Детето и езиците

“Мамо, ние кога минахме на английски?” Въпросът идва след около десетминутен разговор за тениски, щампирани със собствена картинка. Разговор, който започна на турски, в голямата си част се водеше на английски и завърши на чист български език.

Тео се роди през ноември 2008-а, проходи през август 2009-а, а проговори през лятото на 2010-а. Първите думички бяха “мама”, “е-е”, “тата”. Вярвах, че са на български, все пак бяхме по кажи-речи 24 часа заедно, това ще рече ежедневни изрази и детски книжки с приказки само на български.

През юни 2011 г. бяхме на гости в България, където обикновено караме поне един месец от летата си. Тео вече имаше зад гърба си година от кратки изречения на български: „искам мляко!“, „нямам ако“, “дай вода”, от тоя тип. Междувременно посещаваше ясла, в която езикът на средата е английски. Децата са с най-разнообразен етнопроизход, но всички са бебета, едва-що проговорили. Персоналът употребява единствено и само английски, на който са и всички материали в яслата. Баща му, баба му и леля му бяха източниците на турски, а

Тео разбираше и трите езика – български, английски и турски.

И в този един момент пристигаме ние тримата на гости на българската рода. Стоим около месец, през който баща му се връща в Истанбул и идва в края да ни вземе. Всеки път, когато сме в България, Тео наваксва с българския. Усвоява много нови думи, оправя словореда, научава специфични изрази като “няма пък”, “ех, че яко!”, и въобще дърпа доста напред с майчиния език. В същото време телевизия и филмчета се гледат само на английски.

В края на гостуването пристига татко му и най-тривиално го пита нещо на турски. А Тео се спича. Просто отказва да го регистрира. Дали заради това, че месец е много време на тази възраст, дали защото му е липсвал баща му, дали просто е забравил турския език за 30 дни без него, не съм сигурна, но помня и до днес отчаяните опити на мъжа ми да получи някакво внимание от детето. Не и не! Запъна се това момче и въобще все едно баща му не говори на него или направо все едно го няма. Докато в един момент, в отчаянието си, мъжът ми го попита “Как си?” на английски. Очичките на Тео светнаха, изведнъж го погледна, усмихна се най-лъчезарно и му отговори.

Напипал разковничето, татко му продължи да комуникира с него на английски език през следващите три години, докато синът ми започна първи клас. Аз, естествено, продължих да говоря и чета приказки на български. Телевизията и филмите останаха на английски, но детската градина беше сменена с такава почти изцяло на турски. А у дома ние, възрастните, говорехме помежду си основно на турски и понякога на английски.

Така, съвсем естествено, без излишни напъни и малко случайно, започна нашето

пътешествие в света на многоезичието

Първи клас мина доста трудно. В училище предметите се изучаваха на турски, но половината от часовете бяха отделени на английския.

Аз съм чужденка в Турция, понаучих турски, едва след като се преместих да живея в Истанбул. Последните 15 години тук съм учител по бизнес и медицински английски език, и дали защото не ми е необходим служебно, дали заради някакви подсъзнателни предразсъдъци, дали от мързел, но и до днес нивото на турския ми е далеч от високо. По тази причина не можех много да помагам на Тео нито за домашните, нито като коректив – много често не бих различила правилно от неправилно произношение, например.

Защо ви разказвам всичко това? Мисля, че е, за да оправдая решението ни да променим системата “Един родител – един език”, която до този момент следвахме у дома.

Така, за да не изостава Тео от училище и от връстниците си с турския, решихме баща му да пробва отново да започне да използва този език при разговори с него. Аз пък се натоварих с поддържането на английския. Както знаете, ако един език не се използва, той се забравя. Затова извън филмите и телевизията, започнах да му чета приказки и в определени ситуации да използвам английски с него. Този път нямаше проблем с комуникацията на турски, даже мисля, че и за двамата беше един вид облекчение, макар Тео по това време да

смяташе, че баща му е американец

– по логиката на езика вероятно.

Подмяната на бащиния език им се отрази добре и на двамата. Връзката им определено се задълбочи, а и предотвратихме конфузни ситуации в училище с баща пишман американец, родом от Диарбекир.

Българският ни остана “работен” език, език, който е само наш си, език, който използваме, когато искаме да изключим целия свят наоколо, езикът на любовта ни. Досега никога не ми е казал, че ме обича на един от другите езици!

Тази година Тео завърши четвърти клас. Засега домашните по английски са му най-любими, най-лесни и най-интересни. Книжовният турски малко изостава, особено откъм специфични изрази. На български бърка родовете, но пък може да казва “Сламките са вредни за природата, трябват им 200 години, за да се разградят”. (Е, добре, може и да имам пръст в екообразованието, но пък той попива като гъба. Особено “лоши” думи.) Подозирам, че има най-богат речников запас на английски, защото 90 процента от нещата, които чете, са на английски. Например онези книги за Дръндьото или Чарли и шоколадовата фабрика. Играе в мрежа на английски, гледа филмчета на английски, превежда на българските и турски баби от английски каквото и когато се наложи.

За първи път това лято отиде на “зелен лагер” в България. От десет деца, три били полу-българчета като него. Той пак превеждал и помагал на “англичанчетата” и станали приятели.

Универсална рецепта

за дете, което трябва да се справя с няколко езика, няма, но ето кои са успешните практики в нашия случай:

“Един родител – един език” върши най-добра работа до първи клас. После се намесват средата, очакванията и страхът на родителя от провал в образователното поприще.
“Един език – една ситуация” е доста по-практично и удобно съчетание. Един език за игра, друг за математика, трети за “оправи си стаята”. Един език, когато сме сами, друг, когато сме сред приятели, трети, когато сме с роднини…
Средата е най-важната причина и източник на живия език. Ако искате да научите вие или детето ви един език – заобиколете се с него, слушайте го, четете го, пускайте си музика на него.
Не се разколебавайте – страшно интересно ми е да наблюдавам експеримента Тео, развиващ се пред очите ми. От това наблюдение забелязах, че трите езика никога не се развиват паралелно. В един период напредва българският, в друг дърпа турският, в трети наваксва английският. Общо взето е същото като с растежа – случва се вълнообразно. Малките мозъчета складират дълго време и експлоадират неочаквано и изведнъж. Ще останете учудени как отраз започват да говорят с правилни изречения, след като цяла година са мълчали и слушали.
Връстниците са най-силното оръжие – ако нищо друго не проработи – намерете начин да се сближите с деца, с които трябва да се общува на езика, който искате да научи. Дори в началото вашето дете да изглежда аутсайдер, ще се изненадате колко бързо ще се приспособи. Особено ако предварително има някакъв пасивен речников запас. Тук важи правилото – колкото по-ранна е възрастта, толкова по-добре. За съжаление, с натрупването на годините децата се учат от нас възрастните на срам и свян и на отхвърляне на различните.
Не съдете твърде строго нито себе си, нито своите деца, нито чуждите, особено пред своите.
Не забранявайте. Не изисквайте чистота на езика. Не изпадайте в паника, ако смеси в едно изречение езиците.

И последно – не се притеснявайте, че детското мозъче може да се претовари. Учените са установили, че докъм седмата година хората използваме много по-всеобхватно възприятията си, за да складираме съзнателно или не информация от заобикалящия ни свят. Тогава се леят основите, включително и езиковите. Езиците, на които сме били изложени в ранна възраст, са тези, които после много лесно могат да се надградят.