“Видях 5-годишната си дъщеря да мастурбира. Опитах всякакви методи да я откажа, но неуспешно. Проблем ли е това и как да постъпя?”
Мастурбацията понякога придружава човек цял живот. Съществуват предразсъдъци, че това явление е нещо много опасно, но всъщност от него има съществена полза за по-нататъшното развитие на децата, стига да не се превръща в самоцел и фиксация.
.jpg)
Опознаването на собственото тяло и свързването му с представи и фантазии в най-ранна възраст е важно и ценно. Често тази роля се поема от мастурбацията. Когато тя засяга деца до 3-4 годинки, на професионален език говорим за “лъжлива мастурбация”. На тази възраст малките по невинен начин трият половите си органи вследствие на някакъв сърбеж (често причинен от памперсите, но и от действието на нормални нагонни импулси). Тук няма място за притеснения, защото това преминава след навършване на определена възраст.
Мастурбирането е и сигнал за смущение в емоционалния
свят на детето. Такива действия може да са индикация, че нещо смущава, вълнува, плаши малкия човек. Тук ролята на родителя е от съществено значение и е необходимо внимателно вглеждане в семейната атмосфера, във всекидневието и във вътрешните преживявания на детето. То вероятно се сблъсква с фантазии, страхове или с някакви конкретни лишения и тревоги и има нужда от повече общуване и внимание. Родителите не бива да обръщат прекалено внимание на това действие на детето. Строги забрани или наказания може да доведат до засилване на явлението и детето да получи усещане за непълноценност и различност. Но това не значи, че родителят не може да каже със спокоен и твърд тон, че това не бива да се прави. Много често една навременна забрана без излишна тревога или суровост е подкрепяща за детето.
Все пак е важно да признаем, че в някои случаи мастурбацията
може да се превърне в натрапчиво
и повтарящо се действие, с което детето се справя с прекомерната тревожност, предизвикана от възбуда или сериозни емоционални лишения. В такива случаи тя е изтощителна за него, свързана е с чувство за вина, за нередност и е нужна консултация със специалист (детски психолог, педиатър или психиатър, специалист в работа с деца).
Друга форма на детския онанизъм се проявява през пубертета. Тогава започва силно усещане за половия нагон, органите съзряват. В този период започват “мокрите сънища” и ранните ерекции при момчетата. Мастурбацията представлява нещо като предпазен клапан, когато поради различни причини не може да се осъществи полов контакт. Това също е преходно явление, което не е свързано с някакви болестни състояния и не бива да тревожи прекалено родителите.
Дори в някои случаи може да е полезно за бъдещите полови
практики, при момчетата например – за забавяне на еякулацията, а при момичетата – за опознаване и ценене на сексуалните им органи и за развиване на чувствителността. Родителите не бива да дебнат децата в тийнейджърска възраст, защото рискуват да предизвикат сериозни психически конфликти, чувство на непълноценност и грешност. Откритите разговори за сексуалността понякога са препоръчителни. Родителят трябва да подеме темата за това какво са сексуалността, удоволствието, какви са физиологичните промени на организма.
Мастурбацията може да ни тревожи единствено,
когато стане самоцел, т.е. предпочитана и единствена форма за задоволяване на сексуалните желания: в по-ранна възраст – ако е непрекъснат процес, а при съзряването, ако тази форма е предпочитана вместо зрелия полов живот.
И така, ако все пак детето ви проявява социален аутизъм или прекалено често се усамотява с цел мастурбиране, за да регулира емоционалните напрежения, тогава потърсете конкретен съвет от специалисти.
0 Коментара