Битката на принц Памперс с цар Гърньо

Тази епична битка, през която минава всяко семейство с малко дете, може да продължи само две седмици, но може да прерасне и в цяла война –  с много жертви, плач, караници, фрустрации и… пране. Затова е добре да се изучи примерът на успешните пълководци.  

„Не мога да се занимавам И с това” – казва бащата на Гошко, който е основният родител, ангажиран в неговото отглеждане. Той работи почасово, върши цялата домакинска работа, включително приготвянето на храна. Гошко е на година и осем месеца. Подминава гърнето, дърпа се, когато му казват да седне, може би не разбира какво искат от него. Или не иска да разбере? После надува гайдата и така обучението се отлага за следващия ден.

Майката на Дари, която е на 2 години и 2 месеца:

Купихме гърнето, когато беше на 8 месеца. Оттогава един път дневно я държа в ръце или я слагам на гърне. Първо отказваше, но сега винаги свършва по нещо – голямо или малко.

Защо не я слагате по-често? Или да й напомняте?

Ами нали знаете колко работа има вкъщи около едно дете?

Как решихте да почнете тренировката точно в 8-ия месец?

Прочетох в интернет, че оттогава трябва да почне ученето.

А кога трябва да свърши?

Ами като тръгнат на ясли, щат-не щат се научават. Там знаят как да ги научат!

Колко пари давате на месец за памперси?

Ооо, не съм правила такива сметки!

Майката на Мими, която е на 2 години и половина:

Сега, като се затопли, мисля да почна да я уча. Когато излезем навън и я оставя мокра, бързо ще се научи.

Какво пречи през зимата да я учите?

Тя играе предимно в хола и ако я оставя без памперс, ще опикае килима. А как се пере един килим през зимата?!

Вили е с внучето си на детската площадка – на въпроса кога сложихте собствените си деца на гърне, тя отговоря, че били много малки – на около година: „Тогава само тези, които имаха долари, разполагаха с найлонови гащи! Какво да говорим за памперси…

Когато рокендролът беше млад

Когато нямаше памперси, нямаше и проблем. Така най-лесно може да се обобщи темата. Децата минаваха на гърне рано, защото е доста голямо усилие да се перат средно по двайсетина чифта гащи и ританки (препоръчително на ръка) всеки ден, да се изсушат по възможност на слънце и задължително да се изгладят. Такива бяха неписаните правила. Постъпването в ясли, когато детето навърши година и половина, беше масово явление, а за това беше необходимо то да е подготвено – да може да се храни що-годе само и да ползва куку (гърне).

Дъщерята на Роси е родена през далечната 1978 година:

„Реших, че ще се заема с тренировката, когато започне да седи сама. Почнах да я държа на ръце и тя много бързо се научи да се изпишква в гърнето. Малко по-късно седеше без проблем. По същия начин постъпих и със сина си. Защо да пера непрекъснато, защо да се вмирисват децата ми в урина и изпражнения? За да не се случва това, почваш да го приучваш. Следиш през колко време пишка и го приканваш, докато само почне да си казва.”

Всеки избира приоритета си

Роси е решила, че това е нейният приоритет – да научи детето да ползва гърне – преди да усвои много други неща – да ходи, да се храни с лъжица, да говори. Тя е взела осъзнато решение и е постигнала целта си – да икономиса  труд, време и пари.

В днешно време, обаче, първите два аргумента работят в полза на памперсите. Родителите смятат, че обучението изисква много труд и време, а памперсите обещават удобно отглеждане – спестяват цапане, миризми, петна, мокрене, пране, сушене, простуда, скандали и други дискомфорти. Всичко, само не пари.

Така тези, които могат да си го позволят, отлагат решаването на проблема. Нещо повече – очакват някой друг да им го реши.

Има и трета категория родители – такива, които са убедени, че детето трябва само да поиска да седне на гърнето. Поставят го близо до играчките му и чакат то само да го ползва по предназначение, а не да пълни в него разни свои скъпоценности.

Принц Памперс

Принц Памперс се появява на сцената през 1961 г. Това се случва, след като на Виктор Милс, изследовател от щата Охайо, му писва да сменя памучните пелени на внучето си и той дава идея на Procter&Gamble да изработят гащи за еднократна употреба.

През годините памперсът минава различни модификации и размери до 1998 г., когато на пазара се появява размер № 6 – за пораснали дечица – за такива на 3 години, защото „детето трябва да бъде оставено само да реши кога да седне на гърнето” – обяснява гуруто на американските педиатри (след д-р Спок) – д-р Томас Бери Брейзълтън, консултант на „Памперс”.

Срещу тази теза се обявява колумнистът на „Ню Йорк Таймс” – психологът Джон Роузмънд, който обвинява педиатъра, че защитава интересите на компанията: „Да позволиш на едно двегодишно дете да стои мокро и изцапано в изпражнения е шамар по човешкия разум!”

През януари 1999 г. дискусията става толкова гореща, че е отразена на първа страница на „Ню Йорк Таймс”. Тя засяга предимно родителите от бейби бума, които имали  абсолютно погрешен подход в този критичен за възпитанието на детето момент.

Гол и $75

Според Джон Роузмънд педиатрите са насърчавали родители от поне две поколения да оставят на децата си решението кога да почнат да ползват гърне, което е довело до следния резултат – драматично покачване на възрастта, до която се слагат памперси, запек, лош контрол на пикочния мехур и други болести.

Също толкова голяма е и психологическата вреда, предизвикана от слабохарактерни родители, казва Роузмънд: „Проблемът е в неспособността на майката да се откаже от ролята на пазач/детегледач и да влезе в ролята си на авторитетна фигура. Ако тази транзакция се забави много след като детето стане на две години, това се отразява върху неговото съзряване и е твърде вероятно в по-късна възраст то да развие поведенчески отклонения.

Това, което прави толкова глупава цялата дискусия, е, че ако използваш техниката на моята баба „гол и $75”, проблемът се решава за нула време. А техниката е следната: махаш памперса и слагаш гърне в периметъра на действие на двегодишното дете. На тази възраст децата мразят нещо да им тече по краката. Когато забележат, че се мокрят, те спират струята и тогава ти ги викаш на гърнето.

За няколко дни се научават кой е шефът вкъщи.

А $75 струва прането на един килим.”

Книгата на Роузмънд се казва „Обучаване на гърне без нерви” (няма български превод). Той е семеен психотерапевт и има над 30-годишна практика с деца и техните родители: „Вашата баба ще бъде абсолютно удивена от факта, че гърнето става един от най-големите източници на фрустрация и напрежение. За нея ученето да се изхождаш в гърне е било подобно на това да научиш детето да се храни с лъжица”.

Какво мисли д-р Брейзълтън

Според д-р Брейзълтън работещите родители нямат време да се забавляват с подобно обучение, което той нарича „учене”, може би, за да подчертае продължителността на процеса. Те искат да решат този въпрос с минималното възможно усилие. В резултат на което много от децата, които не са готови да преминат на гърне, протестират, като развиват запек.

Но когато на пазара се появяват памперси за 15-килограмово (здраво, не болно) дете, дори колегите на д-р Брейзълтън споделят, че започва да им мирише на…

У нас

След нахлуването на принц Памперс в  постсоциалистическата  ни родина всички бяха ощастливени – майки, баби, татковци и дядовци. Децата – също. До момента, в който някой не тегли чертата и не види, че от семейния бюджет се изхвърлят в кошчето за боклук поне 80 лева месечно или над 2000 лв. за две години.

Според Катерина Ковачева, психолог във фондация „За нашите деца”, подобни сметки с цел връщане към традициите на баба се правят от по-възрастните близки, които оказват системен натиск върху младите родители:

– Още когато детето навърши годинка, родителят става обект на коментари от рода на „време е, какво чакаш, вредно е за него да носи памперс”. Майките са принудени да учат децата си по-рано да ползват гърне точно заради историята отпреди и социалният натиск върху тях е много силен. За разлика от САЩ, у нас социалното обкръжение има много голямо значение и бабите и дядовците си позволяват да се намесват. А това не трябва да е така, защото бабата е била родител преди време, аз съм родител тук и сега и сама мога да взема решение – нещо, което не се случва у нас. Например: ако съм майка, която прави кариера, няма да си жертвам кариерата, за да мине детето по-рано на гърне.

Има неписано правило при приемането в детска градина, че детето не е добро дошло, ако ползва памперси. Какво мислите за това?

Като цяло оптималната възраст за преминаване към гърне е около една година и половина до две. Тогава детето достига емоционална и физическа зрялост, може да контролира тазово-резервоарните си функции. Аз мога да го слагам и на 6 месеца, но дали то ще направи логическата връзка между гърнето и пишкането, е под въпрос. Освен това, колкото повече израства детето, толкова по-ясни знаци дава, че му се ходи до тоалетна. В ранна възраст нито мимиките, нито жестовете са усвоени. И родителят трябва да се превърне в полицай, който постоянно да го следи. Когато едно дете е готово за тази стъпка – тогава трябва да се пристъпи към нея. Не казвам, че трябва да се отлага безкрай, но не можем да унифицираме децата и това да бъде като състезание, за което се говори на детската площадка.

Не смятате ли, че такова протакане във времето е по-скоро проява на мързел от страна на родителите?

Да насилваш детето – да го принуждаваш да прави нещо, е форма на санкция. А много родители карат насила детето да седне на гърнето, водени от мисълта: „Всички очакват от мене да бъда успешен родител и ако не успея сега, значи, че съм се провалил”. Те не знаят, че това занятие ще бъде неуспешно, ако детето почувства, че се опитват да правят с него нещо, което то не харесва. Затова то може да седне на гърнето, но да се изходи на друго място. Моят съвет към родителите е винаги да поощряват детето, което е направило тази първа крачка. В противен случай, в по-късна възраст може да се стигне до проблем в неговата самооценка.

Наблюдението на Нели, майка на Радина и Валерия:

По-голямата – Ради – отказвала да ползва гърне близо две години. Докато Валерия, гледайки сестра си, започва да извършва тази операция още на 8 месеца. Слагат я на гърнето, дават й нещо да се занимава и след няколко минути тя е готова.

Може би по тази схема децата в яслите бързо се научават да ползват гърне – не заради строгия поглед на лелите, а защото се гледат едно друго? Ето отговорът на Огняна Мирчева, психолог, майка на две деца с голяма разлика помежду им: „Докато стане на една година, детето е изключително самовглъбено. Но след това много по-лесно възприема какво действие извършват себеподобните му, а не възрастните. Водено от стадното си чувство, то гледа какво вършат другите деца и почва да го иска, независимо дали ще му хареса и дали ще му влезе в работа. Затова многодетните семейства се справят с отглеждането и възпитанието с лекота. Най-малкото започва да ходи на градина, защото има този опит в семейството, наблюдавал го е през братята и сестрите си и знае, че ходенето на градина е част от ежедневието. Този принцип е валиден, когато разликата между децата е максимум 3-4 години.”

10 големи дървета и много боклук

Психолози, баби, педиатри и фамилни психотерапевти могат да говорят каквото си искат, но бебето има вроден инстинкт за хигиена (като всички бозайници и не само) и той трябва да се поощри, а не да се потиска. Ключовата фраза е „естествена бебешка хигиена” (ЕБХ) и тя ще ви отвори десетки сайтове на български език. Във Фейсбук има дори група за взаимопомощ, където майките се борят за сухи пелени от първия месец нататък. Звучи ви параноично, но е факт. Ето какви са ползите от забравянето на памперсите, според тази група:

• БЕБЕТО носи обикновени гащички – избягват се подсичания, вагинални инфекции, претопляне на тестисите при момченцата и др. Отпада късната тренировка на гърне, която често е доста стресова за детето и родителите. Детето придобива тоалетни навици много по-рано от връстниците си (обикновено преди годинка). Поради правилната поза на изхождане (в клекнало положение с бедра опрени в корема), бебетата отглеждани с ЕБХ нямат колики.
• РОДИТЕЛИТЕ се научават да разбират по-добре бебето и спестяват пари – то отрано се научава да общува с тях и да бъде разбирано. Отпада необходимостта от непрекъснато повиване с еднократни пелени, което спестява на семейния бюджет над 1000 лв.
• ПРИРОДАТА се съхранява – най-доброто, което можем да направим за децата, е да им завещаем чиста природа. Всяко дете, отгледано по класическия начин, с еднократни пелени, коства на природата 10 отсечени дървета в разцвета на силите си и купища мръсни памперси, които ще замърсяват водата и почвата за столетия напред. ЕБХ ще спаси много дървета, вода и почва за бъдещите поколения. 

Яна, майка на Славея, която следи ЕБХ изкъсо:

„Много приятели около мен започват да приучават децата да ходят до тоалетна на гърне или на ръце (не в пелената) отрано, така че когато Славея вече си седеше стабилно и взе да има някакъв режим на ходене по голяма нужда (около седмия-осмия месец), започнахме да я слагаме на гърне. Беше лесно. В началото я слагахме само за голяма тоалетна. Така минахме предимно на ползване на многократни пелени. Постепенно започнахме да я слагаме и за пишкане, някога успешно, понякога не. Сега (на 12 месеца) има дни, в които изкарва с една суха пелена цял ден, защото успяваме да я изпишкваме навреме. Разбира се, има и дни, когато намокря 4-5 пелени, но всеки си има и лоши дни, нали? Винаги й даваме играчки или книжки и тя си изкарва доста добре на гърнето. Никога не я насилваме, защото е доста вероятно да не й се ходи точно, когато ние сме решили.”

Както става ясно, в някои семейства въобще не се стига до битка между принц Памперс и цар Гърньо. Тъй като главата на принца пада на много ранен етап. Но има или няма битка, най-важното е голямата цел – СУХИ ГАЩИ!!! – да запази доброто самочувствие на детето и да заздрави неговото семейство, а не обратното.