Агресията в ранна възраст е трудна за дискусия тема. И все пак искам да представя агресията като един от аспектите на нормалното детско развитие, като част от израстването на детето и като нещо, което има своите функции. Заедно с добри съвети от моята практика, които можете да приложите веднага.
Честно казано, предпочитам агресивните деца, защото те съумяват да ни ангажират с проблема си навреме и да накарат нас, възрастните, да си зададем адекватни въпроси и да адресираме това, което притеснява и тормози детето. При децата, които са по-склонни да са мълчаливи и да се затварят, да не споделят и да не създават проблеми с агресивно поведение, разбираме за пробелмите, когато е много късно.
Ако трябва да вникнем в в корените на агресивното поведение на децата, гледната точка е разминаването между езика и тялото.
Езикът като средство за осмисляне
Например, при детето в края на първата си година се появява психичната представа и способността да си представя различни неща, което го се превръща в един истински изследовател. То полага огромни усилия всичко, което се случва в неговото тяло и всичко, което преживява да бъде облечено в смисъл. А за да го облече в смисъл, на него му трябват думи – най-могъщото средство, с което то разполага да осмисля са четенето, писането, приказките, рисуването, символичната игра и всички други приложни дейности, които могат да му помогнат.
Езикът обаче, който е мощно символично средство, не е достатъчен. Думите не винаги достигат и на нас възрастните за някои неща от живота като например раждането на дете, смъртта, промените в пубертета, изневярата, сексуалността. Има неща, за които много трудно намираме думи.
И детето не винаги може да намери думи, които да му свършат работа. Понякога, когато езикът се “изплъзва” от отговорност, напрежението и възбудата в тялото на детето прескачат символичността и се разреждат в агресивна проява, на която ние ставаме свидетели.
Как да работим с агресивните прояви?
Децата растейки започват да обогатяват речника си. Но когато има агресивна проява не пречи да си дадем бързо сметка дали:
- на детето не му достигат думи?
- няма възможност да рисува и да оставя следи?
- дали е все още във фаза, в която не разграничава фантазиите си от реалността?
Връзката с езика:
- Несъзнаването на детето – обяснява, че детето няма как да контролира своите чувства и реакции; детето не чува “не”, но чува глагола “НЕ пипай радиатора!” детето чува “пипай радиатора” възрастният се ядосва и започва да прави изводи – Търси внимание! Иска да стане на неговата!
- Тялото на детето можем да наблюдаваме – няма как да скрие хипертонуса и неволевите движения – плези се, клати се, тича, събаря, запотено и зачервено е. Ако намерим това, което успокоява детето, ще го видим в тялото. Ако детето от нашето наказание се превъзбужда още повече, значи не сме на прав път и трябва да сменим тактиката.
- В цялата предучилищна възраст има една особеност на детското мислене, която затруднява общуването и сама по себе си провокира агресивни прояви и поведение. Това е т.нар. транзитивизъм в мисленето – ситуации, в които другото дете на моята възраст е като мое отражение в огледалото. Той обяснява защо, ако се скарате или дръпнете ухото на приятелчето ми, аз ще се разплача. Или обратното.
- Някои цветисти думи, когато детето проговори носят облекчение в тялото на детето. Затова и толкова бързо ги запомнят и употребяват.
Деликатната употреба на езика носят облекчение и дават на детето идея, че правилата не зависят от вашето настроение, а са общовалидни:
- избягване на повелителното наклонение и говоренето на “ти”
- избягването на директни въпроси, освен ако детето много не го е страх от вас
- успокояване на тялото – вкарваме тялото в речника за да оневиним детето
- ние трябва да помогнем на детето да облече в думи емоциите
- записване на тревожещите думи – вместо да изнасяме лекции, с които мотивираме детето да я повтаря постоянно > запишете думата
- осчетоводяване на емоциите – всичко във време, като държим смисъла далеч
Връзката с погледа:
- когато виждате, че детето избягва погледа, то все пак ви чува
- децата те чуват най-добре, когато не те гледат в очите
- децата обичат скривалища
Връзката с гласа:
- крещенето, лоши думи за близки хора и интонацията с емоции (позитивни или не) засилват агресивните прояви
- ако подпявате на детето, вероятността да ви чуе е по-голяма
- всички неща, които не се занимават със смисъла, а с музиката на езика успокояват детето
- белият шум на радиото
Връзката с тялото:
- на 3 години – “Моето тяло си е мое” – тогава е много важно да формираме у детето нагласата, че тялото е лично и неприкосновено и никой няма право да го докосва без негово съгласие – ако се справим с тази задача, детето само ще може да казва “не”, когато ние не сме до него и ще изпитва респект към телата на другите
- избягване на ерогенните зони > децата не могат да изразяват обичта си
Връзката с времето:
- всеки ден трябва да си задаваме въпроса как да създаваме опорни точки за ориентация във времето на детето в ежедневието – детето се ориентира чрез собственото си тяло, а не като гледа таблета/телефона/телевизора
Връзка с пространството:
- добре е да има пространства, които са ясно обозначени за почивка и усамотяване, в които не проникват погледите на другите
- добре е да има широка, твърда повърхност, където детето да може свободно да се движи дори, когато още не ходи, за да усвоява пространството
- пространство на възглавниците – там може да се гушкате, но не и в леглото
- преживявания на открито
Темата представи Весела Банова на “Академия за родители” в София, февруари 2018. Тя е клиничен психолог и психоаналитик, член на УС на Българско общество за лаканианска психоанализа и на Национална мрежа за децата“. Тя е управител на Психоаналитечн институт ТОЛК, в който води родителски групи, консултира и осъществява терапевтична работа с деца и родители.
0 Коментара