7 клас – адът на Земята!

Седми клас е адът на Земята! Ако нямате късмета да живеете в село или малко градче, където конкуренцията за училища не е до кръв и не се налага учениците да извършват чудеса от храброст, за да се доберат до прилично място, предстои почти пълна година маратонско бягане по минно поле.

Дори детето да няма системни пропуски в материала до момента, дори ако не е засегнато някое от все по-често появяващите се обучителни затруднения, дори ако обича да учи, изразът „сизифовски усилия“ ще придобие ново значение за цялото семейство.

Ако пък седмокласникът има някакви особености, които не го дисквалифицират от надпреварата „Национално външно оценяване“, но затрудняват обучителния процес и изискват да се труди повече – дислексия, дискалкулия, дефицит на внимание, леко разстройство от аутистичния спектър –

вече говорим за кървав спорт.

След миналогодишното фиаско с резултатите от НВО по математика и български език, протече яростен дебат за пропастта между училищните оценки и финалните национални тестове по двата предмета. Едни обвиниха „разхайтените“ деца, други – небрежното родителстване, трети – учителите и програмите на МОН. Трябваше да дойде създателят на метода за оценяване PISA, за да се чуе ясно и обективно, че програмите в българското образование съдържат абсурдно много материал, който не минава през опита на учениците и остава наизустен, за да се поуспокоят страстите в триъгълника родители – училище – ученици. Но ако и докато видим някакви реални реформи, децата ни вече ще се завършили отдавна, а засега на хиляди родители и ученици предстои да участват в

новите образователни игри на глада

и тази година. Ето какво ще се случи.

Още от началото на учебната година домашните и помагалата по български и литература и математика ще се увеличат поне тройно. Материалът по останалите предмети няма да е по-малко, така че обичайните относително спокойни вечери и почивните съботно-неделни часове ще изчезнат напълно. Все пак се гони и общ успех, който също участва в балообразуването.

Още от края на октомври детето ще започне да носи вкъщи седмичните примерни тестове по двата предмета във формата НВО. Шансът резултатите от тях редовно да са по-ниски, отколкото родителят очаква, са значителни. Не е задължително причината за това да е ритъма на усвояване на материала, който се преподава на принципа „всеки нов час – нов урок“, без време за затвърждаване на знанията в училище. Възможно е детето просто да има затруднения с показване на наученото в изисквания от НВО формат. Тестът е доста специфичен, детето трябва да се научи да си разпределя времето за различните задачи по него, постоянно да държи в главата си да не оставя никакви знаци, за които изпитната му работа да бъде анулирана.

Притеснението от факта, че образователното му бъдеще зависи от два теста, може да блокира когнитивните процеси и на най-уверения в знанията си ученик. Още при първия не най-добър пробен тест,

ще възникне идеята да запишете детето на уроци.

Истината е, че всички негодуваме срещу частните уроци и школите в духа „защо го пращам това дете на училище, ако трябва да ходи и на допълнителни уроци“. Системата наистина е порочна, но пред заплахата от провал на националното външно оценяване, много от нас капитулират и детето отива в частна школа, което всъщност не е лоша образователна инвестиция.

Напрежението се нагнетява и от задачата да се изберат училища, в които да се кандидатства за гимназиалния етап. Форумите и специализираните групи в социалните мрежи кипят от обсъждания на училища, родителите трескаво се ровят в статистически данни за постигнатия успех на конкретни гимназии на минали НВО, текат спорове за или против частното образование.

Ако детето има някакви образователни особености, задачата става още по-сложна. В този случай, ако то покрива минимума от изисквания и повече, родителите по никакъв начин не бива да се поддават на внушения да се откажат от НВО (практиката познава и такива ситуации) и да търсят друг вариант за продължаването на образование, например предварителна договорка с частно училище детето да бъде прието без зрелостен изпит. Удълженото време за деца със СОП и правото им да се явят на изпитите с ресурсния си учител дават всички шансове то да получи добри точки. Така на родителите няма да се наложи да се справят с натиск детето да продължи гимназиалното си образование на качествени оценки – „покрива изискванията“, „среща затруднения“ и т.н., тъй като качественото оценяване не дава пълноправна диплома за завършено средно образование. От решаващо значение е родителят да остане с широко отворени за знанията и уменията на седмокласника си очи и заедно да преценят доколко желанията съвпадат с текущите възможности. Ориентировъчни са точките от пробните тестове по двата предмета с минус 5 до 10 точки за всеки случай, тъй като напрежението на реалните изпити често сваля успеваемостта, плюс реалистичния сбор на оценките от бъдещата диплома. В интернет са достъпни нужните балове за прием в желаните гимназии.

Но все пак, държавно или частно училище?

Системата на държавното образование разполага с безспорно авторитетни гимназии – езикови, математически, природонаучни, ориентирани към изкуствата. Има и множество по-ниско рейтингови гимназии с отлични екипи и специфично профилиране. Не е маловажно, че обучението в тях е безплатно. Оставяме настрана митовете за частното образование в България, че на учениците се пишат незаслужено високи оценки, за да бъдат задържани в училище и обучителното натоварване е по-малко. Истината е, че надпреварата за място в частните училища е точно толкова свирепа, колкото и в по-добрите държавни и летвата за прием не е никак ниска. В някои от частните институции натоварването е двойно на средното, но това няма да проличи от сравняването на обема домашни работи в държавните, защото частните са целодневни и домашните се пишат след часовете. Силната страна на частното образование е в по-малките класове,

засиленото индивидуално внимание и контролираната среда,

в която неизбежният тормоз в училище е по-лесно и бързо овладяем. Това обаче не означава, че непременно са подходящи за деца с някакви образователни специфики. Ако детето е добре социализирано, не е твърде активно, но има обучителни затруднения, държавно училище с традиционно силна ресурсна подкрепа дори би могло да е по-добър вариант. Ако обаче детето покрива нужния минимум от знания и повече, но има трудности със социализацията, частното училище би било по-добър вариант.

Частните училища у нас са основно два вида – такива, за които основна ценност и цел са много високи академични успехи и такива, в които центърът е формиране на хармонични и зрели личности. 2-3 пробни дни в училището бързо ще дадат информация от кой тип е.

Независимо каква стратегия и цел ще изберем – с или без допълнителни уроци за подготовка, държавно или частно училище, важно е да държим в главата си, че животът продължава и след седми клас. И че никакви изпити и постижения не са по-важни от психичното и телесното здраве на детето. А и от нашите.