Барбара Окун и Луис Рапанпорт формулират 10 мита, свързани с възприемането на родителството, в своята книга „Работа със семейства“. Поеми дъх – вероятността и ти да вярваш в поне един от тях е около 99%.
- Появата на дете може да спаси или освежи връзката/брака.
- Детето е притежание и продължение на родителите си и то трябва се чувства, мисли и постъпва така, както и те по време на своето детство.
- Родителството е инстинкт и не изисква учене или интерес към етапите на развитие на детето или трудностите, с които то се сблъсква.
- Майката задължително е по-добрият родител.
- Чрез децата родителите получават шанс да повторят живота си и да затвърдят успехите си.
- Детето задължително обича родителите си и винаги ще бъде до тях.
- Децата трябва да се подчиняват на родителите си.
- Децата трябва да се грижат за родителите си, когато остареят.
- Ако родителите се справят както трябва, те ще получат винаги от децата си това, което искат от тях.
- Неуспехът на детето е неуспех на родителите.
В България голяма част от тези твърдения са вписани в черепните кутии на родителите и това доста обърква семейните отношения, които се изграждат често на основата „ти, дете, си ми длъжно“, което съвсем не е така в чисто екзестенциален план.
Всъщност не, децата не са ни длъжни – ние избираме те да дойдат в живота ни (тъй като сме достатъчно възрастни, когато те се появяват в него) и носим отговорност за тях – не те за нас. Те са различни хора с различна съдба и стремежи, избрали да научат от нас някои уроци – но преди всичко – да следват своята съдба – която, за да изпълни потенциала си – не трябва да натоварваме, като родители, със собствените си травми….
0 Коментара