Детето е пълно. И сега какво?

Виждате, че детето ви напълнява или бебешката пухавина, вместо да се стопи с ръста, продължава да стои като броня по него. Момчето ви има гърди, големи колкото на момичетата в същата възрастова група. Дъщеря ви носи по-голям размер дрехи от обичайния за възрастта. Въпросът става все по-деликатен… Тази статия е посветена на това какво вие може да направите в чисто психологически план.

Килограмите имат много страни – едната е, че в част от случаите те са резултат на определена генетична предопределеност; понякога злоупотреба с ядене (ах, тези баби които не пропускат баничките); но понякога причината може и да е вътрешна тревожност, за която дори да подозирате е възможно да не й отдавате такова внимание (раздяла на родителите; дълъг престой в болница; тормоз в училище или в приятелската компания и други травми). Затова й реакцията ви за психологическа поддръжка на детето, което е „дебелото“ може да се окаже най-сериозното и добро нещо, което може да направите

Променете храненето в семейството, не на един член от него 

Най-доброто учене е с пример. Дайте пример как се яде здравословно, старайте се за себе си и децата, тези попивателни, виждайки вас, ще ви имитират. Една майка, която яде от време на време и няма добро отношение към храната е трудно да предаде добри хранителни навици.

Ако вие не ядете супи, плодове и зеленчуци, не се учудвайте, че детето ги избягва. Ако сте се посъветвали с диетолог, направете не само програма за детето, а и за всички вас, защото правилното хранене започва от вкъщи.

Не обиждайте, дори когато сте ядосани

Има родители, които не се сдържат и започват да обиждат детето си за начина, по който изглежда и това е разрушително, защото кой, ако не родителите ни би трябвало да ни харесват изцяло? Затова, дори да сте недоволни, вие също имате участие в начина, по който се чувства и изглежда детето ви – а обидите само ще задълбочат проблемите. Има родители, които по една садистична логика решават, че ако те обиждат детето, то ще обръгне на думите и в училище няма да му прави впечатление, когато го обиждат – така обаче засегнатото дете става неприето навсякъде. Да обяснявате, че всичко е наред, когато то е много повече килограми, отколкото другите също е погрешно (ефект на щрауса) и вместо да се паникьосвате бихте могли да дадете нагледен пример какво следва да прави човек, когато има проблем – решава го. За да разрешим един проблем е достатъчно да го погледнем от различни страни, да го разделим на малки парчета и да се заемем с действие по всяко от тях. Така и с килограмите – да видите каква е причината или причините, кой може да помогне и как и какви промени трябва да се направят. Няма да престана да казвам, че макар и теглото ни да зависи от простата математика на влезлите от храна калории минус излезлите от движение, проблемът е доста по-оплетен, защото имаме много социални, културни и психологически фактори сметката да е уравнение от висшата математика.

Не крийте храна, но и не дръжте прекалено много „за да се научи и си възпита волята“

Криенето на храна от възрастните води до там, че детето развива способности да си намира и крие. Държането в шкафове на забранени храни води до изяждането им и задължителната порция конско след това. Да има пакет в бисквити вкъщи, шоколад или кутия бонбони няма да промени драматично килограмите на детето, но ще му покаже, че човек може да държи изкушението близо до себе си с овладяване на навика, защото това преди всичко е навик, на здравословното хранене. Не е проблемът в храната, а в дозата.

Не забранявайте храни, конкретно пред други деца, не се дръжте зле като не му разрешавате да хапне с приятелите дори да е вредно – това само ще го накара да ви го върне тъпкано след час или в първия възможен случай. По-добре да хапне с другите сега, отколкото да изяде тайно нещо малко по-късно или да се чувства „дебелото“.

Образовайте се

В днешно време е безкрайно трудно човек да се ориентира кое аджеба е правилно – палео, кето, разделна, и хиляди други диети. Както с математиката, така и тук има едно нещо, което чак е станало банално – местната непакетирана свежа храна е най-добрият избор в повечето случаи. Тъй като затлъстяването става епидемия в световен мащаб и затова тепърва ще се говори, много неправителствени организации и отделни специалисти говорят и изнасят лекции – четете, слушайте и направете своите изводи.

Не въвеждайте диетични режими преди определена възраст

Деца, които си говорят за диети на 6 години ми се струва прекалено – все пак новите епизоди на Калинката и черния котарак или Дневника на един дръндьо ми се струват по-подходящи за тях. С изключение на децата, които следва да спазват диетичен режим заради определено заболяване (алергии и други състояния), да поставяте дете в ограничителен режим и то да го знае ми се струва добре павиран път към хранителни проблеми в зряла възраст. Нека да оставим диетичните режими за 12 клас – нас не са ни подминали и тях няма да ги подминат.

Въздържайте се от коментари за външния вид – на детето ви и на други хора

Чувала съм го: „Ако ядеш много, ще заприличаш на тази леля“; „Еди-коя си се е освинила“. Ах, това чудно невъзпитание. Да обиждате някого (и себе си) е нож с две остриета, и двете насочени към вас. Политическата коректност в наши дни е твърде голяма в някои случаи, но нека направим разликата между обидите и това, че как изглежда някой е въпрос на много обстоятелства – лични и свързани с болести. Има хора, които никога няма да са слаби и други, които никога няма да надебелеят и трети, които ще са между едното и другото (М) и думата за това е „разнообразие на формите“. Хората не се раждат по „дифолт“ слаби, нашите тела са в много голям спектър на това как трябва да изглеждат – различна е формата както на тялото (крушовидна, ябълковидна и т.н.), така и на отделни части от нея (кореми, рамена, дупета).

Да, да си по-слаб в годините е станало ценност, но не и реалност и то по напълно обективни причини (генофонд) за много от нас. Много по-важно от това да отговаряш на нечий стандарт за красота е това да е си здрав. Всички сме различни и всяко форма на тялото е добра форма.

Неврозите за храненето и начина на отношение с храната си текат в семействата и затова обърнете внимание на собствените си вярвания и мислене по тези въпроси. Възможно е да ви е много трудно да харесате тялото на детето си, ако не харесвате своето; да не сте способни да му предлагате подходяща храна, ако вие самите не се храните правилно, непрекъснато сте на диета или в преяждане; да не сте способни да създавате правила, които да спазвате и т.н. и т.н..

Бъдете заедно

Средностатистическа идилия: Детето гледа телевизия, а вие сте с телефона. Прекарвате ли си добре заедно? Вероятно да – заедно-поотделно. За (всички) деца времето прекарано с родителите, преди чудния пубертет е безкрайно важно и те страдат, когато не им се обръща внимание. Затова дори да отделите малко, но качествено време заедно, това е по-важно от всички материални подаръци, които може да им направите; от всяка храна, която може да им сготвите

Приготвяйте и пазарувайте храна съвместно

Готвенето може да е в тази графа, независимо дали детето е момче или момиче и дори да не е ежедневно, да показвате в кухнята как се готви, да говорите за различните видове храни – кое е белтъчини, кое е въглехидрати, кое е мазнини, каква е разликата между видовете мазнини и т.н. е полезно, защото децата започват да разбират, че грижата започва от приготвянето на храната, започват да разбират защо готвите едно или други, научавате ги да се грижат за себе си.

Научете ги да вярват на това, което усещат

Древен български виц е този за майката, която казала на детето си „Излизай от водата, не си гладен, пишка ти се“ или нещо такова. Децата през първите години от живота си имат естествен усет за желанията на тялото си и то се убива с годините, ако не ги подкрепяме в това да запазят слуха си към желанията на организма. Затова, дори когато детето е пълно, оставете го да хапне, не го дръжте в глад – със същата сила не принуждавайте едно слабо дете да яде.

Стимулирайте физическите занимания и не го принуждавайте да прави неща, които не харесва

Едно пълно дете често пъти се притеснява да спортува, защото се изморява по-лесно или защото са го обиждали. А и родителите много се дразнят, ако днес искаш да ходиш на футбол, а утре на катерене, но точно това е интересното – да опитваш нови спортове и умения. Добре, че в България вече има големи хипермаркети за спорт, който позволяват да тестваш на място и да купиш приемливи продукти за спорт в различни ценови класове, за да пробваш.

Когато насърчавате детето да спортува, не представяйте спорта като наказание, защото детето ще го приеме за такова – търсете това, което му е забавно, защото развитието на физическата култура (този израз е загубил толкова от красотата си, помътнена от студени салони и скучни занимания, а означава културата да се движим и да сме здрави) е нещо, което му помогне да се чувства добре – здравият дух върви в здраво тяло.

Не изразявайте бурна радост при свалени килограми

Опитайте се да не правите от това голяма работа – свалянето на килограми, когато са над нормата, е част от поддържането на здравето – все пак никой не ви прегръща и целува, че сте отишли на зъболекар, нали?! Освен това рискувате да предадете посланието на детето, че е по-важно как изглежда, отколкото кое е, а това… води до вътрешен конфликт.

В наши дни поддържането на килограмите е предизвикателство с всички тези свръхкалорични изкушения и всяка победа към здравословен живот, която включва храните от основните групи – и удоволствия! – е нещо, което не е една единствена постигната цел, а занимание за цял живот.

От сайта на Детелина Стаменова