Дигиталните деца и бъдещето

Ивелина Атанасова описва себе си като мечтател-прагматик. Почитател е на източната философия и холистичния подход. Отличена е в класацията на Дарик „40 до 40“ през 2015, „Жена на годината“ – 2016 и от президента Румен Радев за висок обществен принос в областта на компютърните науки с награда „Джон Атанасов“ 2017. Занимава се с маркетинг от 18 години. Има десетгодишен син – Мартин, който отглежда сама. Той е от т.нар. поколение на дигиталните деца. Преди три години, когато синът й тръгва на училище, Ивелина се сблъсква с проблемите, които тези дигитални деца имат с образователната система. Тогава тя решава да създаде фондация DigitalKidz. Това е първата българска инициатива за повишаване на дигиталната грамотност на съвременните учители, родители и деца.

Кои са дигиталните деца и защо имат нужда от допълнителна помощ за развитие?

Понятието „дигитални деца“ е запазена търговска марка на Фондация „Дигиталните деца“, но преди близо 4 години беше термин, който създадохме и наложихме, за да отличим децата (и тяхната възрастова група), с които работи фондацията.

„Дигитални“ наричаме децата, родени след технологиите. Тези, които не се учат как да боравят с компютъра, не знаят какво е животът без него. Децата, които никога не са ползвали телефон с шайба, не знаят какво е дуплекс и не са докосвали дискета. Децата, които замениха тичането по прашните улици на село с онлайн битките с „ядосани пилета“ в мрежата.

„Дигиталните деца“ общуват със своите онлайн приятели по цял свят, пътуват често, задават въпросите си на Google много по-лесно, отколкото на своите приятели и родители. Те са гъвкави, динамични и освободени, правят по няколко неща едновременно и трудно спазват правила и норми, защото ежедневието им е „цветно“, а „експресивността“ е техният стил на оцеляване.

Родени след 2000 г., „дигиталните деца“ са промяната, която носи XXI век. Тя не може да се случи без тях.  Но те трябва да знаят как да я осъществят.

Мисия на DigitalKidZ® е да ги подготвим, защото дори да не го осъзнаваме, „дигиталните деца“ се нуждаят от напълно нов тип образователни инструменти и методологии, възпитание и съвсем нов тип светоусещане, за да оцелеят в света, който ще обитаваме след 20 години, съжителствайки си с роботи и киборги.

Какво ви накара да създадете фондацията „Дигиталните деца“?

Фондация „Дигиталните деца“ възникна близо две години след старта на проекта DigitalKidZ®, а той беше вдъхновен от децата на България и тяхното достойно бъдеще.

Аз съм майка и винаги съм вярвала, че когато една жена роди, майчинският инстинкт, който развива, я превръща, волно или не, в майка на всички деца. Подскачаш при плача на всяко бебе, независимо дали е твоето, или не.

Избрах да живея и да отглеждам сина си в България и тъй като винаги съм вярвала, че бъдещето, което оставяме на децата си, е наша отговорност, DigitalKidZ® е  моят начин да случа промяната, която искам да видя в страната си.

Стартирахме проекта с поредица национални конференции DigitalKidZ®, чиято мисия е да алармира обществото за дигиталната трансформация, която преживяваме, и методите, с които можем да я овладеем.

След това създадохме  DigitalKidZ® STEM Клуб – иновативна образователна програма и пространства за деца в начален курс на обучение. По програмата работят повече от 1500 деца от повече от 15 училища и образователни центрове в цялата страна.

Стартирахме пилотната фаза на партньорската квалификационна програма за учители и трансформация на съвременното училище – Училище с „отворен код“. На пазара вече е и първата ни авторска образователна игра, посветена на емоционалната интелигентност – DigitalKidZ® Imagination.

Екипът на фондацията е малък – общо сме трима души, и в същото време работата ни показва, че малка страна като България може да се превърне в достоен партньор за промени в целия Европейски съюз.

Фондация „Дигиталните деца“ е зов за промяна – промяна, която започва от нас.

Кой е най-големият проблем, с който сте се сблъсквала в сегашната образователна система?

Това, че е морално остаряла и неадекватна на съвремието ни, още по-малко на бъдещето. Това е предизвикателство не само за България, но и за много от страните в ЕС. И извън него. Голяма част от образователните методологии, налагани в класните стаи, все още обслужват нуждите на едно индустриално общество. Със своята ясна структура, правила и норми, те възпитават тясно специализирани експерти, които уважават авторитетите и напредват в равен ритъм и като група, по норматив.

В съвременната класна стая децата стоят на чинове, подравнени в строги редици, всяко дете гледа гърба на съученика отпред и бива приучавано да работи самостоятелно – без да мърда, без да говори, без да се върти. Уроците следват ясно регламентиран учебен план, приложим за всички, без оглед на личните им интереси – слаби и силни страни, а класните и контролните, които правят са, за да проверят доколко учениците са „наизустили“ и предали в правилния вид написания в учебника урок. Ако само за миг затворите очи, можете ли да си представите как изглежда поточната линия в завода – почти идентично, нали?

Живеем в информационно/дигитално зависимото общество. Днес и в следващите 20-30-50 години ще се състезаваме с роботи и машини за работата, която извършваме. Те са по-бързи, по-умни, учат много по-бързо от нас. Ако хората не се научат да залагат на чисто човешките си качества и умения, като креативност, въображение, творчество, ако не се научат да са гъвкави, бързи и иновативни, ако не придобият уменията да учат и да се развиват през целия си живот – нямат никакви шансове за оцеляване.

Кои са авторитетите на днешните дигитални деца?

Понятието „авторитет“ промени своето значение и стойност през годините. Ако преди се използваше за хора и експерти, които носеха повече познания и опит от самите нас, то днес, когато всеки отговор на всеки въпрос е на един клик разстояние, а хората следва да променят професиите и професионалните си умения по-бързо от това да ги усвоят, всеки човек трябва да бъде авторитет сам за себе си.

В този смисъл вярвам, че „дигиталните деца“ се нуждаят от приятел, фасилитатор, модератор, човек, който да ги научи да бъдат авторитети сами за себе си. Да знаят кои са собствените им силни страни. Амбиции. Интереси. Да отстояват правото си да бъдат себе си и да знаят къде са собствените им граници, къде свършва човек и къде започва машината – това ще придобива все по-голяма важност през следващите години.

Вие сте успешен мениджър – управлявате маркетингова агенция, занимавате се със социални проекти, отглеждате сама сина си. Как успявате да балинсирате между всички тези роли?

Вярвам, че водеща роля за всеки успех е човек да познава себе си и своите силни страни. В бизнеса, в живота и в родителството аз знам коя съм и какво мога. Не се сравнявам с другите, не следвам стандарти, различни от моите и не се опитвам дори да опровергавам нечии илюзии. Следвам собствените си правила и собствения си ритъм. Това е може би най-големият дар на предприемачеството. Всичко останало е въпрос на добра организация, желязна дисциплина, визия за устойчиво развитие и силен екип, изграден от професионалисти и приятели, които ти пазят гърба.

Коя е най-трудната роля?

Всяка роля е трудна, когато не си подготвен за нея или ако се фокусираш върху предизвикателствата, които ти поставя, вместо върху уроците от нея. Въпреки това вярвам, че майчинството е най-отговорната.

Всеки родител смята, че прави най-доброто за децата си, но дали това е така, разбира, когато е твърде късно. Надявам се, че един ден синът ми ще се гордее с това, което съм, и което съм му дала и ще се превърне в достоен човек, когото уважавам и от когото се вдъхновявам.

Как изглежда пътят на успеха през вашите очи?

Успехът е еквивалент на щастието и доколко щастлив и реализиран се чувства човек с нещата, които му се случват и оставя след себе си. Успех е всичко, което ни дава мотивация и ни движи напред. Успех в бизнеса и кариерата е да откриеш собствените си „супер сили“ и да ги използваш, за да правиш света по-добър. Всеки ден. Щастлива съм, че моите ежедневни и професионални успехи са свързани с това, да бъда осъществена и да сбъдвам мечтите си.

Вие сте иноватор, какъв е вашият проект за бъдещето?

Общество, в което хората се усмихват и се чувстват реализирани, мотивирани и щастливи, вместо да ни заклеймяват като „най-нещастната нация на света“. България, в която децата ни отглеждат своите деца, а не я напускат след 12-и клас. Нация, която притежава необходимата мотивация и воля, за да движи и развива икономиката на страната, а не чака чуждестранните инвеститори, които да я „спасят“. Устойчив бизнес и качествено образование в унисон с компетенциите на XXI век. Това е посоката, в която работя с екипа си. Това е причината да живея и развивам бизнеса си в България.