„Един ден преди няколко години дъщеря ми поиска да играем на една игра. По това време игрите ѝ бяха с ясно разчертани сценарии. Ние сме сестри – каза ми. – Ти си на деветнайсет, а аз – на седем. Една сутрин се събуждаш и осъзнаваш, че съм в леглото при теб. Казвам ти, че родителите ни са изчезнали. Изчезнали? – отвърнах. – Но това е ужасно. Какво се е случило с тях? Отвлечени са – каза спокойно тя. – В гората.
После сви рамене и заяви: Понякога просто се случва.“
Tака се ражда идеята за „Зимните хора“ – най-известната творба на майсторката на страховити истории Дженифър Макмеън. В този роман писателката не изневерява на себе си: тя не крие, че една от основните ѝ цели е да накара читателите си да се страхуват, а най-голямото признание – да разбере, че след прочита на нейна книга, е имало хора, които не са посмели да изгасят лампите в спалнята си за през нощта. Но също така и тук, както и в останалите ѝ книги, освен в мистериозното, призрачното, ужасяващото, Макмеън навлиза в дебрите на по-дълбоки теми: за силата на любовта и загубата, за последствията от собствените решения, които всеки от нас трябва да понесе, за жертвоготовността в името на общото благо.
В „Зимните хора“ разказвачите са трима.
През 1908 г. в Уест Хол, Върмонт, Сара Харисън Шей и съпругът ѝ Мартин загубват единствената си дъщеря Гърти. Поразена от мъка, Сара ще опита всячески да върне обичната Гърти в света на живите. В настоящето, майката на деветнайсетгодишната Рути и шестгодишната Фон изчезва безследно и докато претърсват къщата за следи, двете сестри намират дневника на Сара Харисън Шей, старателно скрит заедно с още няколко съмнителни предмета. Междувременно, в другия край на града, Катрин – наскоро овдовяла жена, отдадена на изкуството, тъкмо се е преместила в Уест Хол
с надеждата да намери някои отговори.
Тя иска да разбере защо в деня на смъртта си, съпругът ѝ е отишъл именно до Уест Хол и то – в пълна тайна от нея. Как съдбите на тези три жени – Сара, Рути и Катрин – се оказват преплетени? Това може да ни покаже единствено Дженифър Макмеън.
Макмеън се вдъхновява от всичко – частици от ежедневието, от разговори между приятели, от чуждите страхове и нейните собствени, – за да създаде историите, от които нас, читателите, ни побиват тръпки. И признава: „Смятам, че писателите до някаква степен приличаме на свраките; събираме всякакви бляскави нещица и ги вплитаме в сюжета, който ще се превърне в наша книга.“ И каква книга само!
„Зимните хора“ има повече от 50 издания
в цял свят и е избрана за книга на годината на „Бостън Глоуб“. Тя е първата толкова „мащабна“ творба на Дженифър Макмеън и към момента остава най-известният ѝ роман. След „Удавниците“, това е втора книга на Макмеън, която излиза на български.
Свежа, мистериозна, плашеща… Напомня за стила на Стивън Кинг.
– USA Today
Призрачно красива история.
– Oprah.com
Дженифър Макмеън е старателен писател, който гради не само героите, но и атмосферата с внимание към детайла. Изпълненият с мъка глас на Сара Шей остава да кънти в съзнанието, а Макмеън мъдро ѝ дава последната дума.
– The New York Times Book Review
Един от най-ужасяващите романи тази година… Завладяващ.
– The Miami Herald
За авторката
Кралицата на страшните истории Дженифър Макмеън е автор на повече от десет романа. Тя е писала за духове, серийни убийци, шейпшифтъри, ужасяващи изворни басейни.
Вълнува я писането за необиснимото, за тъмните сили, за страховете, които ни държат будни през нощта, за начина, по който миналото винаги преследва настоящето. Споделя, че докато е учила „Творческо писане“ в колежа, всички ѝ повтаряли: Пиши за това, което познаваш. Но през годините е успяла да развие собствена мантра, според която живее и твори. Тя е изписана дори в татуировка на китката ѝ: Пиши за това, което те плаши.
Живее във Върмонт (в стара викторианска къща на хълм, от която те побиват тръпки) с партньорката си Дреа и дъщеря им Зела. Когато не пише, се отдава на изучаване на мрачните върмонтски гори и издирването на обладани места – истински и въображаеми.
0 Коментара