Вашето детенце пред очите ви се превръща във възрастен, който едновременно се нуждае от подкрепа, но не готов винаги да го признае. Как родителят може да бъде търпелив и разбиращ, обяснява психологът Мария Завалишина.
Противоречивото поведение и отношение на тийнейджъра към родителите става предизвикателство за мнозина. И много родители грешат в опита си да намерят добър подход към детето си и да се справят самите те с промените в него. Ето най-честите грешки:
Настоявате за откровеност
Как изглежда това отстрани?
Забелязвате, че детето започва да се затваря, има тайни, разказва някои неща на приятелите си, но не и на вас. Смятате, че детето се отдалечава, губите контрол, а възнамерявахте да сте най-близкият приятел на своя син/дъщеря.
В същото време ситуацията и целият живот на тийнейджъра са се променили: родителите са наистина важни хора, но в същото време е необходимо да се изградят близки отношения с връстници. Важно е тийнейджърът да усеща своята независимост, да разчита на собственото си мнение.
Последствията
Колкото повече натискате тийнейджъра, настоявате за неговата искреност или го убеждавате да стане най-добрият ви приятел, толкова повече той започва да се затваря за вас и да защитава личното си пространство. Пуберът намира различни начини да избягва откровеността, да пази своите тайни и разстоянието, понякога да мами. Това започва да ви безпокои още повече и увеличавате натиска, което на свой ред води до по-твърда опозиция от страна на тийнейджъра. Така кръгът се затваря.
Друг възможен вариант на развитие на събитията: в отговор на затвореността на подрастващите, родителите започват да се държат симетрично – те се дистанцират обидни. Тийнейджърът, виждайки категорично студеното отношение на родителите, се чувства ненужен и маловажен.
Нашият съвет
Създайте атмосфера, която ще помогне на тийнейджъра да се увери, че родителите са наблизо, готови да го приемат, когато той е готов. Кажете му, че не настоявате за откритостта му, но винаги слушайте, когато споделя. Доверието е двупосочен процес.
Игнорирате мнението на детето
Как изглежда това отстрани?
Често предлагате на детето нещо, но като че ли предварително знаете какво иска: например супа или топла шапка, или добър съвет. И когато отказва, просто не обръщате внимание на отказа му. В края на краищата знаете нещо по-добро и сте сигурни, че ако опита супата, той със сигурност ще разбере, ще промени решението си и след това ще ви благодари отново.
Последствията
Детето се държи агресивно, може да отговори грубо. Родителят се обижда, има конфликт. Или детето се поддава на убеждаване и на вашето постоянство и в някакъв момент губи способността да взема решения самостоятелно, очаквайки от другите да го направят за него.
Нашият съвет
Подкрепете инициативата и независимостта на тийнейджъра, обръщайте внимание на неговите желания, но не се опитвайте да ги предвидите. Понякога родителите трябва да отстъпят и да се доверяват на мнението на подрастващия: ако той казва, че не иска, тогава най-вероятно той не иска. Важно е да дадете на детето възможност да придобие собствения си опит, дори да откаже нещо очевидно добро или полезно, нека го открие сам. Човек се учи от грешките си.
Нарушавате личното му пространство
Как изглежда това отстрани?
От желанието да защитят детето от възможни опасности, родителите могат да започнат да проверяват джобовете, чантата и кореспонденцията си. Може да изглежда, че това е единственият начин да научите нещо за детето си, особено в някои вълнуващи или рискови ситуации.
Последствията
По този начин вие обезценявате личното пространство на тийнейджъра и все още започва да се опитва да се справи с него. Това силно подкопава доверието му както към родителите, така и към самия себе си.
Нашият съвет
Представете си обратната ситуация: тийнейджърът тайно нахлува в личното пространство или в тайните на родителите си. Разбира се, това е неприятно! Контролът със сигурност е необходим, той е важна функция на родителя и детето ще възприеме отношенията, които са приети в семейството. Добре е, когато такъв контрол се превръща в открито и справедливо споразумение между родителите и детето.
Не сте последователни
Как изглежда това отстрани?
Това се случва, когато се опитваме да постигнем желаното (например, детето да си научи уроците или да си почисти стаята). Тогава прибягваме до нереалистични обещания или заплахи. Например, обещавате да вземете тийнейджъра от лагера при поискване, ако той не го харесва, или заплашвате да го изпратите в сиропиталището, ако откриете, че той е започнал да пуши.
Последствията
Тийнейджърите са много чувствителни към всякакви обещания, приятни или не, и разчитат на тяхното изпълнение. В случай, че се срещнат с неизпълнени обещания, те постепенно престават да им вярват. И тогава родителите се превръщат в празнословци, губи се доверието и става невъзможно сключването на каквито и да е договорни отношения.
Нашият съвет
Важно е да се въздържате от явно неприложими заплахи като: „Ще те изгоня от къщата“. Това не е лесно, обикновено казваме такива неща, изпитвайки силен гняв и безсилие. Нереалистичните обещания обикновено се дават, когато е важно да се постигне незабавно съгласие на детето, без да се гледа на възможното развитие на събитието в бъдеще. Внимателно обмислете обещанията пред тийнейджъра и бъдете готови да ги изпълнявате.
Живеете живота на вашето дете
Как изглежда това отстрани?
Разбира се, детето винаги заема основното място в живота на родителите си, но се случва животът на майката и бащата да се фокусира изцяло върху него, върху неговите проблеми и нужди. Особено често това се наблюдава при самотните родители, вкопчени в успеха и щастието на единствения човек, когото имат до себе си.
Последствията
Родителят става толкова потопен в решаването на проблемите на детето, че животът му започва да избледнява. Детето, наблюдавайки такова презрително отношение на родителите към себе си, постепенно губи интерес и уважение към тях. Отношенията им се изчерпват.
Нашият съвет
Бъдете внимателни към собствения си живот. Общувайте с приятели, намерете хобита и други ресурси, за да възстановите силата си и да се насладите на живота. Родителят става само по-привлекателен за тийнейджъра: той започва да бъде жив човек, с когото човек иска да говори и да остане близо.
Източник: Домашний Очаг
0 Коментара