Човек има различни пътища към себе си, някои от тях минават чак през Андалусия и са под формата на тест драйв. На новата Mazda CX-3.
Не съм „пилот-изпитател“ и едва ли някога ще стана, но като лайфстайл редактор от 15 г. разбирам от красиви и ексклузивни неща. Освен това шофирам вече 20 години, през които сменях разни автомобили – германски, испански, френски. От 2015-а карам Mazda CX-3, която още с излизането си тогава на пазара бе обявена за „най-красивия компактен кросоувър в своя клас“. Избрах я със сърцето си, не защото в авто-ревютата пишеше така.
Като жена, в пълен унисон със стереотипите, от технологиите искам да ми служат (без да ме карат да ги разбирам), да ми улесняват живота, да ме вдъхновяват и да не ме предават – докато аз не реша да ги сменя. Затова печелившата формула на „Мазда” „високи технологии + вълнуващ дизайн”, е неустоима за мен.
Когато купувам кола, залагам на интуицията си. Гледам на автомобила като на външна обвивка и продължение на себе си – да ми е удобен като втора кожа, да ми отива, да не ме притеснява с прекалени габарити и излишна претенциозност, да ме защитава и да ме изразява, тоест да притежава присъствие и душа.
Това е философията и на прословутия KODO дизайн на Mazda – автомобилът да е нещо повече от купчина метал или безлично средство за придвижване. Да е изразителен като хищник в полет, да излъчва движението и енергията на живо същество, с топло биещо сърце и кръв във вените. Почти непосилна задача, която японските дизайнери и конструктори на „Мазда” все пак са успели да изпълнят, уповавайки се на своята творческа страст и дълг към съвършенството. Като едни съвременни Пигмалиони те вдъхват душа на всяко свое изумително красиво произведение. И мога да се закълна, че провиждам в „Мазда” голяма дива котка – с характерния извит гръбнак, с немигащите жълти фарове-очи, с безшумната й елегантност и извънредна издръжливост, с независимия й нрав на трудна за ловуване самка. Съзирам Жената-котка, която знае какво иска и следва пътя си. Която има потребност да скита и да води свой собствен живот.
Осъзнавам всичко това насред песъчливите хребети на Южна Испания по време на септемврийския тест драйв на модернизираната тази година Mazda CX-3. Докато се редуваме зад волана с моите колеги – водещият на сутрешния „Стартер“ по БГ Радио Симо Колев (знаете го, дълго време ви съветваше от страниците на „Жената днес“ как да общувате с пътища и автомобили) и Ина Георгиева, една от малкото жени в журито на родния конкурс „Кола на годината“, си давам сметка и за друго: колко важна е играта на цветовете.
Случайно съвпадение в дрескода ни обозначава това пътуване – и тримата, без да сме се наговаряли, се оказваме под знака на червеното в синхрон с нашата „домакиня“ „Мазда” и нейния неустоим Soul Red Cristal нюанс. Пейзажите наоколо добавят своите окраски към паметната картина: зеленото на маслиновите гори, бялото на пръснатите из хълмовете „пуеблос бланкос“, както наричат белите градове на Андалусия, топлата охра на планинските скатове, тюркоазът на средиземноморския фон…
Модернизираният SUV, който тестваме по лъкатушещите тесни шосета на излизане от Малага, е с усъвършенствана ергономичност и още по-естетски дизайн на интериора и екстериора. Влиза още по-стабилно в завоите, вози още по-тихо и комфортно, а освен това е по-икономичен (една от причините навремето да предпочета Mazda CX-3 пред по-голямата й „сестра” CX-5). Ръчната спирачка е сведена до бутон и е отворено повече място за аксесоари в купето. Пътниците на задната седалка са обзаведени вече с цяло „барче”.
Стигаме курорта Марбея доста преди да се стъмни и колегите ми не успяват да изпробват една от любимите ми високотехнологични екстри, разработени още при първата CX-3: автоматичното превключване нощем от къси към дълги светлини при разминаване с друга кола. Затова пък аз използвам неща, които в България нямам навика да употребявам – системата за круиз-контрол, с която се поддържа постоянна скорост, и адаптивния автопилот, благодарение на който се спазва зададената дистанция с автомобила отпред.
0 Коментара