Дончо Етугов е завършил Френската гимназия и Медицинския университет – София. Главен асистент по кожни и венерически болести в Катедрата по дерматология и венерология на МУ. Собственик и ръководител на специализираната клиника по естетична дерматология Este Derm.
Д-р Етугов, предполагам, че вашите пациенти са предимно жени, които мечтаят да станат по-красиви и млади. Каква е личната ви дефиниция за красота? Коя жена е красива?
80 % от пациентите за естетични процедури са жени. Ако можем да облечем с думи онова, което ни кара да задържим поглед върху една жена, да ни омекнат коленете и да усетим пърхане на пеперуди в стомаха, вероятно ще е дефиниция за женска красота. Ако погледнем шедьоврите на световното изкуство, ще се убедим, че външната красота еволюира през различните периоди. Но вътрешната красота е непреходна. Красивата дама е симбиоза от душевност и външност.
Красотата ли ще спаси света?
Френски психолози провели експеримент. Над кошчето на пеленаче се надвесила 90-годишна старица и бебето се разплакало. Няколко минути по-късно пред погледа му застанало красиво младо момиче, а детето се успокоило и отвърнало с усмивка.
Ние носим генетичен код за красивото, програмирани сме кое да приемаме за красиво. Когато научим детето от малко да вижда и търси красивото, в по-зряла възраст неговите дела ще са красиви, душевният му свят ще бъде уравновесен, външността му ще е поддържана. У нас е заложено да желаем да сме красиви. Малкото момиченце, едва проходило, харесва и предпочита обувките с високи токчета на мама, защото са красиви, много бързо се справя с червилото и сенките.
Разбира се, има и крайности. В някои латиноамерикански страни родителите още след раждането започват да събират средства, за да подсигурят първите пластични корекции на своите деца. Според тях това е гаранция за добър и успешен живот.
Какво искат жените от вас?
Простичко е – да бъдат красиви и привлекателни. Най-често на първата консултация дамите започват с въпроса: „Докторе, какво бихте подобрили в моята външност?”. Следва дълъг разговор за състоянието на кожата, навици, активност, стил на живот и др. За мен този разказ е много важен, черпя много информация от него. Нерядко се налага основно да обяснявам кой метод и процедура какво целят, какво могат да постигнат, какви са рисковете и времето за възстановяване. В повечето случаи запълването на конкретна бръчка не води до подмладяване, а трябва цялостна оценка на възрастовите промени и анти ейдж план. Терапевтът трябва да бъде прям и да не преувеличава възможностите на даден корективен метод, както и да се съобрази с желанията и даденостите на пациента.
Има ли мода във външния вид, във формите на лицето и има ли вечни критерии?
Представата за женска красота е вечна. Още от времето на Ленардо да Винчи е валидна златната пропорция, която и до днес може да бъде измерена върху лицата на световно- известните модели от всички раси. Тя отговаря на генетично закодираната ни възприемчивост за красиво.
Някои по-дребни детайли обаче се променят във времето. Ако допреди 20 години по-закръглените “Рубенсови форми” на тялото и лицето бяха красиви, сега слабата фигура и лице, на границата с мършавостта, е водеща в налаганите модели за красиво. Погледнете в микроизмерение еволюцията на критериите за красиво дори между поколенията в едно семейство. Това, което дъщерята приема за красиво, не покрива естетските критерии на майката, а камо ли на бабата. Ако в Средновековието и Ренесанса издължените аристократично лица са смятани за красиви, то днес изсечените, по-мускулест тип лица, с котешки разположени очи са предпочитани.
Една приятелка каза: „Не искам да опъвам бръчките си. Това е моята история, как ще я залича?!“ Не смятате ли, че прекаляването с естетичните и пластични процедури заплашва да превърне жените в еднотипни красавици? Вярвате ли в привлекателността на разнообразието?
Психолозите разделят потребителите на естетични процедури на три типа. Първите казват: “Моите бръчки са моят живот и емоции. Искам да остарея естествено”. Тази група не прибягва до естетични процедури, дори гордо заявява, че не ползва и крем за лице. Вторите казват: „Бих се борил със стареенето, но разумно, с природни методи“. Тези хора са и потребителите на маркетиговите категории “Био” и “Еко”, те са умерени и разумни в корективните си желания. Третата група са пациентите, готови на всичко, за да спрат стареенето. Те са склонни да прекаляват и да се пристрастяват към естетико-козметичните грижи. Тук е мястото на лекаря да даде адекватен съвет и да не прекрачи границата. И на мен ми се случва да ми извият ръцете, за да направя някоя процедура, въпреки че не съм убеден в отличния естетичен резултат. Разбира се, ако имам съмнения за здравето на пациента, отказвам.
Кога жената не остарява и трябва ли да се воюва с времето?
Всички остаряваме. Биологичното стареене започва още след 25-годишна възраст, но не всички стареем еднакво. Това е генетично кодиран процес. Начинът на живот и факторите на външната среда са изключително важни. Различно стареят жените, изложени на UV лъчи, вятър и студ, и тези, които са в среда с физиологичен и благоприятен микроклимат. Вредните навици и балансът между натоварване и почивка са от огромно значение. Физическата и психическа умора се изписват на лицето. Неслучайно все повече хора прибягват до източни духови техники за постигане на вътрешен енергиен баланс. Ако една жена не успее да усети сама сигналите на биологичното “аз” за това как да организира живота си, включително и естетичните грижи, е добре да потърси консултация. Навременната грижа е много важна предпоставка, за да се запазим млади.
Както обсъждаме със студентите по медицина хигиената на кожата – от новороденото до 90-годишните – всички имат специфични козметични нужди.
Напоследък мъжете са не по-малко суетни от жените и често полагат повече грижи за външния си вид от тях. Дали жените губят своите вечни „оръжия“?
О, да, няма разделителна линия между услугите за мъже и жени. Много рядко, но ми се налага да моделирам устните и на мъже, да повдигам скули на господа. Важно е обаче да се знаят анатомичните и естетични критерии при работа с двата пола. Като ученик в езиковата гимназия посещавах кръжок по антропология и още тогава се запознах с отличителните белези на мъжкия и женски череп, долна челюст, както и костите на крайниците. По-късно, след като вече работех естетична медицина, усетих празнина в познанията си за половите разлики при скулптуриране на лицето. Наложи се да ползвам материали от Художествената академия. И до днес те са ми ценни при работата ми в дерматохирургията – моя голяма страст. Когато се говори за естетична медицина и медицина въобще, без изкуство не може…
Вие имате внушителни специализации по света. Губи ли българското здравеопазване от сравнението с останалите европейски държави?
Здравеопазването е част от обърканата и леко шизофренна управленска политика на страната. Винаги когато съм бил в чужда клиника на специализация, съм провокирал колегите да отделят повече време и внимание на България. Най-трудно ми е било да отговоря на въпроса защо се борим с престъпността, а по-голямата част от политиците демонстрират маниери на престъпници…
В здравеопазването имаме чудесни специалисти, които заради лошо управление бягат в чужбина или не успяват да си вършат добре работата тук. Смятам, че системата ще се подобри, ако се направят правилни кадрови промени. За ментори на системата да се наложат подходящи хора – с ценз, опит и качества. В управлението на болниците да се включат специалисти по управление, а на лекари, преквалифицирани в управленци. За добрата здравна система трябва да има пропорционалното разпределение на лечебните заведения според числеността на населението по райони – т.нар. „здравна карта”. Лечебните заведения, работещи по договор със Здравната каса, трябва да се избират на конкурсен принцип според качеството на услугите, оборудването и квалификацията на персонала.
А българското образование?
Преподавам и на български, и на чужди студенти на английски език и мога да сравня подготвеността на младите хора от много европейски и азиатски държави. В последните години обучаваме и студенти от САЩ. От сравненията излиза, че не е лоша образователната ни система. Напротив, по много показатели българските студенти превъзхождат чужденците. Смятам обаче, че липсва иновативно съвременно поднасяне на учебната информация. Необходими са образни и живи методи, базирани на филми, анимации, 3D инсталации и др.
Вместо скучно да се разказва един урок, той може да бъде богато онагледен. Безспорно изпитваме носталгия по книгата с елегантна подвързия, но времето лети и технологиите се развиват. Аз лично предпочитам аудиороманите и докато пътувам или спортувам, през слушалките поемам информация – хем бързо, хем приятно и без усилия. Времето, за което ще изчетем една страница, ще бъде съкратено десетократно, ако то бъде филмирано или онагледено с образ. Едно прохождащо дете по-лесно свиква с клавиатурата на електронната игра, отколкото се научава да ходи. Смятам, че бъдещето на доброто образование е заложено в добрите технологии.
Кои са вашите лични устои? В какво вярвате?
Лично аз, напук на всички критикуващи България, смятам, че страната ни е изключителна. Дори и с отлива на не малко хора, България ще пребъде. Не мисля, че превръщайки в хоби българохулството, ще се справим с проблемите. Около мен почти всички колеги и роднини заминаха, но те не са щастливи, нито живеят по-добре. Заминавайки, ти не решаваш проблемите, заради които си тръгваш. С тези проблеми остават да живеят твоите родители, близки и приятели. Вярвам, че за България наближава моментът, когато за нейни управленци ще дойдат истински образовени и качествени хора, с духовна красота, достатъчно състоятелни, че да не се ръководят от лични финансови интереси и да работят за Родината.
Каква е дефиницията ви за успех?
Не бързайте, бъдете търпеливи и постоянни, изграждайте себе си бавно и последователно. Красотата трябва да е цел. Красотата във вътрешното аз и мисленето, красотата във физическото аз, както и красотата около нас. Да живееш добре е изкуство!
0 Коментара