Изследванията показват, че един от критичните фактори за това да си добър родител, е способността да размишляваш върху собственото си детство и да извличаш поуки от него. Ако си направите изводи кои неща от миналото ви са били добри и кои – не, е много по-малко вероятно да повторите грешките. Възрастните, които не са способни да си спомнят и размишляват, най-вероятно ще повторят грешките на своите родители.
Родителите, които малтретират децата си например, често са били малтретирани като малки. Те не биха се държали така,
ако можеха да осмислят собствените си преживявания
и да се поучат от тях; да признаят случилото се, да си припомнят болката и да намерят други начини да се справят със стреса, вместо да си го изкарват на своите деца.
Макар че проблемите, които ви притесняват, вероятно съвсем не са толкова сериозни, колкото малтретирането, това важи за всякакви случаи: способността да размишляваме върху детството си и да се учим от него ни прави по-добри родители.
Ние се опитваме да запазим и предадем на децата си добрите неща, които сме преживели като малки – и се стремим да не повтаряме грешките, които са правили с нас.
Помните ли наистина и можете ли да обясните с думи точно какво беше хубаво и какво – лошо толкова отдавна? Струва си усилието да го направите.
Един виден британски психолог – Питър Фонаджи – установява в едно свое скорошно изследване следното:
Има майки, чието детство се характеризира със сравнително голям стрес – отгледани са от самотни родители, родителите им са имали криминални прояви, били са безработни, съжителствали са с твърде много хора на малка жилищна площ или в семейството им е имало психично болни. Вероятността децата им да се привържат здраво към тях е значително по-голяма, ако те като родители успеят да размислят дълбоко върху преживяното от тях. Това е потвърждение на идеята на Фройд (1920), че тези, които не помнят миналото и не разрешат проблемите, идещи оттам, са обречени да го повторят, най-малкото спрямо своите деца.
Един от основните детски корени на щастието ни като възрастни несъмнено е чувството за сигурност и безопасност, което идва от стабилната връзка с един или двама родители. Дори и да не сте получили това като дете, изследването на Фонаджи показва, че ако размислите върху причините за случилото се, има много
по-малка вероятност да повторите грешките, които родителите ви са допуснали с вас
С други думи, струва си да си спомните детството си и да се поучите от него.
Помните ли как като дете или тийнейджър си казвахте: „Никога няма да забравя как се чувствам сега и никога, ама никога няма да постъпвам с децата си така, както възрастните постъпват с мен“? Помните ли колко се ядосвахте на твърдения от рода: „Ти просто преминаваш през някаква фаза“ или „Ще ти мине“? Помните ли как възрастни хора ви казваха колко е страхотно да си млад и че човек трябва да се радва на детството и младостта, докато може? И помните ли как си мислехте: „Да бе, да! Страшно е тъпо да си на моята възраст и аз никога, ама никога няма да стана сантиментален стар глупак като този тук и да забравя колко е трудно да си дете.“
Колкото и да сме си казвали, че никога няма да забравим, ние забравяме. Ала с малко усилие можем да си спомним.
Откъс от „Детството и семенцата на щастието“, Едуард Халоуел. Издателство „Изток-Запад“
0 Коментара