24 подвеждащи израза в козметиката

• С натурални съставки

Подобно на едно от горните твърдения, и това се заиграва със зелената идея, че всичко в козметиката трябва да е естествено. Когато чуем „с естествени съставки“, е логично да си помислим, че продуктът е съставен изцяло от натурални добавки, нали? Нищо подобно. Дори има вероятност той изобщо да не съдържа такива компоненти, а всичко да е синтетично, просто „срещащо се в природата“ (вижте подвеждащо твърдение 7).

• Само нашият продукт действа

Рядко е явлението „уникален продукт“. Можем да сме сигурни, че друга компания някъде разпространява козметика с подобен състав. От много време козметичните компании – големи и малки, с евтини и скъпи продукти, правят сходни формулировки. Това е идеята на конкуренцията. „Уникален“ не е критерий за качество. Колкото до „единствено нашият продукт върши това, което другите само обещават“, нека да си припомним колко пъти сме го чували…

• Не тестваме върху животни

Това твърдение е особено грозно, когато не отговаря на истината. Ние не искаме животни да страдат излишно за нашата красота. Сигурен начин да разкрием потенциалната лъжа е да разберем дали козметиката на съответната компания се продава в Китай. Китайските закони забраняват продажбата на продукти, които не са тествани върху животно. Ето защо, ако дадена марка се разпространява в Китайската република и твърди, че не тества върху животни, това не е вярно. Обратно, ако козметика се произвежда в Китай, но нейната крайна цел е държава от Европейския съюз, тя няма да бъде тествана върху животни.

• С ефект на лифтинг

Лифтингът е хирургична процедура, която използва различни похвати, за да опъне кожата на лицето. Никой козметичен продукт не може да има подобно действие. Лифтинг ефектът е заблуда, която позволява некачествена и неефективна козметика да се продава масово като чудодейно средство против стареене.

• Не съдържа химикали

Да напомняме ли, че дори водата е химикал? „Всичко е химия“, а фразата над този абзац граничи с безумието. Наясно сме, че това смело подвеждащо твърдение цели да ни успокои, че в козметиката няма вредни вещества, но то е толкова общо и неясно, че ни алармира още повече – какви химикали няма?!

• Не съдържа парабени

Парабените и феноксиетанолът са най-разпространените консерванти. Поради противоречивата информация за тях потребителите често ги избягват и това е тяхно право. Неприятен трик на козметичните компании обаче е да слагат етикета „не съдържа парабени“, когато продуктът включва феноксиетанол, и надпис „не съдържа феноксиетанол“, когато в състава му има парабени. Макар и верни, тези твърдения подвеждат потребителите, които не искат консерванти в козметиката си. Ако желаете да избегнете класическите консерванти, ще ви се наложи да четете внимателно етикета.

• Не предизвиква алергии

Важно е да запомним, че не съществува вещество, което не може да предизвика алергия. Хипоалергичен е продукт, който е по-малко вероятно да предизвика алергии, но това не означава, че не е способен да ги причини. С думата „хипоалергичен“ се злоупотребява страшно много и съм виждала този етикет дори на продукти, които съдържат доказани алергени като феноксиетанол и етерични масла.

• 100-процентов, невероятен, бърз ефект

Не съществува козметична субстанция, която да е ефективна сто процента. Индивидуалните особености на кожата не позволяват пълна реализация на лабораторните резултати. Поради тази причина е разумно да не се поддавате на обещания за невероятни резултати за безумно кратки срокове.

• Подходящ за всеки

Няма продукт, който може да се използва от всеки по всяко време. Различните типове кожа изискват различно съдържание и форма на козметиката. Това е една от най-често разпространените лъжи в козметиката, но и най-лесно опровержимата. Поразпитайте познатите си за някой козметичен продукт и ви гарантирам, че рано или късно ще намерите поне един недоволен от него. разбира се това не прави продукта лош, но ще ви даде тема за размисъл – дали наистина е най-добре да разчитате на мнения на приятели и познати по отношение на козметиката, която ползвате?

• Изотоничен

Популярно в козметичната индустрия е схващането, че изотоничните разтвори в продуктите са по-добри или по-щадящи от другите. Ако беше вярно, нашата кожа щеше да се уврежда от душа или от морето и щяхме да излизаме от водата като сбръчкани бабички (и дядовци). Изотоничен е разтворът със соленост, равна на тази в кръвната плазма. Почти цялото количество вода, с което обливаме тялото си, е с различно съдържание на сол. Продуктът, който използваме, е просто капка в океана.

• Пречистен

„Пречистен“ е твърдение без никаква стойност. Има недобросъвестни компании, които рекламират козметиката си като „чиста“, а тя съдържа дори лекарствени вещества! През 2011 година Изпълнителната агенция по лекарствата в България предупреди гражданите за продаващ се по интернет „натурален крем“ с кортикостероид[1]. Представете си какво може да се случи, ако нанесете този продукт върху кожата си!

• Умна козметика

„Умна козметика“ е понятие, което звучи, откровено казано, непонятно. Няма крем, който може да разпознае от какво се нуждае лицето ни и да го захрани с необходимите му съставки.

• Мъжка козметика

Каква е разликата между мъжки крем за лице и дамски? Важна – продуктът, насочен към по-силната половина от човечеството, най-вероятно ще е в черна или сива опаковка.

Истината е, че макар да има разлики в някои характеристики на кожата при двата пола, като цяло проблемите и нуждите им са сходни. Не е необходимо да се купува отделна козметика за силната половинка – освен ако не става дума за афтършейв, разбира се.

• Крем с ботокс ефект

Ботулинът (познат под търговското наименование Botox) е разреден смъртоносно отровен бактериален токсин, който блокира нервните сигнали и така отпуска мимическите мускули и намалява видимостта на бръчките. Не е измислено вещество, което да има ефекта на ботулина и да е достатъчно безопасно. Ботулинът има странични ефекти и неправилното му приложение може да обезобрази пациента. Не се плашете много, това се случва безкрайно рядко, но всеки лекар с радост би използвал по-безопасни вещества в практиката си. За съжаление, такова вещество все още не е открито. И със сигурност не се намира в крема ни против бръчки.

• Подпомага, помага за, въздейства благоприятно върху…

Подобно твърдение ще срещнете за всички козметични продукти, но най-много се използва за онези, предназначени за конкретен проблем, т. нар. медицинска козметика. Работата е там, че има ограничения относно това, което компаниите могат да твърдят за своите продукти, макар и крайно недостатъчни. Най-сериозното от тях е, че козметичен продукт не може да претендира, че лекува. За съжаление, това ограничение не е достатъчно и компаниите го заобикалят. Достатъчно е да напишат на етикета „влияе благоприятно върху…“ и вече могат да продават продукта спокойно. Не може да се докаже, че подобна реклама е невярна. И като стана въпрос за медицинска козметика…

• Медицинска козметика

На българския пазар има няколко козметични компании, чиито продукти се продават основно в аптеки и често са наричани „медицинска козметика“. Подчертавам, че това не е официален термин, който въпросните компании използват, но техните представители, фармацевтите и консултантите, които ги продават, често изтъкват как тази козметика е „медицинска“ и следователно е по-добра от другите. Истината е, че всяка козметика може да се нарече „медицинска“, защото няма закон, правило или наредба, която да определя коя козметика е медицинска, коя не е и изобщо какво означава „медицинска козметика“. Нещо повече, след директивата, приета от Европейския съюз през 2009 година, терминът е забранен. Никакъв проблем за козметичните компании – вече се използва „дермокозметика“. Всяка козметика на пазара трябва да отговаря на определени условия за безопасност и невинаги „медицинските“ козметични продукти са по-чисти или по-ефективни от другите. Както при всяка компания, има продукти, които са подходящи за едни потребители и крайно неподходящи за други.

• Препоръчван от дерматолози, одобрен от дерматолози

Фактът, че някой продукт е препоръчан от най-известния дерматолог в момента, български или чуждестранен, не означава нищо. Възможно е той да не е обективен и да е получил възнаграждение, за да препоръчва тази марка. Може дори да не я използва в практиката си. Твърдението, че някой продукт е одобрен от дерматолози, е подвеждащо. Обикновено дерматолозите, които са го „одобрили“, не са независими, а работят за компанията. Това е честа практика на по-големите марки, които могат да си позволят да наемат огромни екипи от медицински специалисти.

• Предпазва от появата на нови бръчки

Две са основните причини за появата на бръчки – генетиката и UVА увреждането. Продуктите, които до известна степен успешно предпазват от бръчки, са тези с висок UVA филтър, ретиноиди и витамин С, макар и в по-ниска степен. Кремовете на пазара масово твърдят, че предпазват от бръчки, но всъщност съумяват само да запълват вече съществуващите бръчки със силиконови масла и други оклузивни съставки. По този начин лицето изглежда малко по-младо. Ефектът трае, докато употребяваме крема.

• С ефекта на дермални филъри

Дермалните филъри са агенти, прилагани в меките тъкани. Служат за запълване на бръчки, коригиране на белези, промяна на формата на устните, корекция на хлътнали бузи и т.н. Те не са вечни, тъй като тялото в крайна сметка ги резорбира. Съставени са от хиалуронова киселина, колаген или биосинтетични полимери. Както можем да се досетим, процедурата не е евтина и много дами не могат да си я позволят. Козметичните компании знаят това и се възползват от ситуацията. Не може да се рекламира крем, който едва прониква в кожата, с дермални филъри. Ефектът на което и да е средство, приложено върху кожата, е много по-слаб.

• Със съставки, срещащи се в природата

Много потребители на козметика в днешно време желаят техните продукти да са максимално чисти – тоест да съдържат натурални съставки. Като под „натурални“ разбират реално извлечени от растение. Горното твърдение обаче всъщност не обещава натурални добавки. Уловката е, че съставките в продуктите са синтетични аналози на натуралните. Много от съставките на етеричните масла например днес могат да се получат и по изкуствен път. Разлика реално няма, но зелените поддръжници на идеята, че всичко в тяхната козметика трябва да идва от майката природа, остават излъгани.

• Напълно безвреден и нетоксичен

По време на викторианската епоха голям брой „безвредни и нетоксични“ материали са съдържали арсеник. Оловото се е използвало за пудра, а смъртоносната отрова антимон – за сенки за очи и туш за мигли. Защо? Никой не е подозирал, че тези вещества са опасни. Съв-ременната наука е доста напреднала, но ние все още не знаем чак толкова много, за да твърдим, че дадено вещество е напълно безвредно. Най-малкото вече сме наясно, че алергична реакция може да възникне към всяка козметична съставка. Ето защо продуктите в козметиката нямат право да носят този етикет.

• рН балансиран

Понякога компаниите хвалят продуктите си като „рН балансирани“, за да ни внушат, че са по-безвредни и с по-добър ефект. Kaкто вече обяснихме, нашата кожа има голям толеранс към широки амплитуди на рН. Ако не беше така, нямаше да понесем нито водата под душа, нито в морето. Често се твърди, че сапуните са с високо рН – 10-11, и изсушават. В действителност проблемът не се дължи на алкалността на продукта, а на факта, че той съдържа детергенти, които отмиват естествените за кожата липиди и я лишават от защитна бариера. Сапуните съдържат силно изсушаващи, повърхностно активни вещества – натриеви и калиеви соли на мастни киселини като палмитиновата. Разликата в твърденията е малка, но значителна.

Относно pH 5,5 – вълшебното число, което ни рекламират много различни марки, със сигурност можем да кажем, че едно неутрално рН от 7 върши също толкова добра работа. Отдавна вече се доказа, че реалното кожно рН варира приблизително от 4 до 5, а рН 5,5 дори би могло да подскаже известен дисбаланс. Няма вещество в козметиката, което може трайно да промени киселинността на кожата. Това се наблюдава единствено при някои доста опасни метаболитни заболявания – например диабет, и последиците са сериозни. Изключение има само когато активната съставка на продукта изисква определено рН, за да проникне в кожата, и при някои заболявания, когато (по препоръка на дерматолог) може да се подбере продукт с рН, по-високо или ниско от неутралното.

• Патентована формула

Козметичните фирми обичат да демонстрират превъзходство с тази фраза. Очакваме нещо „патентовано“ да е по-добро, по-ефективно, по-щадящо за кожата. Подсказва се също, че съответната марка е на гребена на вълната по отношение на иновациите. В действителност, за да добиеш патент върху нещо, не трябва да покриваш особени критерии. Всеки може да вземе патент върху някаква джаджа или технология, ако докаже, че е плод на неговия мозък, а не на чужд.

• Доказана формула, доказан ефект

Щом чуят, че нещо е „доказано“, потребителите очакват това да означава: „Продуктът ще има точно този ефект, който рекламираме“. Но в огромна част от случаите не е така. Много рядко козметиката има ефекта, който се очаква. За съжаление, „доказан ефект“ е просто подвеждаща фраза, която козметичните компании използват както им е изгодно.

[1]   Кортикостероидите са синтетични аналози на вид хормони, произвеждани от надбъбречната кора – глюкокортикоидите. Имат противовъзпалително, антиалергично и имуносупресивно действие, но употребата им е свързана и с редица усложнения. – б. р.