошин, изпъстрен с благоуханни цветя. Има и още един повод за вълнение – там тя ще види за пръв път от години голямата си ученическа любов.

Никой от приятелите не води успешния живот, който си е представял. Всеки крие тайни, от които се срамува. Но благодарение на времето им заедно, прекарано в изследване на едно изумително райско кътче, много тайни ще излязат наяве. А спиращата дъха красота на острова, дългите излети в гората и живописните разходки с лодка сякаш могат да разпалят огъня между Сандра и Нилс отново.

„Заедно на слънчевия остров“ е очарователна история, наситена с приключения, изненади, морски бриз и слънчеви лъчи.

София Каспари обича да пътува и е живяла в Аржентина, Ирландия и Франция. В момента живее на село със съпруга си и двамата си малки синове.

ОТКЪС

Сандра усети как в гърдите ѝ се надигна гняв. Сякаш бе разклатила силно газираната минерална вода в бутилката. Спря рязко. Нилс я отмина, но след няколко крачки се обърна и я погледна слисан.

– Какво ти става? – Изглеждаше объркан. – Ей, Сандра, лошо ли ти е? Цял ден се държиш странно.

Добре е, че поне това си забелязал, каза си ядно тя.

Да му каже ли истината? Другите бяха доста пред тях. Даниела разговаряше с Николай. Майке и Грегор носеха по едно дете и сигурно се потяха ужасно. И тя беше цялата мокра. Пое си дълбоко дъх. Повече няма да мълчи.

– Знаеш ли, днес се държиш идиотски. Не само днес, и вчера се държа по същия начин. Толкова си неискрен! Нилс зяпна изумен.

– Какво говориш?

– Навярно не при всички се е получило така добре, както при теб!

– Какво имаш предвид?

– Помисли малко и ще разбереш.

Сандра ускори крачка и скоро настигна Николай и Даниела. С изненада установи, че Нилс е изостанал.

Отново настъпи един от онези редки моменти на пълно спокойствие, когато не се съмняваше в живота си. Майке дишаше дълбоко и равномерно. Излетът мина прекрасно. Грегор издържа геройски, макар че понякога наистина изглеждаше зле, някак си претоварен. Не обичаше да ходи на плаж с децата. Тя не биваше да подценява страховете му. Все пак се справиха. Добраха се до стаята си, изкъпаха близнаците и ги сложиха да спят. Нищо лошо не се случи. Явно се бяха изморили здравата, защото заспаха дълбоко и непробудно. Двамата с Грегор можеха да разговарят високо. Майке се опита да си спомни кога за последен път са били така спокойни, но не можа. Неволно протегна ръка и го помилва по рамото. Той я погледна с обич и отново посвети вниманието си на децата.Толкова са сладки, помисли си Майке. Бобе отворил уста, къдриците на Фин бяха разрошени. Миришеха на бебешки лосион. Беше страхотно да ги наблюдава как лудуват във водата. Двете ѝ момчета откриваха света и не се плашеха да търсят все нови и нови неща. Грегор трепереше от страх, но всички трябваше да се научат… Майке погледна мъжа си и установи, че си е възвърнал цвета на лицето. Грегор я погали по бузата.

– Обичам луничките ти – рече нежно. – Напомнят ми за звезди. – Усмихна се с известна неловкост. – Говоря глупости, нали?

– В никакъв случай – отвърна Майке. Обичаше го, когато ѝ говореше такива неща. Обикновено се държеше делово, дори студено. През последните години все по-често си мислеше, че той е престанал да я забелязва. Да я забелязва като жена. Сигурно не беше права, но чувството не си отиваше. Стисна ръката му обърна я и целуна дланта. – Ще стана и ще си натопя краката в хладка вода. Мечтая си за това още откакто се прибрахме.

– Днес ходихме много – отбеляза Грегор. – И моите стъпала са като сплескани.

Майке кимна. След плажа обиколиха гората и близнаците тичаха до насита. Търсеха пръчки, бръмбари, откриваха все нови и нови възхитителни неща.

– Ти ще внимаваш за децата, нали?

– Разбира се.

Грегор се намести удобно и посегна към книгата си. „История на Вселената“ или нещо подобно. Майке отиде в банята и тихо затвори вратата. В просторното помещение я очакваше удобно кресло, а през отворения прозорец влизаше меката розово-червена светлина на залязващото слънце. Майке се съблече, взе си душ, уви се в пухкав халат, напълни с вода легена, който ѝ бе оставила Даниела, и добави една от есенциите, които приготвяше Милан. Седна, потопи крака във водата и доволно затвори очи.