Голяма част от хората са уплашени, сочи изследване на Галъп в 28 страни

Повече от две трети от хората се боят за себе си и своите близки във връзка с коронавируса. Три четвърти твърдят, че са готови да жертват дори някои от своите човешки права, ако това ще помогне. Повечето народи застават зад правителствата си в тази битка. В същото време обаче близо половината запитани се съгласяват, че заплахата от коронавируса може и да е преувеличена. Хората по света не знаят какво да очакват в близките седмици – лошо или хубаво – като малко по-ясна в момента изглежда лошата перспектива. Не знаят също дали разпространението на този вирус е нечие умишлено дело, но изглежда вярват, че не е. Междувременно, вземат мерки.

Това показва експресно изследване на водещата световна Асоциация „Галъп интернешънъл” във връзка с Ковид-19, в което взеха участие близо 25 хиляди души в 28 държави по целия свят. Сред тях са САЩ, Русия и Индия, едни от най-засегнатите страни – Италия, Южна Корея, Франция, Германия, Швейцария и т.н., както и много други държави на различните континенти, а и в нашия регион. Изследването завърши буквално вчера. Дейността на световната асоциация е представена у нас от нашата агенция.

Общо 67% споделят, че се боят, че те или техните близки могат да се заразят: 38% декларират, че се страхуват, а 29% признават, че се боят много.

Сред най-спокойните общества остават и немци и швейцарци,

както и гражданите на Афганистан – с приблизително равни дялове на страх и кураж. Върховите стойности на боязън, очаквано, са в Италия – общо 90% малко или много се страхуват от заразата. Сходно обаче изглежда положението и в Индонезия.

Положителните оценки за правителствата в изследваните държави са 62%, а отрицателните са 32%. Изглежда, че най-доволни от реакцията на държавната власт са жителите на Австрия с 88%, изразяващи различна степен на одобрение към предприетите от правителството мерки. Следват Индия (83%), Палестина (80%), Нидерландия (79%) и т.н.

Най-недоволни от реакцията на своите правителства по повод коронавируса са в Тайланд – 76% по-скоро или напълно несъгласни с твърдението, че властта им се справя добре в текущата ситуация. Следват Япония с 62% удовлетворени и 23% неудовлетворени, САЩ, където удовлетворените от държавните мерки са 42%, а недоволните са 46% както и Германия – където

47% от анкетираните по-скоро смятат, че държавните мерки са адекватни, но 44% са на обратното мнение.

Удовлетвореността от правителствените мерки явно по-скоро няма връзка с броя на заразените, а с перспективите във всяко едно конкретно общество. Италианското общество, например (72% оценяващи позитивно дейността на правителството си в тази ситуация), е сред най-доволните от мерките на правителството, още по-доволно изглежда австрийското и т.н. Явно в по-засегнати или застрашени страни личи и най-инстинктивна солидарност с правителствените усилия. Влияние, разбира се, оказва и конкретната политическа ситуация във всяка една страна.

Балканските народи са и онези, които в най-голяма степен намират опасността за преувеличена – общо 73% смятат така в Босна и Херцеговина и Северна Македония, в България – 72%. 49% е общата стойност за всичките 28 изследвани страни. Очаквано, на другия полюс са французи, нидерландци, австрийци, италианци – с над 70% мнозинства, които по-скоро не смятат или

дори съвсем не смятат, че опасността е преувеличена.

По този въпрос съществена роля явно и играе броят на официално обявените доказано заразени на глава от населението в дадена страна.

Независимо дали вярват в заплахата или не, мнозинството от запитаните по цял свят изразяват ясна готовност да се разделят временно дори с някои от правата си, ако това ще помогне да се спре разпространението на заразата. Общо над 75% от жителите на изследваните държави по цял свят са по-скоро склонни да се лишат от някои свободи докато премине заплахата от Ковид-19. Най-високи нива на готовност в това отношение показват жителите на Австрия (95%), С. Македония (94%) и Нидерландия (91%).

По този показател, сред страните, попаднали в изследването, има на практика единодушие, с известно изключение на японците (32% готови срещу 49% неготови, а останалите – колебаещи се) и американците (45% готови срещу 38% неготови, а останалите – колебаещи се). И по този индикатор личат културните специфики в японския контекст, продължаващото дълбоко политическо разделение на американското общество, а и може би роля играят и силните демократични традиции в тази страна.

Няма еднозначен отговор на въпроса

какво предстои в близкия месец.

39% смятат, че най-лошото по отношение на вируса тепърва идва, а 34% % от запитаните вярват, че най-лошото вече е отминало. Останалите предполагат, че ситуацията ще остане такава, каквато е. 1% не могат да дадат отговор.
Най-големи песимисти са жителите на Обединеното кралство (82% смятат, че най-лошото предстои), но също и жителите на Нидерландия (77%), Франция (70%) и Австрия (68%).
Значително по-оптимистични са жителите на Казахстан (73% вярват, че най-лошото е отминало), Турция (63%), Армения (61%), Индия (60%) и т.н.

Вероятно, роля играят и официалните данни за повечето от тези страни – които показват сравнително нисък брой официални случаи на глава от населението. Явно влияят и конкретни културни специфики.

Най-популярните мерки за ограничаването на заразата в световен мащаб са по-често миене на ръцете, ограничаване на преките социални контакти и използването на дезинфектант за ръце. 9% не са предприели никакви мерки. Процентите надхвърлят сто защото запитаните са давали повече от един отговор.

По-голямата част от запитаните обаче

споделят, че не са решени да останат вкъщи.

Най-сериозен е техният дял в Турция (89%), Пакистан (80%) и Афганистан (66%).

Медицинските маски и ръкавици се оказват по-малко популярни мерки за предпазване. Това може да е и ефект от това, че тези мерки са по-трудни за осъществяване, от изчерпването им на пазарите в много от страните или пък от недоверието към ефикасността ми. Забелязва се също, че жителите на държавите, в които заплахата се смята за преувеличена, са склонни и в по-малка степен да ползват маски и ръкавици.

По-скоро

надделява мнението, че вирусът е естествено появил се.

45% от запитаните споделят това мнение. 32% обаче смятат, че чужда сила или държава умишлено причинява разпространението на заразата. 22% не могат да преценят.

Сред поддръжниците на теорията за умишлена зараза са, например, България (мнозинство от 58% смятащи така), Армения (56%), Македония (53%) и Еквадор (52%).

Жителите на Пакистан (мнозинство от 72% смятащи, че заразата е естествен процес), Германия (59%), Афганистан (58%), Обединеното кралство (58%), Тайланд (58%), САЩ (56%) и т.н. са по-склонни да вярват в естественото зараждане на вируса.

Като че ли личи закономерност – западните демокрации по-малко вярват в теорията че някой е създал и разпространил умишлено вируса.

Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“:

„Загубилите подкрепа политически елити сега печелят нов кредит на доверие – в това, което изглежда като начало на глобална криза без скорошен прецедент. „Сам“ започва да се заменя със „заедно“, „близо“ се заменя с „от дистанция“, „глобално“ се разтваря отново до „национално“, а чудесата на всемогъщия пазар постепенно се изпаряват, като в същото време желанието за „повече държава“ отново се показва иззад ъгъла.

Големият въпрос за всички демократични общества сега е вярата в либералната догма за правата на човека. Изглежда, че жертвите, които човечеството направи в последните столетия в борбата си за гарантиране на тези човешки права, сега са на свой ред пожертвани – огромно уплашено мнозинство е готово да загуби личната свобода, в замяна на безопасност. А безопасността накрая също може да се окаже илюзорна.

Въпреки че краят на кризата още не се вижда ясно и общите щети все още не са изчислими, краят на „златната консуматорска пандемия“ изглежда е близо, а свободният избор сега изглежда утопия. „Купонът свърши“ е краткосрочното послание, но значението на „купон“ и значението на „кратко“ все още не могат да се дефинират.“

Къде сме ние?

Българите се боят да не се заразят с коронавируса близо до нивата на останалите 27 страни – 62% у нас казват, че по-скоро се страхуват или сериозно се страхуват те или техни близки да не се заразят.

Българите обаче са и сред народите, които в най-голяма степен намират опасността за преувеличена – общо 72% у нас смятат така – при 49% средно за всичките 28 страни. Сходно с нас мислят в близката ни Северна Македония, а и в Босна и Херцеговина – страни, които като че ли засега остават далеч от пиковите бройки случаи, за разлика от Западна Европа, където и заплахата не се възприема като преувеличена.

60% у нас намират, че правителството засега се справя малко или много добре, а 37% – че не се справя или даже съвсем не се справя. Останалите се колебаят. И тук страната ни се оказва близо до средното за всички разгледани страни отношение.
Както пък наскоро стана ясно, 83% от българите са готови да се лишат и от определени свои права в името на сдържането на заразата.

Попитани какво си представят в рамките на месец, 42% у нас смятат, че най-лошото предстои, 27% не очакват промяна, а за 29% най-лошото е зад нас. Мненията по света пък са на практика поделени.

Употребата на маски в различните страни е с различно разпространение. България е под средните стойности.

Ние сме в „златната среда“ по употреба на ръкавици

(15%) и сме сред „отличниците“ по употреба на дезинфектант за ръце – две трети у нас твърдят, че ползват. И при миенето на ръце сме „шампиони“ (или поне така твърдим). В опитите за социалната изолация също сме над средните, а в директната самокарантина – сме в средата.

Ние, българите се оказваме и най-големите в изследването привърженици на хипотезата, че някой наистина стои зад разпространението на вируса. 58% у нас смятат така, 30% са на обратното мнение, а останалите не могат да преценят.

Така се оказва, че българите показват готовност да се самоограничат, подкрепят дейността на властите и се готвят по-скоро за лоши сценарии (макар и без паника), но и имат едно наум – дали пък опасността не е преувеличена.

Традиционната тукашна недоверчивост е може би налице, макар да не пречи на вземането мерки. Тази недоверчивост явно ни кара засега да мислим, че май сме и жертва на нечий план.

Източник: „Галъп интернешънъл“