„Знанието не ни прави по-добри, нито по-щастливи“
Хайнрих фон Клайст
За девет месеца се появява един нов живот. И в този смисъл изобщо не е чудно колко много може да се променят възгледите на една жена за по-малко от година. Почти всичко, в което вярвах по отношение на бременността в началото на 2014-а, сега го виждам по съвсем различен начин. Дали е от бушуващите хормони, милионите излишни калории или мозъка на бременната жена наистина е увреден (както твърди моя лекар), няма как да съм сигурна. Нищо чудно да е комбинация от всичко това плюс тонове излишна информация, с която се засипах. В интерес на истината част от нещата, които чух и прочетох, ми помогнаха за намеря своята гледна точка в това невероятно приключение. Друга, немалка част, ме обърка, вдъхна ми несигурност и изпълни нощите ми с кошмари. Толкова натрапчиви, че дори десетте събуждания за тоалетна не ги прогонваха – лягах си и кошмарът започваше, откъдето е спрял.
Днес знам, че с четенето/слушането/говоренето по темата бременност трябва да се внимава. В този случай за мен важи правилото: колкото по-малко, толкова по-добре. Защото дори един невинен сърч в google може да приключи с параноя, истерия и рев. И не просто има такава вероятност, а подобна развръзка е силно вероятна. Особено ако човек реши да се рови във форуми и да чете какво се е случило на други жени.
Адът, това са другите… бременни.
“…За мен има само един начин да разбера и харесам новата си реалност – да я опозная от всички възможни страни… Харесва ми, че в днешно време това е възможно, благодарение на споделения опит на милиони познати и непознати жени…”
Това са мои думи от блога ми, написани в началото на бременността ми преди 7-8 месеца. Днес мога да кажа, че това е една доста наивна стратегия на напълно начинаеща, хормонално объркана жена. В началото на 2014-а, след обявяване на Новината, много мои приятелки ме съветваха да не започвам да чета форуми, блогове и каквито и да е “разкази от първо лице”, свързани с темата “Бременност”. Аз не само че не се сдържах, а се втурнах да се ограмотявам от day 1, че дори си направих и собствен блог. Колко ми е странно да чета това, което съм написала в него неотдавна:
“…Въпреки огромното количество информация в днешно време, повечето раждали жени твърдят, че най-лошото, което мога да си причиня в момента, е да чета каквото и да е. Особено форуми и блогове. Аз обаче имам нужда да знам какво точно ще ми се случва и усещането за контрол върху ситуацията ми е по-важно от всякога…”
Спомням си много ясно думите на моя лекар тогава, който твърдеше, че мозъкът на бременната жена така и така си е увреден и не бива да се товари безразборно с информация тип “а пък една приятелка ми разказа, че …”.
Бременността е труден период.
За всеки по различен начин – при мен най-вече психологически. Опитът ми показа, че събирането на истории за раждане (хубавите се броят на пръсти), кърмене, килограми и всякакви други драми убиват и без това крехкия вътрешен баланс и душевен покой през деветте месеца. Вече имам десетки случки в доказателство на това твърдение. Една от тях трайно ме отказа от четенето на форуми и участването в групи за споделяне на опит.
Някъде през март бях на върха на щастието, когато една позната ме покани да се присъединя във Facebook група на жени, които ще раждат през месец септември. Ей, какъв тих възторг ме обзе, когато разбрах, че в групата най-различни жени си споделят опит и преживявания, които може да разбере и оцени само една бременна жена. Всички в един и същи момент от бременността, всички малко или много полудели на тази тема.
От въпроса “Колко често правите секс с мъжа си?”
до “Кой е най-сигурният начин за поръчване на шишета от Англия?” – никоя тема не беше прекалено лична или не достатъчно съществена. Нетипично за мен не проявих никаква критичност към този нестандартен форум. Не ме усъмни дори това, че в тази група сме събрани над 100 жени, с които в реалния живот сигурно не бихме имали нищо общо. Не. Вместо това настървено четях, споделях и се радвах на новите си открития – проверен сайт за доставки от Англия, предложения за изпитани детегледачки, мнения за лекари, добавки, кърмене…
И така, без да се усетя, всички тези непознати жени станаха част от живота ми и неволно се сравнявах с всяка от тях. Всеки има различна способност за емпатия. Моята винаги е била завишена, а по време на бременността се развихри до невероятни размери. Всичко – и с близки и с далечни и с напълно непознати хора, животни или ситуации, можеше да ме разстрои, все едно се случваше конкретно на мен или мой близък.
Един ден едно от момичетата в групата (бяхме си писали и на лични по разни поводи) написа, че лекарите са я стреснали, че нещо му има на бебето (в 6-7-ми месец) и отива на консултация с Димитрова във “Фемина” (прословутата шефка на неонатологията в “Майчин дом”). И това беше началото на края.
За нейното бебе и за моето спокойствие.
Всички я окуражавахме (макар да нямахме идея какво се случва) и с трепет очаквахме новини. По-късно същия ден тя написа, че въпреки направените от нея изследвания и прегледи дотук, чак сега става ясно, че бебето е с фатално увреждане (липсва преграда между ляво и дясно полукълбо на мозъка) и дори да се роди, няма да оживее. Налага се аборт. Няма да описвам какво се изля като коментари под тази информация, защото до ден-днешен ме побиват тръпки и очите ми се пълнят със сълзи. То не бяха разкази за аборти (на практика раждане) в 7-ми месец, съвети дали да си гушнеш или не бебето, догадки дали ще се роди живо или не… Ужасяващо… Дискусията продължи 2 дни, в които аз бях на вилата, но не можех да се отделя от телефона. С всеки прочетен коментар ми ставаше все по-страшно, но нямах сили да спра да чета. Освен съчувствие към преживяването на момичето ме обзе и тих ужас за здравето на моето бебе. Значи дори с изследвания няма как да си сигурна, че всичко е наред? Защо не са го видели по-рано? Дали и при мен са пропуснали нещо? Какво ще правя, ако нещо му има и на моето бебе? Как ще го преживея?
Пропастта на параноята, която започва с “ако и на мен…”
е много дълбока и в нея се пада за секунди. Изгубих си съня за няколко вечери. Място не можех да си намеря. Как е възможно? Нали вече има биохимичен скрининг, 4Д и т.н…
След 3 дни реших, че единственият начин този малък ад да спре, е да изляза от групата и да спра да влизам във форуми и чатове, където някакви жени споделят опит и проблеми. Това бе моментът, в който рязко спрях да чета каквото и да е. За известен период нямах сили да пиша и в блога си. Просто не исках да се докосвам до каквато и да е информация, свързана с бременността. Толкова сериозно бях параноясала в тези няколко дни, че и до днес нямам желание да слушам истории за бременността от други жени.
Не знам какво е станало с това момиче или с другите момичета от групата. И не искам да знам. Няма полза да се оглеждаме и сравняваме с другите. Както в живота по принцип, така и по време на бременността. Всеки има свой път и съдба, както и свой лекар. Колкото и да е странно, че го казвам точно аз, но най-добре е да си оставим въпросите за прегледите при лекаря. Всякакво друго ограмотяване по темата носи висок риск от трайна загуба на спокойствие и бодър дух. А те са редки, но жизненоважни предпоставки за приятна или поне поносима бременност.
0 Коментара