Хранителните навини в българските семейства, които пряко рефлектират върху здравето и на децата, и на родителите им, остават по-скоро лоши, въпреки че темата за балансираното хранене все по-често попада в обсега на общественото внимание.
Тази тревожна тенденция очертаха медици на дискусия „Как да се преборим с дефицитите в хранителния режим на децата в България ”, в рамките на кампанията „Първите 1000 дни… и след това”, реализирана по инициатива и с подкрепата на Нестле България със съдействието на болници – партньори в цялата страна.
Бяха представени данни от специално направено проучване за хранителните навици на българите. То показва някои притеснителни факти за нездравословния начин на живот на населението, както и за липсата на спорт и активност в ежедневието. Данните бяха съпоставени с тези на СЗО, които изследват дефицитите при бременни и малки деца (под 5 години) в световен мащаб.
Експертите се обединиха около твърдението, че някои дефицити, като този на желязо по време на бременността, влияят пряко върху здравето на новороденото, респективно увеличават риска за развитие на анемия.
“Основната причина за ниските нива на желязо при малките деца в България е ранното въвеждане на киселото мляко и предпочитането на пилешкото месо, вместо балансирането на менюто с умерен прием на разнообразни храни – телешко, риба, яйца, зеленолистни. Социалният статус в случая е от голямо значение – недостигът на желязо е типичен за деца, чиито семейства имат по-малко възможности”, коментира д-р Румен Велев, изпълнителен директор на АГ-болница „Шейново”.
Според данните на СЗО 29% от бременните жени у нас страдат от недостиг на този толкова важен елемент, докато във Франция и Германия процентът е около 12%, в САЩ малко над 5%. Проблемът с този ключов дефицит се оказва общовалиден за страните от региона – сходни на нивата в България са тези в Сърбия, Румъния и Русия.
В дългосрочен план железният дефицит води до отслабаване на имунната система и чести боледувания.
Съветът на лекарите е майките да кърмят максимално дълго децата си,
да се грижат за приема на достатъчно телешко, жълтъци, някои подправки като мащерката, отскоро познатите киноа и амарант, традиционните за България боб, грах, леща, бадеми. Важно е да се знае, че децата, подрастващите, бременните жени и кърмачките не трябва да падат под 18 мг желязо на ден.
Друг ключов недостиг за населението на страната е този на Витамин D. Той е жизнено важен хранителен елемент с огромно влияние върху нашето тяло. Той повишава ефективността на имунната система срещу различни болестотворни микроорганизми. Оптималните количества на витамина в кръвта са сигурен гарант за по-малко настинки и грип, особено в есенно-зимния сезон. От съществено значение е и за здравите кости, тъй като помага на тялото да абсорбира калция.
“Дефицитът на витамин D може да доведе до много опасни заболявания,
като съществуват симптоми, които ще ви подскажат за неговия недостиг.”, коментира доц. Доц. д-р Миглена Георгиева, педиатър-гастроентеролог “Сред тях са рахит, проблеми с бъбреците, емоционален дисбаланс. Недостиг на витамин D при деца води до слаби кости с недостатъчно минерализирана тъкан и деформации.”, допълва доц. Георгиева.
Основният проблем в този случай идва от
недостатъчния прием на риба и от лиспата на храни и млека, обогатени с витамин D.
Родителите трябва да го имат предвид и да се грижат за приема с повече разходки на слънце и правилен прием на зеленчуци, риба, млечни произведения, пълнозърнести семена.
“Според данните от проучването веднъж седмично риба консумират само 16% от запитаните.”, разказва д-р Ивелина Герова. “Това е крайно недостатъчно, тъй като рибата е важен елемент в хранителния режим на подрастващите.”
Над 18% от бременните жени страдат от недостиг на цинк, се казва още в проучването. Този процент е сред най-високите в световен мащаб и е сравним единствено с Румъния. В държави като САЩ, Гърция и Испания делът е двойно по-нисък, а във Франция е едва 4%.
„Липсата на цинк води до чести настинки и инфекции, потиснат апетит, депресия, затруднен растеж при деца. Нивата на цинк при деца влияят върху неврофизиологичното представяне на децата и развитието на мозъка, като дефицитът на минерала може да доведе до по-слабо развитие на мозъка и забавени мозъчни процеси.”,
коментира доц. Христо Мумджиев, специалист по детски болести. “Ниските нива на цинк в тялото на бременните жени могат да окажат влияние върху развитието на мозъка и нервната система на зародиша. За да си го набавяме е важно да консумираме много бобови култури, семена, ядки и морски продукти, пълнозърнести храни”, казва още доц. Мумджиев.
Според направеното изследване за набавяне на важни вещества зелен боб и грах консумират едва 19% от българите, а пълнозърнест хляб ядат 39% при 47.5% за белия.
Белият хляб, бялата захар и оризът продължават да преобладават и да бъдат традиционно предпочитание за българите, сочат още данните от проучването. Над 55% е делът на хората, използващи за основен подлсадител бялата захар. Според специалистите прекомерната й употреба може да доведе до наднормено тегло, инсулинова резистентност, сърдечни заболявания и най-вече диабет.
Сред най-тревожните резултати от проучването е изключително високият процент на хората, които не практикуват никакъв спорт – близо 60%. Само 2-3 пъти в месеца спортуват допълнителни 7% от запитаните. Всеки ден практикуват малко над 5%, а 2 до 3 пъти седмично – малко над 12% от населението.
0 Коментара