Толкова често и толкова настойчиво предупреждаваме децата си да внимават за крадци и похитители, че вече не смеят да останат и пет минути сами или да си играят в градинката. Трудно е да изискваме от тях да станат самостоятелни, щом не ги караме да ходят сами за хляб на края на улицата и щом ги плашим с ужасните хора, които се навъртат наоколо.
Много е важно да предупредим детето за опасностите от срещата с такива хора. Същевременно трябва да бъдем реалисти и да не затормозяваме развитието му с излишни страхове. Прекалено обгрижващото поведение напластява у него съзнанието, че живее в опасен свят, в който трябва да се отнася с подозрение към всичко и към всички. Това със сигурност обаче не е вярно.
Детето, което знае наизуст името, адреса и телефонния си номер, което е научено какво да прави, ако се загуби, и от кого да потърси помощ, което умее да казва „не“ на непознат възрастен човек, е добре подготвено да се грижи за сигурността си.
Внимавайте с протекциите!
Днес нито педофилите, нито отвличанията, нито произшествията на улицата са повече, отколкото преди. По-значимо е само медийното разгласяване на този вид събития.
Но виждаме, че съвременните родители са много по-загрижени, по-изкушени да закрилят прекалено много децата си. Истината е, че майките и бащите, които оставят малкото си дете да ходи само на детска градина, да купува хляб или да играе с приятели без присъствието на възрастен човек (което вече почти не се случва), често пъти биват смятани за безотговорни.
Вярата в собствените сили, способността на детето да се справя само, е нещо, което се постига постепенно. Ако наблюдавате непрестанно детето си, ако контролирате целия му живот, не само няма да го предпазите от дебнещите го опасности, но и ще му отнемете възможността да се научи само да се пази. Ако сте непрекъснато зад гърба му и искате да му спестите всякакъв вид изпитания, ще го направите по-крехко и по-уязвимо.
От книгата „Моето дете от 3 до 6 години“ на Ан Бакюс
0 Коментара