Напоследък все по-често се случва млади жени да взимат екстравагантното решение да родят детето си, като използват партньора си само за зачеването. Но не му поверяват ролята на съпруг и баща. Или пък уморени от брачния живот съпруги изведнъж скъсват със статуквото и се хвърлят с главата надолу в бездната на самотното майчинство.
Свят широк – случки разни. В това няма нищо лошо. Съвременната цивилизация даже дава рамо на подобни смели жени и го смята за естествен ход на еманципацията. Браво на куражлийките!
Проблемът е, че такова стечение на обстоятелствата може да ви сполети и вас. Не сте застрахована нито от съпруг, който на десетата година от брака се оказва мръсник, нито от участта на старата мома, която въпреки всичките си прелести така и не е намерила човек, с когото да прекара земните си дни. В крайна сметка може да ви писне да правите кариера и да се отдадете на правенето на деца. Това обаче не ви обвързва задължително с мъж. Нито пък означава, че не можете да отгледате сама едно прекрасно дете и да го превърнете в смисъл на живота си. Най-важното условие, за да стане вашият наследник пълноценен човек, е да не му натрапвате непрекъснато мисълта, че расте без баща. Бъдете сигурна, че ако прехвърлите собственото си нещастие върху него, той ще намрази или вас, или целия мъжки род завинаги. И двата варианта са опасни.
Правило едно
Ако решите да оставите детето без баща, трябва много внимателно да му обясните защо го правите. Опитайте се да се държите с него като с голям и равнопоставен човек, постарайте се да смелите неговите аргументи, да погледнете света през неговите очи. Той ще оцени вашата откровеност. Обикновено децата разбират много повече от живота, а родителите им ги подценяват, като изкуствено ги предпазват от шамарите на битието. Естествено вашият малък голям човек ще бъде разкъсан между двамата си родители. Затова…
Правило две
Не го карайте да избира. На никого не трябва да му се налага да казва дали предпочита майка си или баща си. Все едно да избира между двете си ръце или между брат си и сестра си. Всяко дете има еднаква нужда от двамama си родители, особено когато характерите им взаимно се допълват и когато зад грижите им прозира любов. Но тъй като съдът или обтоятелствата обикновено оставят малчугана при майката…
Правило три
Не откъсвайте напълно наследника си от неговия баща. Опитайте се да запазите добри отношения със своя съпруг, те ще се пренесат върху детето. То ще се научи, че между двама души може да ма само уважение вместо любов и това е съвсем нормално. Не ревнувайте, когато малкият е с татко си. Ако проявите раздразнение или започнете да ругаете вашия бивш пред малкия, детето няма да посмее повече да поиска да се вижда с баща си и вероятно само мълчаливо ще страда. Възможно е и да ви намрази заради опитите ви да го отдалечите от другия най-близък човек в живота му. Много е жестоко да изпратите едно невръстно същество пред подобна дилема. Ако пък вашият наследник от самото начало расте с един родител, намерете начин да му осигурявате понякога и мъжка компания. Тежко е детството, прекарано в компанията на майка, баба и леля. Такива деца обикновено растат разглезени, не обичат спорта, стават прекалено чувствителни, нямат чувство за отговорност и справедливост. Те се страхуват от всички и даже ги смятат за група злодеи, създадена да измъчва по-добрия пол.
Няма нищо лошо в това да запознаете детето с вашия приятел, ако живеете отделно от баща му. Важното е да не се опитвате да му внушите, че това е новият му татко. Важно е още да лавирате между родителските си задължения и любовните емоции така, че детето да не се почувства пренебрегнато.
Ако обаче приятелят липсва, засилете контактите на малчугана с някой чичо, вуйчо, дядо или просто съсед. Може да ви се струва странно, но мъжката гледна точка е по-особена и не винаги може да се изрази от жена. Детето винаги има нужда и от двата погледа към света, за да може да изгради свое собствено мнение. Иначе ще бъде осакатено за цял живот. А вашето дете – това е вашата по-добра проекция на този свят.
0 Коментара