Младите хора до 29 години имат най-високи нива на тъга, тревога, страх и паника. Младежите са и най-гневни, а търсенето на емоционална подкрепа е най-ниско в тази възрастова група. Това показват данни от изследване на проф. Соня Карабельова, д-р Бисерка Зарбова и докторант Радина Стоянова от катедрата „Обща, експериментална, развитийна и здравна психология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски, съобщиха за БТА от екипа.
Изследването е проведено в периода 18-22 март през онлайн социалните мрежи, сред 1504 участници.
Мъжете реагират по-гневно на ситуацията от жените, като в същото време използват по-често иронията и чувството на хумор. Жените преживяват по-силно емоции като страх и тревога и акцентират върху споделянето и търсенето на емоционална подкрепа в онлайн общуването.
Хората над 49 години са с най-високи нива на възприет контрол и най-ниска степен на възприемана заплаха от ситуацията. В същото време те са и тези, които най-много търсят подкрепа онлайн, показват данните. Обичайно е прието, че това е
по-скоро запазена територия за по-младите.
Възможно обяснение според психолозите е, че най-младите по-скоро използват интернет за забавление, докато с нарастване на възрастта, хората го използват като възможност да осъществят необходимостта си от общуване в условията на социално и физическо дистанциране.
Хората с по-високо образование изпитват по-голям дискомфорт от ограниченията в социалния живот. Живеещите в провинцията са по-оптимистични в сегашната ситуация.
Семейните в по-малка степен възприемат положението като заплашително и имат усещането за по-голям личен контрол. Най-често споделяните очаквания за последствията от ситуацията са да настъпи финансов и икономически крах в световен мащаб -73,2 на сто, последици в политически и управленски аспект – 71,5%, но и
да се променят ценностите на хората – 68,3%,
хората да започнат да обръщат повече внимание на начина си на живот и на здравето си – по 65,8 на сто и да настъпят сериозни промени в човешките взаимоотношения – 62,8%.
Според психолозите, независимо от извънредния характер на ситуацията, участвалите в изследването не я преживяват като силно стресираща.
Извънредното положение като че ли засегна в най-голяма степен стереотипите на поведение и качеството на живот на по-младите и активни членове на обществото, казват за БТА от екипа на проф. Соня Карабельова. Ситуацията блокира установения стандарт и изпреварващо изправи младите хора пред невъзможността да бъдат активни, да постигат непосредствено удовлетворение на желанията и потребностите си, което неминуемо
провокира недоволство, гняв, разочарование.
Според психолозите преживяването на негативни емоции се засилва и от неяснотата за това колко дълго ще продължи това положение.
По-възрастното поколение, макар да не е подготвено за това развитие, все пак има опит от справянето с предишни кризи, има и повече критичност в осмислянето на събитията и борбеност за преодоляване на трудностите. С развитието на ситуацията ще има динамика в преживяванията и на двете групи, прогнозират психолозите.
Адаптацията към различни условия
изисква време и рязко наложените мерки, дори разумни и обосновани, се свързват с реакции на стрес и известен период на приспособяване към нетипичната ситуация. За такъв ранен етап на оценка и реакция към кризисното събитие са типични по-скоро реакциите на отричане и шок, при които човек обикновено се опитва да отрече възможните загуби, смятат психолозите.
Психолозите казват и, че перспективата, която е очертана в изследването за промяна в ценностно отношение, загриженост за здравето и качеството на живот, до голяма степен отразява
търсенето на смисъла на страданието,
претворяването му в нещо градивно и мобилизация на усилията за справяне и продължаване напред, въпреки обективните трудности.
Основният извод, който прави екипът на проф. Карабельова е, че в ситуации на криза хуманността и съпричастността излизат на преден план. Необходимостта от промяна в ценностите на хората, от сериозни промени във взаимоотношенията, от обръщане на по-голямо внимание на здравето, начина на живот и опазването на околната среда, започват да се осъзнават в по-голяма степен. Това е важно от гледна точка на бъдещите действия на хората не само у нас, но и в глобален мащаб, защото се отнася за цялото човечество, смятат психолозите.
Източник: БТА
0 Коментара