Музиката на Дейвид Боуи и погрешно обаждане от Космоса към Земята вдъхновяват романа „Земята вика Майор Том”.
Необичайна, сърдечна и забавна история за самотата и за приятелството, за един човек, който се е отказал от света, но открива по най-невероятния начин, че може би светът не се е отказал от него.
„Денят, в който Томас навърши четиресет и шест, започна с новината, че Дейвид Боуи е починал. Браво, помисли си Томас. При това на моя рожден ден…”
Това са първите редове, които Дейвид М. Барнет пише на своя лаптоп, и така слага началото на шеста глава от романа си „Земята вика Майор Том“. И въпреки че това е измислена история, в онзи ден авторът наистина навършва 46 години, а по новините съобщават, че Дейвид Боуи е починал. Датата е 11 януари 2016 г. (певецът умира предишния ден, но повечето хора научават за това на следващата сутрин).
Въпреки че британският писател и журналист никога не е колекционирал албумите на великия музикант, той израства с песните на Боуи. Space Oddity излиза точно 6 месеца преди Барнет да се роди и затова самият той се шегува, че е „захранен“ с тази музика, още докато е бил в утробата на майка си.
Но има още едно събитие, което играе важна роля за написването на романа „Земята вика Майор Том”. На Коледа 2015 г. астронавтът Тим Пийк набира грешен номер от Международната космическа станция и се обажда на възрастна жена в Англия, като я шокира с думите: „Привет! Това Земята ли е?”.
Дейвид М. Барнет си представя какво ли щеше да стане, ако космонавтът и пенсионерката бяха започнали редовно да си говорят. След като две седмици по-късно Боуи умира, сюжетът на „Земята вика Майор Том“ добива по-ясен вид и авторът започва да пише историята за Майор Том.
Томас Мейджър е кисел и намусен темерут, чиято единствена любов е музиката на Дейвид Боуи. Мрази прецакания си безсмислен живот. Мрази всеки човек на Земята, най-вече себе си. Така че, когато се появява възможност да се откаже от света – наистина да се откаже, мама му стара – се възползва без колебание.
След поредица от непредвидени трагикомични обстоятелства Томас се оказва първият човек, който ще стъпи на Марс. И докато на Земята го превръщат в знаменитост с прякор Майор Том, той напуска планетата завинаги и получава единственото, което истински е искал. Да няма хора. Да е сам. Съвсем сам.
Семейство Ормърод живеят в Уигън, Англия. Това са Гладис, милото бойно бабче, което започва да губи паметта си, и внуците й 10-годишният Джеймс – истински малък учен и заради това мишена на побойниците в училище, и 15-годишната Ели, която е поела върху плещите си грижите за семейството и прави всичко по силите си то да не се разпадне.
Но един ден от космическия кораб Томас по погрешка се свързва с Гладис…
Възможно ли е Майор Том да помогне на семейство Ормърод, независимо че той е по-далече от тях отколкото всеки човек на Земята?
Дали Гладис, Джеймс и Ели могат да го накарат да разбере, че е нужен на някого и че синьо-зелената планета ще му липсва?
„Земята вика Майор Том” не е книга за Космоса, както не е и роман за Дейвид Боуи. Оригинална, затрогваща и невероятно забавна, това е история за стените, с които сами се ограждаме, но и за невъзможността да живеем без други човешки същества. За любовта и приятелството, за прошката и надеждата.
0 Коментара