Приказките са като прожектори. Те осветяват различни части от света, който заобикаля детето, но и от света, който е вътре в него и му помагат да го види, да го преживее, да го опита на вкус и на мирис, да премери силите си и в крайна сметка да го подреди и още по-важно – да намери своето място в него, казва Албена Раленкова, редактор в издателство Фют.
Може ли да се каже, че приказките са първият учебник за всяко дете? На какво учат?
Не знам дали можем да ги наречем учебник, защото обикновено свързваме учебниците с нещо задължително – сякаш са карфица, с която ни забождат за стената като пеперуда. Приказката е свобода и фантазия. Не случайно децата толкова много обичат да доизмислят, доразказват, доразкрасяват приказките. От друга страна децата най-лесно учат през играта и в този смисъл и приказките като част от игровия и фантазния им свят, естественно ги учат. Бих използвала обаче друг образ – приказките са като прожектори. Те осветяват различни части от света, който заобикаля детето, но и от света, който е вътре в него, и му помагат да го види, да го преживее, да го опита на вкус и на мирис, да премери силите си и в крайна сметка да го подреди и още по-важно – да намери своето място в него. Приказките задават най-общите жизнени ориентири. Те са като координатна система, по която всеки от нас подрежда конкретния си жизнен опит. И не говоря само за моралните ценности – добро-зло, справедливо-несправедливо, а за цялата архитектоника на света, за това кое откъде идва, с кое е свързано, накъде води като започнем от по-простите и очевидни неща – например защо свети слънцето и стигнем до много по-сложните – като взаимоотношенията между хората… Приказките носят в себе си опита на съществуването и съществуващото и го предават на децата гъвкаво и в свобода.
На каква възраст трябва да са децата, за да започнем да им четем книжки? Как да разберем коя книжка е подходяща за възрастта на нашето дете?
Още преди да се родят! И не се шегувам. Децата обичат да чуват гласа на близките си, дори когато все още не са в състояние да разберат текста. Четенето, освен всичко друго, е един много истински, топъл и изпълнен с уют начин на общуване с децата ни. Лично аз винаги много съм се наслаждавала на вечерното четене с моя син. Беше си нашият ритуал за заспиване – да се мушнем в неговото легло, той да се сгуши до мен, да си светнем нощната лампа и аз да му чета с «правилните гласове», както казваше той.
А най-сигурният ориентир дали книжката е подходяща за възрастта на детето, е неговият интерес. Ако на детето му е интересно, ако реагира на текста, ако не се разсейва – значи сте улучили книжката. Мисля, че един добър подход в избора на подходяща книжка, е да дадете възможност на детето само да посочи коя книга иска. Децата имат непогрешим усет кое е подходящо за тях и кое не.
Как да помогнем на децата да открият света на книгите?
Като не им пречим да стигнат до него ☺ Звучи като шега, но не е съвсем така. Всяко дете е отворено и любопитно, обича приказките, обича някой да му чете, да му показва, да му разлиства… И ако децата не стигат до книгите, то отговорността е наша, на възрастните, защото не им даваме възможност да стигнат до тях. За да може детето да посегне към книгите и да усети насладата от четенето, първо то трябва да има физически достъп до тях, т.е. у дома да има книги, които може да разгръща, да разглежда, да опитва на вкус, някой да му чете, за да стигне до момента, в който само ще започне да чете. Ако детето няма достъп до книги, ако не вижда възрастните край себе си да четат, то самото няма да отвори книга.
Източник: Академия за родители
0 Коментара