.jpg)
В живота на всеки родител настъпва момент, в който чува съдбовното: „Тази година ще ходя сам на море.” В началото репликата отзвучава като глас в пустиня. Но след това придружава всяка получена шестица в училище, докато най-накрая наплашените родители започват да се будят нощем, облени в пот, представяйки си какви може да ги натвори свидната им рожба сама на почивка. Пред очите им се нижат кадър по кадър ужасяващи сцени – изтрезвителни, пълни с препили тийнейджъри, токсикологии в болници, удавяния или просто клипът на „Каризма” Mr. Killer. Някои родители запазват неизменните притеснения за себе си, други ги втълпяват на децата си, а трети просто казват:
„Забрави! До пълнолетие никъде няма да ходиш сам”,
което в главата на побъркания от хормони „юноша бледен” звучи като доживотна присъда. Но в крайна сметка, ако имаш добър подход към вашите, успяваш да се пребориш за своите десет дни на море. Сам. Без родители. Единственото, което ти трябва от тях, са парите им. Съветите им са без значение. Обещаваш, че ще слушкаш и ще папкаш, че няма да се прибираш по-късно от 12 и че няма и да помиришеш цигари и алкохол. А горките майки и бащи извършват всякакви ритуални обреди и свещенодействия, за да се върнат децата им живи и здрави. Някои (броят се на пръсти, но ги има) даже склоняват да дадат семейния автомобил на вече пълнолетния новоизлюпил се шофьор, което почти винаги приключва с леко ПТП, свършване на бензина по средата на нищото или спукана гума, която си остава спукана, защото никой не се е сетил да вземе резервната.
От друга страна,
колата може да се използва и за квартира
Освен това ти дава възможност днес да си във Варна, а утре в Ахтопол например. Тази информация не е много подходяща за крехката родителска психика, затова най-често им се спестява. Но, родители, повярвайте ми, ако дадете колата на детето си, то със сигурност няма да стои на едно място. Това е по условие.
Другият проблем е този с парите. Колко пари трябва да има милата рожба, за да не ходи гладна, но все пак да не стигат за напивания до безпаметност всяка вечер (за което винаги има начини, но е по-добре да не ги споменавам)? Колкото и да дадете, в повечето случаи става така, че половината сума се изпарява още на втория ден. И се започва следващият етап от изнудването – чистият рекет. Родителите
дават някакви пари, които никога не са достатъчни,
и тогава бъдещият летовник започва да понаобикаля все по-често и по-често всички баби и дядовци. По-съвестните ще се жертват и ще помогнат за нещо на баба и дядо, един вид – ще си заработят парите. Има и една малка група на най-съвестните, които работят един-два месеца през лятото и сами си изкарват парите за морето.
Денят на заминаването настъпва за ужас на родителското тяло, което все се надява, че ще се случи нещо и отрочето им ще продължи да си ходи с тях на море поне до тридесетата си годишнина. По-добре Армагедон, отколкото детето само на море!
Изобщо не е толкова страшно. Имайте доверие на децата си,
все пак вие сте ги възпитавали.
Когато ви обещават нещо, то не е непременно защото няма да го направят. Просто не искат да ви тревожат допълнително. А и вие сте били на тяхната възраст някога, спомняте си как едно „добре” прекратява излишните наставления и отегчителни методически указания. Позволете на децата да се позабавляват както те искат и както им харесва. Ако са сбъркали в нещо, все някога ще го осъзнаят. Но няма да е сега и няма да стане, ако вие им го изяснявате. Спокойно, няма да деградират от една десетдневна почивка. Най-много да се научат да се оправят по-добре сами и да ценят парите. Ще засилят и инстинкта си за самосъхранение.
Когато се върнат, ще видите, че пак са си вашите деца.
Може би дори няма да са почернели, защото ще са видели плажа два-три пъти. Ще имат изморен вместо отпочинал вид. Ама пък очичките им така щастливо ще шарят нагоре-надолу, че ще ви се прииска и вие да си хванете багажа и да заминете. Къде? Няма значение, само да е на морето.
P. S.: Още един съвет от мен: накарайте ги да си купят двупосочен билет, защото най-вероятно няма да имат пари, за да се приберат!
0 Коментара