Сив юнски дъждовен ден, типичен за холандското лято. Възрастна семейна двойка намира край спирката за града две момичета – легнали в калта в необичайни пози, те не дават признаци за съзнание.
Няколко месеца преди това. Марсия и Флор, 15-годишни, съученички и най-близки приятелки, се срещат почти всеки ден след училище и влизат в чата. Там ги чакат срещи с непознати момчета – някои вълнуващи, други – отвращаващи. Но при всички случаи любопитни. Понякога се събличат пред уебкамерата на по-настоятелните. Какво толкова – нали не могат нищо да им направят в мрежата.
Един ден Флор най-неочаквано получава покана за пробна фотосесия от известна модна агенция – снимката ѝ е стигнала дотам. Двете момичета се впускат в приключението, изпълнени с мечти за кариерата на модели. И с чистото съзнание на един млад човек, че всички хора в живота са добронамерени.
Истината се оказва друга…
Това, което сполетява Марсия и Флор, не е единичен случай. Авторката Хелен Фресвейк, бивша полицейска служителка, се е срещала често с млади момичета, жертви на злоупотреба и насилие вследствие на интернет измами. Романът „Chatroom“, базиран на истински случай, тя написва, за да предупреди младите хора да не се доверяват на
случайните запознанства в чата.
Книгата се чете като увлекателна, правдоподобна криминална история, а тийнейджърите явно я намират за актуална и се припознават в нея, след като е избрана от Младежкото жури за книга на годината на Холандия, а в Германия е номинирана за националната награда. На български излиза от издателство „Емас“ в награждаваната поредица „Европейски разказвачи“, която приютява най-добрите младежки романи от континента.
„През целия си живот съм писала за
престъпления, извършвани от деца или спрямо деца.
За дела, които са ме впечатлявали, а понякога и оставяли безмълвна. Защото да четеш значи да знаеш, да знаеш значи да разпознаваш, да разпознаваш значи да предотвратяваш.“ С тази мисъл Фресвейк описва същността, целта и смисъла на цялото си творчество.
Родена през 1961 г. в административната столица на Холандия Хага, писателката имала трудности в ученето от първия ден – пречела ѝ тежка дислексия. Но това не демотивирало малкото момиченце да учи. И да мечтае. А мечтите ѝ, колкото и абсурдно да звучи, били две в една – да стане полицайка и писателка.
И малкото момиченце станало девойка
и осъществило мечтите си.
Хелен започнала работа в полицията и особено много я вълнували престъпленията, свързани с деца и младежи. Затова започнала да пише книги за младите хора – за да ги предупреди да внимават в ежедневието си, да не се предоверяват, да мислят за последствията. А собствените ѝ две дъщери ѝ давали възможност да навлезе в мислите на младите.
Книгите ѝ са базирани на действителни случаи, което ги прави още по-убедителни.
Ето какво послание е оставила Хелен Фресвейк на читателите на своята книга „Chatroom“:
„Много млади хора използват дигиталните „чат-стаи“ в търсене на „съмишленици“, хора, с които да имат общи интереси. В
търсене на приятен разговор, секс или връзка.
Приблизително половината от тези младежи редовно променят в интернет своята идентичност. Правят го и възрастните – често с нечисти намерения. Те се опитват да подведат подрастващите към недопустими за един добре възпитан човек деяния и ги снимат без знанието на младите момчета и момичета. Най-често момичета биват принуждавани да вършат онлайн неща, каквито в действителност те не биха желали.
Затова бъдете нащрек, когато някой иска от вас да му покажете тялото си. Докато се осъзнаете, снимките ви могат да полетят из интернет. Замислете се сериозно докъде стигат границите ви и не правете нищо, което някой иска от вас, ако не сте убедени в неговата правота.“
0 Коментара