Животът и съзнанието на бебетата преди раждането и влиянието на случилото се тогава върху бъдещия им живот е интересна тема, която тотално разбива идеята, че се раждаме tabula rasa.
Че случващото се на майката през бременността влияе на детето знаем от векове – стресът се отразява на детето и затова е и специалното добро отношение към бъдещите майки. Но че детето се изгражда като личност през това време с всички последици за психическото развитие е сравнително нова идея.
Френската психоаналитичката Мириам Сежер работи върху темата и има две книги, публикувани на български. Препоръчвам за четене интервюто й в списание Жената днес и краткото й участие в Преди обед по bTV.
Дали „черната кутия“, каквато е мозъка на всеки от нас, записва толкова много неща и дори да се помнят съзнателно (но без възможност да се разкажат заради ограниченията в речника) до 3-5 годишна възраст има такова влияние, е още рано да се каже.
Виждала съм заснето как бебетата правят необичайни неща и вярвам в нуждата пренатална грижа, но, моето „но“ е, че за да сме автентични на себе си, трябва да се държим така, както ще се държим в живота си и след раждането с бебето, за да „няма изненадани“. Т.е. да слушаш Моцарт, за да развиваш мозъка на детето, без самата ти да го харесваш няма да има желания резултат. Животът е добро и лошо, т.е. въздържането от всякакви негативни емоции е изкуствено само по себе си.
Непрекъснатото говорене на нероденото
може да има и негативен ефект – но не за детето, а за майката – втренчването, обсебването независимо от момента, в който се случва не е здраво поведение.
Границите на Аза – това, което си ти и това, което са другите (включително граници спрямо детето ти) са важен маркер в личното развитие, затова си мисля, че ако се държиш с уважение и съзнание, че си родител, а не с желанието да угодиш на n-та степен е може би най-доброто.
Материал психоаналитичния поглед към развитието на бебетата, стоели в кувьози.
За „първичната рана“ при сурогатно майчинство
Източник: detelinastamenova
0 Коментара