Детското общество в детската градина

В детската градина се създава едно малко детско общество. Всяко дете заема определено място в него, има свой социален статус. Това проличава най-добре в играта, защото именно в нея децата общуват най-пълноценно. И така, условно детското общество се състои от:

Лидери – те са обикновено самостоятелни и инициативни, притежават по-богата информация и организаторски способности. Някои от тях са с положително въздействие – дружелюбни са, проявяват симпатия и отзивчивост. Други са с отрицателно въздействие върху останалите деца в групата. Те притежават волеви качества и знания, но се водят единствено от личното си желание и го налагат, не проявяват отзивчивост, изземват ролите и материалите за игра.
Активни деца без лидерски способности – към тази група спадат повечето деца. Те са с положително или отрицателно въздействие, не се отличават с типична активност и богата информираност, но търсят контакти с другите, участват в организирането на игрите, без да могат е налагат като лидери.
Пасивни деца – те са по-свити и притеснителни при общуването си с другите. Включват се в играта под ръководството на активните деца и изпълняват наложените от тях правила.

Затова основната задача на детската учителка е да осигури благоприятни позиции за всяко дете в колективните дейности, да ограничи влиянието на отрицателните лидери и да помогне на децата да запазят симпатиите си едно към друго. Макар и условно да попада в някоя от тези подгрупи, всяко дете има неповторима индивидуалност. Точно тази уникалност детските учители са призвани да съхранят.

Децата от предучилищна възраст често си имат най-добър приятел или няколко близки приятели. Така в рамките на групата в детската градина се обособяват “микрогрупи”.

Добре би било да поговорите с учителките на вашето дете и да се поинтересувате как играе и общува с другите, активно ли е по време на заниманията, има ли приятели, случва ли се останалите да го изолират. Това ще ви даде възможност да го разбирате по-добре и да го подкрепяте, като му давате адекватни съвети за общуването с другите деца в детската група.

Можем ли да помогнем на детето да стане желан партньор в детското общество?

Всички ние от най-ранна възраст до най-дълбоки старини жадуваме за обич и внимание, за признание от страна на другите и за пълноценни взаимоотношения.

Детето от предучилищна възраст не прави изключение – то не е равнодушно към своя успех сред връстниците си, нито към одобрението на възрастните.

Признаването или непризнаването му в детското общество е важен фактор, който влияе върху формирането на неговата личност, върху самочувствието, настроението и жизнения му тонус.

За да стане вашето дете желан партньор в детското общество, то трябва да се чувства обичано, ценено и сигурно вкъщи.

Покажете му, че го обичате такова, каквото е – с всичките му слабости и способности.

Научете го:

да вярва в себе си,
да проявява самостоятелност,
да прави опити и грешки,
да проучва възможностите си,
да изразява чувствата си,
да сравнява себе си с другите и да се самооценява,
да спазва правилата на поведение в групата,
да бъде състрадателно и отзивчиво.

Обръщайте на детето достатъчно внимание – така му покажете, че го цените, че то е важно за вас. Бъдете негов верен приятел, с когото то да може да споделя своите страхове, своите тайни и мечти.

„Лили каза, че не иска да си играе повече с мен“

Е, случват се и такива неща. Обяснете на детето, че не винаги другите правят това, което ние искаме, че може би днес Лили не е била в особено добро настроение и че със сигурност има и други деца в групата, които ще искат да си играят с него.

Когато вашето дете е сигурно във вашата обич и подкрепа, когато може да разчита на вас като приятел и партньор, то ще приема много по-лесно неизбежните разочарования при общуването си с връстниците. С времето то ще разбере, че отношенията му с вас са различни от тези с неговите приятели в детската градина и ще се научи да общува адекватно в различните условия.

“Пепи ме удари и ми каза прасе!”

Една привечер се добирате до детската градина – задъхани от бързането да вземете навреме детето, изморени от тежкия ден и натоварени с покупките. А там ви чака то, със зачервено личице и сълзи в очите.

Как да постъпите?

– Какво стана? Защо си толкова разстроен, миличък?

– Пепи ме удари и ми каза ’’прасе”!

– А защо те удари, ти какво му направи?

– Нищо.

-Не, не може да е нищо. Все нещо си направил. Спомни си какво е то.

– Взех му количката, защото исках аз да съм полицай.

– А как му я взе? Помоли ли го? Поиска ли я или направо му я дръпна от ръцете?

– Ами направо му я взех, защото нямам време. Полицаят бърза…

– Ето за това Пепи те е ударил и те е обидил. Първо е трябвало да го помолиш и тогава да вземеш колата А полицаят няма да закъснее, защото неговата кола е бърза.

Това не е лош вариант да се справите с положението.

Но ако забележите, че едно и също дете постоянно безпокои вашето, незабавно се обърнете към детската учителка и обсъдете с нея ситуацията. Поговорете – но възможно най-тактично – и с родителите на другото дете.

Много е важно да умеете да преценявате кога детето може да се справи само, след като сте обсъдили проблема вкъщи, и кога трябва да се намесите и вие. Понякога децата могат да бъдат много груби едно към друго. Не са редки подмятанията по отношение на очилата, килограмите или облеклото…

Уменията за общуване, които детето усвоява в детската градина, често са свързани със сълзи и разочарования.

При всички случаи окуражавайте вашето дете да се справя само, като обсъждате заедно как да постъпи.

А ако се окаже, че именно вашето дете е “агресорът”? Ще се наложи да поговорите с него вкъщи. Опитайте се да разберете какви са скритите чувства зад неговото държание. Когато му правите забележка, критикувайте не детето, а поведението му. Например, вместо да кажете „Ти си ужасно непослушно дете!“, кажете: „Не е хубаво да удряш Яна. Можеш да я нараниш. Моля те, не го прави вече.“

Имайте предвид, че детето няма да може да се отърси незабавно от склонността си към агресивно поведение. Ако искате да му покажете колко е приятно да се живее в разбирателство с околните, давайте му добър личен пример и проявете търпение.

Откъс от книгата „Моето дете тръгва на детска градина“.