В края на 60-те години на миналия век една социологическа анкета в България установява, че селските момчета искат да живеят в града. Защо? Ами защото в града има повече момичета. И ако си останат на село, трудно ще се оженят. Може да ви е смешно, но това изследване е интересно с две неща. Първо, показва как градът е възприеман като бленуван център на щастието (момичетата, естествено, не са били повече там, просто момчетата така са мислели). Второ, то е снимка на един стартирал вече голям процес, урбанизацията – младите с мерак и хъс напускат калните села, изоставят родителите си, за да се наблъскат в квартална панелка като автономни модерни граждани.
Тази анкета ми е в главата днес, когато стоя на детската площадка и чувам постоянно – „Нямам какво да го правя!”, „Какво да го правя, не знам!” – за детето през лятната ваканция. Чувам го често, като най-нормалното нещо на света. Потрисам се. Ние с жена ми също не знаем какво да правим детето през лятото – още повече се потрисам и ужасявам. Представяте ли си – не само не знаем какво да правим детето през лятната ваканция, ами и го възприемаме за нормално!
Има една възраст, в която малчуганите вече не са толкова малки – почват да знаят певци, за които не сте чували, захвърлят кукли и пистолети. Затварят се в стаята си, имат свой живот. Но и не са чак толкова големи, че да ги пуснеш на улицата сами. Това е възрастта между 1-и и 4-и клас. И започва едно висене на родители по площадки, училищни дворове и паркове (всъщност – продължава), при което нито на детето му е приятно, нито на родителя – то се чувства голямо, иска да обикаля улиците подобно на по-големите приятелчета; той пък не може да е бавачка целодневно, с него е само след работа. В учебно време е лесно – навън е студено, “детският ангажимент” е вечер. Но през ваканцията е трудно – слънце грее, въздухът ти носи криле.
Родителското сърце се свива
Той знае, че сега детето има нужда да е навън, да играе, да се радва на слънцето, да се запознава с други деца, да тичат, лудуват… Нали е ваканция? Нали този миг се чака цяла година? Помните ли нашите сини лета? А какво се получава? Вие цял ден сте на работа, то стои през това време вкъщи само, занимава се с таблети и “Дисни”, а като се приберете вечер, хубаво му се накарвате, че се занимава с глупости – това се получава. С детето сте 2-3 часа вечер на площадката и толкова му е времето навън. Това ли е ваканцията?
Не е, родителят го знае. И се почва – занимални, игралници, работилници, зелен лагер, извънградски, градски, танцова, спорт… всичко, което ще занимава детето с часове. Съответно е разработена цяла индустрия за гледане и забавляване на деца – вашето. Ако не намериш пари, то ще стои 8-9 часа между стените у дома. Всеки е виждал, всеки го знае – излиза му се на детето да побяга, да покара колело. Но вие имате ангажимент и не може да го придружите. То си остава вкъщи, затворено, само. Насила си измисля игри, забавления, защото то, милото, знае от вас, че не може да досажда, но и навън не може. Много ми е жал в такива моменти, не знам за вас.
Родителят взема отпуск. И другият. С детето са, изцяло отдадени на него, при наличие на пари семейството отива на почивка. Но колко време е така през ваканцията? Седмица, две, три най-много. През другото?
Затова – игралници, занималници, работилници… “Нямам какво да го правя!”, “Не зная какво да го правя!”….
А сетете се как беше през нашите ваканции. На село при баба, цяло лято тичаш, душата лети на воля… Летиш! Или в града (при липса на село, рядък случай) – пак играеш на воля, няма от какво да се притесняваш … Престъпността – кът, между блоковете зеленeeха поляни, над тях гори, лозя, безопасни и незастроени.
Сега животът е различен – бабите в селата или измряха, или са в града (урбанизацията!); градската баба работи и няма време за внуците, а ако е свободна, трудно е нещо повече от придружител на площадката; детето не може да бъде оставено само нито из градските улици, нито из селските – ясно защо. То не просто не може да играе на воля, ами и не разполага със свободата си. Ваканцията е единственото време извън училищния арест,
а след него, оказва се – пак арест
Алтернативата – някой да ти гледа детето. Да го забавлява и отговаря за него. Плен ли е това, участ, капан на съвременния живот ли, не знам. Знам обаче, че е адски гадно – за децата.
С тази статия не казвам нищо ново. Много родители разбират безизходицата и ужасното следствие от това положение. Или поне го чувстват, но нямат сили да го признаят – как да признаеш нещо ужасно и нерешимо? Целта на статията обаче е родителите да ги заболи. Не знам дали болката би променила нещо. Но знам, че изречението „Нямам какво да правя детето през лятото!” не е нормално. Не може да се казва механично, шаблонно. Трябва да има болка. Поне малко болка.
Вие вероятно си мислите, че в игралниците детето се забавлява. Така е. То обаче се учи там на моделирана групова забава – по знак, заедно с всички, редом…. Не живее детския си живот както иска. Не се учи да живее щастието със своя мечта и представа.
То е там, защото вие наистина няма какво да го правите. Сетете се за вашата майка. Помислете си, че тя няма какво да ви прави.
Заболя ли ви? Трябва.
0 Коментара