Още се чудя дали да си близнак е дар или някакво наказание. Как могат да се измерят плюсовете и минусите, че съдбата е предопределила животът ти да възникне заедно с още един, в една утроба, и да продължи в тясно взаимодействие с него още дълги години.
Дали ще гледаш нонстоп собствения си образ, или само ще делиш родителската любов, играчките, приятелите, училищните купони и какво ли още не, при всички случаи взаимодействието е сложно и нерядко заварва психологически неподготвени щастливите родители, които се чудят защо ли тия сладки дечица се държат като зверчета.
Така завари и мен. Диванетата, както започнах да ги наричам още щом проходиха (по-късно разбрах, че думата „диуана“ значи „луд” на персийски и през турския се е промъкнала при нас), тръгнаха дружно да беснеят, а малко по-късно силно да се любят и мразят – с изненадващ за мен и баща им плам. Фактът, че са момче и момиче, приличат си по-малко от брат и сестра (т.е. би трябвало да имат разнородни интереси и приятели) хич, ама хич, не им пречи с огромна страст да отстояват себе си в ръкопашни схватки, възникващи за секунди и помитащи всичко наоколо със силата на цунами. Да, установих, че отглеждам два силни характера и
няма шанс единият да стане „водещ близнак”,
а другият да се окаже в подчинено положение. При тях има и силна обич, но и ревност, неимоверно развито чувство за конкуренция, изискващо във всяка една секунда нито един от тях да не е малко „по-, по-„ от другия. Мерят се и количеството сок в чашите, и броят на подаръците, и броят на целувките. Ако единият направи челна стойка, другият задължително трябва да повтори постижението. Ей така се научиха да се гмуркат и плуват в дълбоки басейни, ненавършили 4 години. Дори когато са потънали в тихи игри, винаги съм нащрек – тишината или предвещава някоя буря/беля, или до секунди ще бъде нарушена от шумен спор, последван от нечий писък.
Наближи и времето, когато двамата трябваше да се влеят в редиците на просветната ни система. Така тази есен пред нас възникна въпросът в един или в два отделни класа да запишем децата. Без да се замислям, сигурно щях да ги пратя заедно, ако случайно не бях се заровила в разни американски сайтове и интернет форуми, където родители, учители и вече пораснали близнаци спорят точно по този въпрос. Допаднаха ни
аргументите за разделянето,
при все че в нашия случай нямаше никаква опасност някой от тях да загуби своята индивидуалност. Странно, но и нашите близнаци приеха нестандартната идея по-скоро позитивно. И ето ги в момента – вече горди първокласници, щастливо си разказват един на друг какво са правили днес и сравняват кой как пише ченгелчетата. Е, надвикват се кой пръв да ми разкаже, но аз вече знам как да раздвоявам слуха си.
По-странни бяха реакциите на бабите, дядовците, приятелите и познатите: „Как така ще разделяте децата, те са си толкова близки, отрасли са заедно, ще си помагат, ще се защитават…” Убеждаваха ме, че така ще им навредя, ще наруша уникалната им връзка, ще ги лиша от най-близкия им приятел, а това ще доведе до неизбежни страдания и невъзможност за съсредоточаване в уроците.
Факт е, че открай време
в България насърчават близнаците да са заедно
В учебните заведения с приемни изпити е достатъчно единият близнак да се класира, за да получи и другият автоматично място там. Не се прави също никаква разлика дали близнаците са еднояйчни – т.е. имат напълно идентичен геном и силна психологическа връзка, – или са се пръкнали от две случайно узрели по едно и също време яйцеклетки.
В САЩ разделянето на близнаците в детската градина и училище е широко разпространено – за някои училища това е писано правило, при други се отчитат мнението и желанието на родителите и децата.
Не, не искам да давам рецепти кое е по-доброто решение и на кой етап от училищния живот е добре то да бъде взето. Има аргументи „за” и „против” и в двата случая. Родителите могат да помогнат на децата, като се опитат да им обяснят какво хубаво и какво лошо би могло да им се случи, ако останат заедно или ако се разделят. Какво ще стане например, ако единият получава шестици, а другият има проблеми с уроците? Как ще реагират и двамата – по-добрият ученик ще се възгордее ли, ще дразни ли на тази тема близнака си, или ще се опитва да му помогне?
По-слабият ученик ще страда ли,
ще се отчае ли, ще се озлоби ли, или в позитивна конкуренция ще се опита да навакса?
Друг пример: имате две разнояйчни близначки, като едната е всеобщо призната от съучениците си за „по-готина”? Как ще се отрази това на нефаворитката? Ще намрази ли близначката си, или ще се потисне, свие и приеме ролята на „втора цигулка”? Как ще се отрази този вид сравнение на момичетата в бъдещия им живот на жени? Знаем колко жестоки могат да бъдат децата и тийнейджърите и колко дълбоки емоционални следи оставят случките от училище.
Всеки случай е индивидуален – някои деца искат да се разделят и да намерят свои собствени приятели, докато други са ужасени от мисълта да бъдат откъснати един от друг. Насилственото разделяне може да доведе и до тежки страдания и затова е важно да се видят плюсовете и минусите. Плюс е, че в класа си близнакът ще бъде с най-добрия си приятел, а минус – че двамата ще бъдат сравнявани непрекъснато просто защото няма две абсолютно еднакви човешки същества.
Неизбежната конкуренция може да е и плюс, и минус
В „здравословния” й вариант тя би бутала напред всекиго от двойката, двамата биха си вдигали летвата и постигали по-високи резултати. Съперничеството обаче може да се окаже и травмиращо, от което поне единият да страда.
Плюс е, че двамата могат да си помагат в уроците, ала това предимство много бързо може да се превърне в минус, ако единият започне системно да разчита на другия, да преписва от него. И така нататък.
Всеки родител на близнаци тук може да извади още цял наръч „за” и „против”. Важно е да разберем кое е добре за децата ни. След няколко седмици в първи клас мисля, че нашето решение беше добро. А ако не е, нещата винаги могат да се променят.
0 Коментара