Пак не ни се разминаха баталиите, свързани с избора на най-красивата българка. Ходил съм в десетки държави, разхождал съм се по улиците на Париж, Атина, Варшава, Стокхолм, Адис Абеба и Пхенян. Никъде не можах да видя събрани на едно място толкова хубави момичета, толкова прекрасни жени, колкото има тук. Защо обаче не успяваме спокойно, без врява и безумство, да изберем кралицата на красотата?
Конкурсите за „Мис България“, които се провеждат вече 90 години, неизменно отразяват кривиците на неслучващите се Българии: на трите морета, на победилия комунизъм и на прехода към модерна Европа.
От стената вкъщи ми се усмихва снимката на
Люба Йоцова – първата „Мис България“
Тя е далечна роднина на съпругата ми и напомня „Синия ангел“, жената-вамп Марлене Дитрих. Конкурсът през 1929 година, който е трябвало да излъчи претендентка за първата „Мис Европа“, е организиран от известния журналист Данаил Крапчев, главен редактор на вестник „Зора“. Люба, която живя до 1992 година, ми разказваше, че в началото идеята била приета „на нож“. Вестник „Женски глас“, орган на Българския женски съюз, написал: „Като че всичко е наред, та остана само тая грижа, да търсим първенство в красотата. Отечеството плаче и стене за честни, работни и сериозни гражданки, а ние си уреждаме зрелища.“ Но по-напредничавите българки застанали зад идеята: „На конкурса аз гледам като на връщане на култа към красотата. Жената трябва да мисли за красотата си, да се стреми да бъде колкото се може по-хубава и здрава“, отсякла Багряна.
Нямало, си спомняше Люба, къде „яйце да хвърлиш“ въпреки студеното време и дълбокия януарски сняг, пред казиното (сега Софийската градска художествена галерия). Министри, депутати, дипломати, чиновници, индустриалци, предприемачи, търговци, чорбаджии, интелектуалци – елитът на младата нация, се тълпял за билети… Свирели два симфонични оркестъра, а в журито били асове като професор Асен Златаров, писателя Добри Немиров, художниците Никола Маринов, Андрей Николов и Стефан Иванов, журналиста Райко Алексиев.
Между тридесетте
„неомъжени госпойци от 16 до 25 години“
журито предпочело Люба, защото била „по-народен тип момиче, със стройна фигура, красива глава и изразителни очи“. Нищо ново под слънцето, чули се и завистливи гласове, че 20-годишната красавица е избрана, защото е внучка на първия български дипломат Иван Замбин и дъщеря на богат търговец на яйца. За разлика обаче от повечето днешни „миски“, Люба завършила Френския колеж в Русе, владеела и немски език.
След победата бързо станала първият български секс-символ. Предприемчив търговец я направил рекламно лице на машите за къдрене на коса „Йожес“, Томасян пуснал цигари с нейна снимка на кутията (вкъщи пазя една), на пазара се появили одеколони и сладоледи „Люба“. За нея това били най-слънчевите дни в живота: обличали я първите дизайнерки Ракарска и Виденова, фризьорски салони, ресторанти, кафенета, кина и театри се надпреварвали да я канят и да я обслужват без пари, само за рекламата. Неудържимият капитализъм победоносно шествал из младото царство, което бързо се отърсвало от спомена за първата национална катастрофа.
За пръв път Люба напуснала България, за да мери сили в Париж с хубавици от 17 държави. Била я само маджарката. Канили нашата мома и в Щатите за конкурса „Мис Вселена“, но тя предпочела да се омъжи.
Не е за вярване, но познавах и първата, останала единствена, „Мис България“ от годините на соца. През ония времена такива конкурси се смятаха за остатък от миналото, идеологическа диверсия и
реклама на „прогнилия капитализъм“
Социалистическата труженичка, съпруга, майка и общественичка нямаше нужда от подобна пошла показност, защото притежаваше вътрешна красота и вяра в светлото бъдеще. Затова и конкурсът, проведен точно преди 50 години, си остана първи и последен. И май стана само за да излъчи и „Мис Световен фестивал на младежта и студентите“, важна идеологическа проява за комунистическите партии на България и Съветския съюз.
С Бранимира се запознах на купон у един приятел, бъдещия й съпруг Владимир Грашнов, син на министъра на строежите. Да се жениш за „Мис България“ тогава беше скандално. Владо не посмя да съобщи този факт на родителите си и 40 дни след сватбата се кри като послушник в Троянския манастир.
В Бранимира Антонова имаше нещо от невинността и сексапила на Бриджит Бардо. Когато се яви на конкурса, не беше навършила 16 години и го спечели без помощта на пластични корекции, без грам силикон, без грим и фон дьо тен, само с чиста българска хубост. Другите кандидатки също бяха естествени, свежи и красиви, защото такива бяха критериите тогава, а и вилнееше свирепа естетическа цензура.
Тромавата планова икономика си имаше гарантирани пазари и вътре и вън, нямаше нужда от реклама, та на „Мис България“
дадоха за награда само букет цветя…
Бранимира беше учила балет и хореография и продължи артистичната си кариера с участие в 20 български филми като „Мъже в командировка“, „Бягство в Ропотамо“, „Приключенията на Авакум Захов“, „Етюд“ , „Танго“ и първата българска няма продукция „Кучешка огърлица“. Актьорът Иван Кондов призна, че не е устоял на чара на екранната си партньорка, но не посмял да й признае, защото бил стар за нея.
Скоро видях снимка на някогашната социалистическа „Мис България“. На 65 години тя пак е хубава, защото, както казва, красотата е състояние на духа, защото живее в хармония със себе си. Развлекателният сайт 9 GAG пусна във Фейсбук днешните й снимки и правените преди петдесет години. За броени дни те събраха 24 000 посещения, 7 хиляди „лайка“ и 530 коментара. Ето един: „Такива снимки трябва да се показват, а не на силиконови чудовища. Това е чистата хубост българска.“
Само че новото време нахлу както в съдбата на хубавата българка, така и в конкурсите за красота.
Бранимира бе напусната от съпруга си, който пристана на не толкова хубавата милионерка Лора Видинлиева (и на афериста Майкъл Чорни) и оглави „Мобилтел“, а дъщеря им стана случайна жертва на гангстерска престрелка в центъра на София.
В началото на 90-те работех в представителството на „Пежо“. От фирмата-майка решиха да рекламират модела „405“ с конкурс за „Мис“. Бях набеден за организатор и шеф на журито. Помолих приятеля Васил Папазов, който правеше първите крачки в този бизнес, да ми помогне. За броени дни получихме стотици заплашителни и умолителни
обаждания от мутри, бизнесмени, политици,
амбициозни майки и от кого ли още не. Накрая избрахме – е, не най-грозната, но и далеч не най-красивата – защото заможен клиент беше ходатайствал чак в централата в Париж.
Така, в конкурсите бързо се настаниха алчността, снобизмът, покварата, похотливостта, арогантната простащина, лошият вкус и насилието. Поръчан от сикаджии, които му взеха бизнеса, Васил, носител на лиценза за „Мис Свят“, бе застрелян в главата през една зимна нощ на 1997 година, а най-добре представилата се българка в световните конкурси Жени Калканджиева беше наръгана с нож.
Организатори на надпреварите станаха Крокодилът, Картофът и Морковът, в тях навлязоха пластичните корекции, филърите, ботоксът, фотошопът, изкуствените мигли. Появиха се странни силиконови птици като Анита Мейзър, а критериите за красота и стил се задаваха от жълтите вестници и естети като лорд Евгени Минчев, Денди и Митко Пайнера. Родиха се клонинги: „Мини мис“, „Мис Силикон“, „Мис Мокра фланелка“, „Мис Малко коте“, „Мис Джуки“, които се превърнаха в кастинги за елитни компаньонки. Всичко се изроди до пошло забавление на измислен хайлайф от скучаещи предприемачи, политици, мутри, модни агенти, псевдо стилисти и булевардни журналисти.
Но едва ли може да се очаква, че общество, попаднало в задушаващата прегръдка на пълзяща политическа, икономическа, социална и морална деградация, може да избяга и от естетическата.
И все пак вярвам, ще дойдат дни, когато пяната на безкрайния преход ще се утаи пак на дъното и чистата хубост българска кротко ще засияе над модните подиуми.
0 Коментара