Докато Минди Грийн прекарва поредния си ден в интензивното отделение на Ковида, слушайки жужащите машини, които сега дишат за 42-годишния ѝ съпруг Ръс, тя отваря телефона си и пише съобщение, разказва „Ню Йорк Таймс“.
„Не се ваксинирахме“ – пише тя във Facebook. „По онова време бях прочела всякакви неща за ваксината и това ме изплаши. Затова взех такова решение, помолих се и останах с впечатлението, че всички ще бъдем наред“.
Днес те не са.
Съпругът ѝ, баща на четирите им деца, сега се люшка между живота и смъртта, а от тялото му се извиват пипала от тръбички. Пациентът в съседната на съпруга ѝ стая е починал часове по-рано. В този ден, 13 юли, г-жа Грийн реши да добави гласа си към една малка група от хора, които се изказват в поляризирания национален дебат за или против ваксинацията – онези, които се разкайват.
„Ако имах информацията, която имам днес, щяхме да се ваксинираме“, пише г-жа Грийн. А след това натиска „изпрати“.
На фона на възобновяването на коронавирусните инфекции и смъртните случаи, някои хора, които преди са отхвърлили ваксините или просто са чакали твърде дълго, сега се борят с последствията, често по мъчителен, публичен начин. Много от тях говорят от болничните си легла, от погребения и по некролози за съжалението си, за болката, която са изпитали, докато са гледали как неваксинирани членове на семейството умират.
„Имам такава грамадна вина“, каза г-жа Грийн една сутрин, докато седеше във фоайето на четвъртия етаж пред I.C.U. в болницата „Юта Вали“ в Прово, чиито прозорци гледат към планините, където някога семейството ѝ е ходило на походи, пеш и с колата. „Все още се обвинявам. Всеки ден.“
Неотдавнашната вълна от инфекции и хоспитализации сред неваксинирани хора доведе мрачната реалност на Ковид-19 до мнозина, които са смятали, че са избегнали пандемията. Но сега, когато гневът и умората се трупат от всички страни, въпросът е дали техните истории действително могат да променят нечие мнение.
Някои хора, хоспитализирани с вируса, все още се заричат да не се ваксинират, а проучванията показват, че мнозинството от неваксинираните американци не отстъпват. Лекарите в отделенията за Covid казват, че някои пациенти все още отказват да повярват, че са заразени с нещо повече от грип.
„Имаме хора в интензивното отделение с Ковид, които отричат, че са с Ковид“, казва д-р Матю Спери, лекар по белодробна реанимация, който лекува г-н Грийн. „Няма значение какво казваме.“
Хоспитализациите с Covid в Юта са се увеличили с 35 % през последните две седмици, а д-р Спери заяви, че отделенията за интензивно лечение в системата от 24 болници, в които работи, са запълнени на 98 %.
Все пак някои болници, затрупани с пациенти от предимно консервативни, неваксинирани райони на страната, са започнали да наемат оцелели от Ковида като пратеници на общественото здраве от последна инстанция. Надеждата е, че някогашните скептици може просто да убедят други, които са отхвърлили кампаниите за ваксиниране, водени от президента Байдън, д-р Антъни С. Фаучи и армии от местни лекари и здравни работници.
Те разказват за една пандемия, която процъфтява благодарение на дезинформацията, страха и ожесточеното партийно разделение по въпроса дали да се ваксинираме или не.
„Хората създават новини от болничните си легла, от отделенията“, казва Ребека Вайнтрауб, доцент по глобално здраве и социална медицина в Медицинския факултет на Харвард. „Това е достъпността на съобщението: „Не защитих собственото си семейство. Позволете ми да ви помогна да защитите вашето“.
В Спрингфийлд, Мо., където това лято случаите на коронавирус се увеличиха, Ръсел Тейлър седи в болнична престилка, с кислородна маска на лицето, за да даде проваксинално свидетелство в болничен видеоклип. „Не виждам как бих могъл да не се заразя, но едва сега“, казва той.
Мъж от Тексас, на когото е направена двойна белодробна трансплантация след заразяването с вируса, отправи по местната телевизия призив към хората да се ваксинират.
А администраторка на болнична клиника в селски район на Юта с треперещ глас разказа как е била покосена от двойна пневмония и сепсис, след като е решила да не се ваксинира. Жената, на име Сторми, каза, че са ѝ били необходими седмици, за да събере смелост и да се изкаже във видеоклип, публикуван от местния здравен отдел. Тя е ползвала само първото си име, защото се притеснява, че отрицателите на Ковида ще кажат, че тя си измисля всичко.
„Абсолютно се страхувах от негативните аспекти, които можеха да произтекат от това“, каза тя в интервю тази седмица. „Бях част от проблем, който се опитвах да избегна.“
Някои хора, които бързо са приели ваксините, сега решават да говорят открито за членовете на семейството си, които не са го направили. Това е роля, която Кимбърли Джоунс никога не е искала, но която е приела, след като дъщеря ѝ, Ерика Томпсън, 37-годишна майка от Сейнт Луис, умира на 4 юли, близо три месеца след като е получила, както е смятала, силен астматичен пристъп.
„Искам да бъда неин глас“, казва г-жа Джоунс, която се е ваксинирала веднага щом е могла. „Наистина мисля, че дъщеря ми би искала да ѝ кажа: „Иди и се ваксинирай“.
Това е съвет, който г-жа Томпсън – подобно на около 39% от американците на зряла възраст – не е послушала.
Майка ѝ казва, че г-жа Томпсън се е притеснявала колко бързо са били пуснати в продажба ваксините Moderna и Pfizer-BioNTech, които са кулминация на десетилетия научни изследвания. Според майка ѝ тя също е вярвала, че кампанията, ръководена от правителството, е заговор срещу чернокожите американци като нея. Процентът на ваксиниране на чернокожите и испаноговорящите американци изостава от този на бялото население – разлика, която изследователите обясняват с недоверието, коренящо се в историята на медицинската дискриминация и липсата на достъп и разяснителна работа.
След като е изкарвала по 10 долара на час в кол-център, г-жа Томпсън наскоро е намерила мечтаната работа в областта на медицинското кодиране. В средата на май тя постъпва в болницата с кашлица и затруднено дишане, а след няколко дни е поставена на апарат за изкуствено дишане. Г-жа Джоунс каза, че е пяла „Beat It“, докато дъщеря ѝ е била упоявана, и е обещала да бъде до нея, когато се събуди.
„Последните ѝ думи към мен бяха: „Мамо, не мога да дишам“, каза г-жа Джоунс.
В Юта г-жа Грийн каза, че съпругът ѝ е оставил решенията за ваксинацията на семейството в нейни ръце. Първоначално тя е планирала да си постави инжекция веднага след като съседът ѝ, лекар, се ваксинирал.
Но тя имала опасения относно ваксините и открила много причини да се колебае, когато преглеждала социалните медии или разговаряла с приятели, които били против ваксините. „Трябва да погледнеш ей това“, написал ѝ един от тях.
Кликването върху няколко линка я отвело в заешка дупка от конспиративни теории, изтъквани от адвокати и ютубъри, както и видеоклипове, в които лекари и медицински сестри, настроени срещу ваксините, осъждат инжекциите „Ковид-19“ като „биологично оръжие“.
Ковид нахълтал в света на семейството в края на юни, когато двамата им по-големи синове донесли вируса у дома от църковен лагер, където са се заразили девет момчета. Вирусът преминал през семейството. След това дошъл денят, в който г-н Грийн, ловец, който обикалял планините, трябвало да бъде откаран в болница, когато нивото на кислорода му се понижило.
Сега те измерват времето в „дни на Ковид“. Много сутрини г-жа Грийн се събужда със свит стомах. Четирите ѝ деца – на възраст от 8 до 18 години – си остават вкъщи, докато тя посещава болницата, без да могат да разкажат на баща си за уроците по танци или за удара, който са направили дълбоко в полето по време на бейзболен мач.
Предстоят несигурни месеци, докато лекарите се опитват да възстановят увредените бели дробове на г-н Грийн и да го откачат от апарата за изкуствено дишане. Миналата седмица той беше преместен за кратко от болницата в център за дългосрочни грижи – момент, изпълнен с надежда. Но лекарите откриха дупка в белите му дробове и той беше върнат в интензивното отделение.
„Винаги ще съжалявам, че се вслушах в дезинформацията, която се разпространяваше“, каза г-жа Грийн. „Те създават страх.“
Дори след като г-н Грийн е поставен на апарат за изкуствено дишане в началото на юли, скептиците на ваксините, които г-жа Грийн познава, ѝ изпращат текстови съобщения с линкове към дезинформация за опасностите, свързани с плодовитостта и скритите смъртни случаи от ваксини. Те ѝ изпратили кутии с лекарство за коне, лъжливо рекламирано като лекарство за Ковид. Бизнес партньор на съпруга ѝ изложил аргументи срещу ваксинирането, докато посещавал г-жа Грийн във фоайето на I.C.U.
Здравните експерти и научните изследвания показват, че ваксините са изключително безопасни и ефективни, и са най-доброто оръжие срещу заразните нови варианти на коронавируса.
Преди Ковид животът на семейството се крепял на вярата и общността им в Църквата. Сега църковни приятели и съседи носят вечери в къщата и изпращат на паството актуална информация за г-н Грийн.
Г-жа Грийн започва посещенията си в болницата с духовно четиво и завършва всяка вечер, като събира децата им – Хънтър, на 18 г.; Истън, на 15 г.; Бети, на 13 г.; и Раштън, на 8 г. – за да поговорят за баща си и за молитвите, от които се нуждае.
Възгледите ѝ се променили, когато вирусът започнал да опустошава тялото на съпруга ѝ и лекарите го поставили на апарат за изкуствено дишане. Променили се, докато разговаряла с лекари и медицински сестри за неваксинираните пациенти, които се стичат в болниците, и седяла пред интензивното отделение, слушайки как пристигат хеликоптерите за спасителни операции. Г-жа Грийн казва, че си е записала час, за да ваксинира децата си.
превод на „Либерален преглед“
0 Коментара