Не пиша в bg-mamma. Но признавам си, надничам. Хей, вие, Desita, Praskovka, Pasta, познавам ви!
Аз съм от онези родители, които мерят температурата на детето десет пъти на ден, а ако всичко е наред, поставят под съмнение изправността на термометъра. Наскоро счупих живачен. Обаждах се на Гражданска защита, ръсих със сяра. Все още не съм сигурен дали строгият глас по телефона ми даде точни указания и дали купената от аптеката сяра е годна. Ами ако точно в този ден всичко се върти наобратно?
Преди това, естествено, прегледах bg-mamma. Там има всякакви знания за живота. Те могат да изплашат, могат и да успокоят. Аз първо се изплашвам, после се успокоявам.
Вече разбрахте, че съм от онези татковци, които параноично следят да не би някоя опасност да споходи детето. Денят ми преминава в постоянно наблюдение над щуравия почти 6-годишен субект. Най-вече над здравето му. Вече съм спец – различавам задна хрема от обикновени сополи, класифицирам типове кашлица, знам колко от неизяденото в чинията е поради липса на апетит, колко от гевезелък.
Лекарите нямат проблем с мен, но аз имам проблем с тях.
Количествен. Често се случва да обиколим няколко, защото не съм сигурен дали са изписали правилната рецепта на дъщеря ми. Понякога им обяснявам толкова подробни детайли от състоянието на детето, че те самите почват да се чувстват неуверени в многото информация.
Всичко това е съчетано с паника при разболяване. Сокът, който пие детето, ми се струва непрекъснато студен, лекарствата – ненавреме взети. Знам какво причинявам на околните. Щерката се дразни. Жена ми – още повече. Понякога бъркам – настоявам да отидем на спешен лекар при леко зачервено гърло, а докторът, очевидно равнодушен към червеното, не предписва подходящото лечение. Изтърваваме момента. Но понякога единствен аз хващам навреме кашлица, която рискува да предизвика усложнения.
Не си мислете, че не вярвам на лекарите.
Имам им пълно доверие, подбрал съм опитно и внимателно джипи. Но светът се променя, неговите болести се стоварват на моята глава.
Аз съм журналист и като такъв имам информация за всякакви истории, свързани с опасности, рискове, болести и т. н. Битови и световни. Колкото повече знам, толкова повече се чувствам несигурен и паникьосан. Като с ваксините например. Когато дъщеря ми бе бебе, аз, все още неинформиран за рисковете, приемах спокойно инжекциите. Сега, след отправените от телевизиите и форумите предупреждения, треперя при всяка ваксина. Фактът, че съм журналист, следователно информиран човек, обяснява част от моята паника. С една дума, чувал съм доста лоши истории, те ми влияят.
Но да поговорим за света. Не знам дали сте разбрали,
но във вселената вече няма една обитаема планета.
Земята е населена от 7 милиарда малки планети, всяка с изключителни права и свободи да се върти в своя траектория. Процесът се нарича атомизация и невинаги е свързан с политиката. Свързан е с техническото развитие. Пребройте например автомобилите и ми кажете бил ли е някога светът по-достъпен? Пребройте корабите, самолетите и ми кажете има ли неизбродима земя? Така е с информацията, забавленията, храната, мечтите, които изграждаме. Не всичко е достъпно, но никога толкова много хора не са имали досег до толкова много материални и духовни блага. Сравнете достъпността на черния хайвер през XV век и сега. Сравнете достъпа до власт – България може да бъде управлявана от селянин, родом от Правец или Банкя, САЩ – от чернокож. Преди това бе невъзможно. Много хора могат да постигнат много неща, а щом могат, колективната общност е ненужна. Да живее индивидът, долу институциите и всякакви авторитети!
Това теоретично отклонение е важно, за да мога да обясня моята паника.
Нека поразсъждаваме и върху клишето “информиран избор”, което стана сечението на модерния свят, в който живеем. Индивидът избира, а правата и отговорностите на околния свят спрямо него се заключават в предоставянето на информация. Възпитание, култура, семейство, институции – всички те имат значение не за избора, а само за информацията.
Но тя е много. А изборът е въпрос на лична отговорност. Е, сега да се върнем към мен, семейството ми, тревогата. Аз приемам да живея по законите на свободата, да чувам и чета всичко, да се информирам, за да направя добрия избор. Но аз не просто се губя в информацията. Аз се сгъвам под цялата тази отговорност. Паникьосвам се, защото съзнавам, че аз нося отговорност, не друг.
Но не си мислете, че съм доброволна жертва. И че само аз страдам от непосилни отговорности. На тежкоболния винаги му се съобщава и най-лошия вариант. При нежелание на родителите ваксините не се слагат. Т.е. медицината сама се деинституционализира, тя, по гореописаната схема на модерния живот, предоставя информация, но оставя индивидът сам да реши. На мен,
простосмъртния татко, не ми остава нищо друго, освен да следя всяко сокче,
всеки сопол и да чета всяка опаковка в аптеката. Ако купя лекарство с изтекъл срок на годност, виновен е аптекарят, но кажете: защо да не съм виновен и аз, след като не съм прочел веднага опаковката?
Ще припомня – вярвам на лекарите. Но и те самите се давят в морето от информация. Лекарят е завършил университет, практикувал, придобил знания. Но науката напредва, непрекъснато се променя, появяват се новости, а и теории, които противоречат на вече изградени. Модерният лекар отваря гугъл (в старите времена би бръкнал в библиотеката), мъчи се да се ориентира. За да е в час, трябва да разбира от традиционна медицина, хомеопатия, от превенция, да лекува спешно, неотложно тялото, а и духа, да знае точно кога и колко вреди аспиринът.
Би било прекрасно да мога да разчитам напълно на него за моето дете. Но за да разчитам, трябва да е най-добрият, да му делегирам пълните права. А как да определя най-добрия лекар сред толкова много? Как той да носи отговорност, след като науката сама се опровергава непрекъснато и всичко това става публично? Ето как аз, загриженият татко, а и лекарят ставаме жертва на всеобщата достъпност. В предишни времена бе различно – един лекар, една книга, едно знание, липса на комуникация и взаимна публичност. Лекарят дори и да бъркаше, малцина разбираха. Живеехме по-неинформирани, с по-малко алтернативи, но и с по-малко отговорности.
Та това е коренът на моето родителско неспокойство. Сигурен съм, че лекарите също са нервни. Нервни са учители, шофьори, продавач-консултанти, баничари. Стресът е бич за съвременния свят и той е поради факта, че във всеки един момент ние правим десетки избори с огромна лична отговорност. Панирам се и следя непрекъснато детето, защото аз не съм компетентен за неговото здраве, но тази компетенция по силата на информирания избор се изисква от мен.
Разказах всичко това, за да покажа, че ако видите изпотен, тикосан и почти припаднал родител след най-обикновено червено гърло, това не значи, че е луд. Значи, че е модерен. Той е атом, разбрал своите отговорности, за разлика от други, все още неосъзнати. Bg-mamma-та е и прозорец към света, и отдушник. Desita, Praskovka и Pasta да внимават! Много татковци ги четат, с което и техните отговорности се увеличават.
0 Коментара