Неувереността е характерна за “пресните шофьори”, независимо дали са жени или мъже, и няма как да се отстрани по време на шофьорските курсове. Полицейската статистика твърди, че над половината пътни произшествия, в които са участвали “дебютанти” зад волана, са причинени от самоувереност и надценяване на собствените възможности в критични ситуации. Но точно обратното поведение също създава проблеми на пътя – колебание за секунда-две и “размисъл” в неподходящ момент може да имат толкова неприятни последици, колкото и безразсъдното натискане на газта.

“Вливането” в шофьорския поток не е лесна работа. Опитните водачи на МПС, или поне тези, които се мислят за такива,

не са особено толерантни към новаците

Постоянно ги притискат по светофарите, подканят ги с фарове или клаксони и ги притесняват по всевъзможни начини. С една-единствена цел – да не се бавят на светофара, докато чакат зелено, като могат да тръгнат на жълто, или пък защото дълго преди кръстовището се чудят накъде да завият.

А когато става въпрос за жена зад волана, толерантността на пътя клони към нула. Да не говорим пък за младо и хубаво момиче, току-що взело свидетелство за правоуправление. Незнайно защо мъжете шофьори, не само таксиметровите, смятат, че колата е олицетворение на заслугите в живота, и някак си отричат правото на жените да шофират наравно с тях. Общото мнение е, че жените карат по-лошо и са

прекалено колебливи

когато трябва да вземат решение при скорост 100 км/ч.

Истината е точно обратната – жените карат по-добре. След като преодолеят първоначалния страх, че колите в насрещното движение се движат право срещу тях и няма начин да се избегне челният удар, дамите започват да трупат червени точки на пътя. Статистиката сочи, че жените предизвикват по-малко катастрофи дори и в най-натовареното движение, имат по-добро периферно зрение и по-добро чувство за дистанция. Но пък са шампиони по леки удари на паркинга, когато понякога трябва да се прецени разстоянието със сантиметри.

Но какво да очаква една дама, едва стартираща “шофьорския си живот”, пълен с нерви и ругатни, най-често насочени към нея? Как да се бори с нетолерантното отношение на колегата в съседното платно? С железни нерви. Придвижването по пътищата не би трябвало да е война, противно на информациите за всекидневните смъртни случаи. Спокойствието и точната преценка са решаващи за минимализирането на възможностите за катастрофа. Когато си отваряме очите на четири и не сме в опасна близост до друг автомобил, често каран от комплексиран тип, който иска с 30 км/ч. в повече да си реши проблемите в живота. А, и нещо много важно –

външният вид няма пряка връзка с уменията зад волана

Още инструкторът в шофьорските курсове е склонен да разкрие връзката между високите токчета и неудобството при боравене с волана. След това стигаме и до по-дребни неща – огледалото за задно виждане не е особено удобно за гримиране, но все пак, ако става за тази цел, то е важно да бъде върнато в предишното си положение, за да изпълнява основната си функция. Отделянето на няколко минути преди тръгване за нагласяне на седалката, огледалата, колана и волана ще ви се отплатят стократно, когато се наложи за секунда да решите дали наистина колата, която виждате в огледалата, е толкова близо. Или пък в края на деня се чудите защо ви боли вратът от постоянно мятане на погледи напред, назад и встрани. Тук важи друг принцип – най-важно е удобството, дори и отстрани да изглежда, че искате да прегърнете волана, защото седалката ви е дръпната много напред.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара