Стоунхендж се издига над равнината Солсбъри в югозападната част на Англия и е един от най-величествените праисторически паметници на Европа, който продължава да запленява въображението хиляди години след построяването си. Кой, кога и как го е построил, са все интригуващи въпроси, особено предвид изключителните инженерни трудности. Но може би най-объркващият въпрос е защо е издигнато това мегалитно чудо.
Днес Стоунхендж се състои от сложно подредени камъни, разположени насред масивни земни съоръжения, които датират от епохата на неолита. Комплексът е строен на отделни фази, като първата включва изграждането на ров, насип и поредица от ями (т. нар. „дупки на Обри“) най-вероятно през втората половина на четвъртото хилядолетие пр.н.е. Около хиляда години по-късно 82 огромни базалтови къса – някои тежки до четири тона – са транспортирани на 400 километра разстояние от планините Пресели в Югозападен Уелс. Когато пристигат на мес-тоназначението си, камъните са изправени и подредени в непълен двоен кръг.
Третата и последна фаза е около 2000 г. пр.н.е., когато късове пясъчник са довлечени от отдалечения на 40 километра район, разположен в северната част на днешен Уилтшър. Те са подредени във външен и вътрешен кръг, като вътрешните възприемат очертанията на подкова. Накрая, около 1500 г. пр.н.е., базалтовите камъни (много от които са преместени другаде или разбити през годините) са пренаредени така, че Стоунхендж най-сетне добива вида, познат ни до днес.
Трудът, вложен през различните периоди на строителство, е огромен. На всеки етап са били необходими стотици, а вероятно и хиляди мъже във времена, когато населението на Великобритания е представлявало само малък процент от настоящото, а дори изхранването и оцеляването на семействата е коствало неимоверни усилия. Кое у Стоунхендж е било така важно, че да си струва енергията на толкова много хора? Съществуват редица теории с различна степен на правдоподобност. Отдавна се смята, че Стоунхендж е някакъв тип храм, а през XVIII век преобладава схващането, че е бил светилище на друидите. Доказателствата сочат, че той значително предшества религията на друидите, но това не означава, че мястото не е служело за някакъв вид поклонения.
В по-нови времена е установено, че Стоунхендж притежава забележителни акустични качества, и някои експерти са убедени, че именно това е ключът към истинското му предназначение. При удар самите камъни издават отчетливи тонове, които се носят на километри разстояние. Дали не са служели като примитивна система за комуникация по подобие на църковните камбани?
Алтернативна версия гласи, че мястото е представлявало гробище за обществения елит. Непосредствено около камъните са открити останки от десетки погребения, така че е възможно силните на деня да са били почитани чрез полагане в сянката на монумента точно както египтяните са погребвали своите владетели в пирамиди.
Други са на мнение, че Стоунхендж е служел за обсерватория. Известно е, че елементи от него съответстват на положението на небесното светило при лятното и зимното слънцестоене, откъдето идва и популярността му като сборен пункт през тези периоди на годината. Не е трудно да си представим, че камъните са помагали на древните ни предци да проследяват слънчевите и лунните цикли, да предсказват затъмненията и да чертаят хода на сезоните. Има и теория, че Стоунхендж е служел за неолитен здравен център. Авторитетни археолози като Джефри Уейнрайт и Тимъти Дарвил твърдят, че сините камъни, донесени от Уелс с такива усилия, са били ценени заради лечебните свойства, произтичащи от първоначалната им близост с лечебни извори в уелските планини.
В рязък контраст с останалите е идеята, че съоръжението е служело като ориентир за кацане на извънземна господстваща раса. Привържениците ѝ изтъкват, че инженерните умения, необходими за транспортирането и подреждането на камъните, биха могли да дойдат само от интелигентни същества от друга планета.
Древните може да са опазили в тайна истинската цел на Стоунхендж, но силата на паметника да вдъхва страхопочитание съществува и до днес. Както отбелязва писателят Хенри Джеймс: „Можете да зададете сто въпроса на тези грубо изсечени гиганти, приведени в мрачно съзерцание над падналите си другари, но любопитство ви все така ще потъва в безбрежната слънчева тишина, която ги обгръща“.
Защо е построен Стоунхендж? Каква е истинската самоличност на Шекспир? Какво убива Едгар Алън По? Какво всъщност се случва в тайната програма на американското правителство за промяна на съзнанието? Кой е Джак Изкормвача? Какви тайни съдържа изгубената литература на маите? Къде са купищата заграбено злато, което нацистите скриват през последните месеци от Втората световна война?
Даниел Смит търси отговор на тези въпроси в седем тематични части, в които ще откриете някои от най-знаменитите престъпления и конспирации, загадъчни послания, изчезвания, необясними смъртни случаи, странни срещи, загадки от забранената история и от границите на науката.
0 Коментара