“Кое е най-хубавото нещо, което ти се е случило в живота?” На този въпрос винаги, без да се замислям, отговарям с: раждането на сина ми. Но всъщност това съвсем не е така. Родих на 20 г., в най-голямата болница за родилна помощ в държавата, с абсурдното име “Майчин дом” (това е всичко друго, но не и дом за майките). Раждането беше чрез цезарово сечение, след което получих усложнения и останах в болницата повече от месец. Може би най-кошмарният в живота ми. Операцията беше по медицински причини, но все още ми е много тъжно, че не можах да родя по естествен път. Това, което обаче никога няма да простя на лекарите и сестрите в онзи ден преди 15 години, е, че извадиха сина ми от мен и го отнесоха веднага в детското отделение, без да ми го покажат.
Само чух как проплака някъде там, в другата стая.
Видях малкия Георги цели 2 часа след раждането му, след като 9 месеца го бях носила в утробата си и цял живот бях мечтала за него. Донесоха в стаята ми едно малко вързопче, след като вече плачех неудържимо и се молех да ми го покажат. И не защото му имаше нещо и е било опасно за него, просто никой не се сети да ми го покаже. Аз бях млада, изплашена и в тотален емоционален колапс. 2 часа… Много по-късно станах неговата майка.
За съжаление това, а и много по-груби и недопустими неща продължават да се случват все още в българските болници. И много рядко искрено вярвам, че този момент е наистина най-щастливият миг в живота на българските жени. Просто защото им го отнемат.
Има обаче хора, които са си наумили да променят това.
По техен си начин, без да обвиняват лекарите, без да се конфронтират и без да създават излишни неприятности. Олга Дукат е една от тях. 30-годишна, майка на 3 деца, активен привърженик и радетел на идеите за естественото раждане и доброволец в организация за подкрепа на кърменето у нас. Тя е единствената лицензирана дула в България*. Oлга е създала и място, където бъдещите родители да получат информация и подкрепа за периода на бременността, раждането и първите години от живота на бебето – център “Естествени идеи”.
Как човек като теб в XXI век, с кариера и предполагам любопитство към всичко интересно в света, решава да има 3 деца? Какво е родителство като твоето – лукс, избор, приоритет, любов, късмет?
Съдба :-) Явно така беше писано да стане – децата ми да дойдат в живота ми, а аз да намеря своето призвание чрез родителството. Преди да стана майка, работих във финансовия отдел на една фирма за електроника. Не мога да кажа, че бях щастлива с това, което правя, но не знаех с какво друго да се захвана. Тогава изобщо не се интересувах от раждане, кърмене, екология, здравословно хранене, алтернативна медицина… След като се роди първият ми син Андрей, с когото имахме много трудно начало, тези теми започнаха да ме вълнуват все повече. Най-голямата ми страст стана естественото раждане. Раждането на второто ми дете – Александър, наистина беше повратна точка в живота ми и оттогава той тръгна в съвсем друга посока. Бях много травмирана. Отне ми около година, за да се възстановя психически – непрекъснато си мислех за него, разстройвах се, ядосвах се на лекарката, беше ми мъчно за бебето ми… Разбира се, че бях благодарна, че имам живо и здраво дете, но защо трябваше да съсипят този толкова важен и щастлив момент? Струваше ми се нелепо и жестоко. Постепенно започнах да гледам позитивно на нещата, но ми трябваше доста време. През ноември 2011 г., когато се роди третият ми син – Станислав, моята мечта се сбъдна. След две цезарови сечения аз успях да родя естествено с помощта на акушерката Мери Шварц от Холандия. Със сигурност това невероятно, лудо и абсолютно перфектно раждане в една хотелска стая във Велико Търново, ще ме промени завинаги и ще се отрази на всичко, което правя. Третото бебе не беше планирано и признавам: много ме беше страх, че ще ставам майка на 3 деца. Но сега не мога да си представя живота без него. Благодарение на стабилната работа на мъжа ми си позволих дълго време да бъда в отпуск по майчинство и тогава преоткрих себе си. А сега вече центърът «Естествени идеи» е моята работа, която ми носи достатъчно стабилен, макар и не огромен доход.
Какво означава “дула” и как ти се превърна в такава?
Ролята на медицинския екип по време на раждането е безспорна – тяхната основна задача е да осигурят физическото здраве на майката и бебето. Често обаче им се налага да се грижат за няколко жени едновременно, както и много други задължения. Невинаги имат възможност да обърнат индивидуално внимание на всяка родилка и да се запознаят с нейните желания и предпочитания предварително. Дулата се запознава с жената още през бременността – най-често имат поне 1-2 срещи, на които обсъждат предстоящото раждане, въпросите и притесненията на бъдещата майка, нейните мисли и желания. Често дулата помага на бременната да се подготви физически и психически за раждането, да се запознае с предлаганите алтернативи, да избере подходящия за нея лекар или акушерка. По време на самото раждане може да помогне за облекчаването на болката със смяна на позиции, масаж, релаксация, техники за дишане, компреси, акупресура и други. По време на раждането дулата е фокусирана изцяло върху майката – грижи се за нейното спокойствие и комфорт, успокоява я и я окуражава, изпълнява нейните молби, помага на майката в комуникацията с медицинския персонал. Реших да се обуча и да стана дула, защото смятам, че в съвременния свят емоционалните аспекти на раждането изключително много се подценяват и пренебрегват. Все още ме възмущават някои практики в родилните домове, но, за щастие, успяваме да си сътрудничим успешно с някои лекари и акушерки.
А случват ли се раждания с дула в България? И какво преживяване е това за теб самата?
Първото ми раждане като дула беше на 19 ноември 2010 г. и беше красиво, вдъхновяващо преживяване. Няма по-съвършен, по-уникален и по-сложен процес от появата на ново бебе на бял свят. Времето сякаш започва да тече по друг начин, енергията на раждането се усеща навсякъде, а останалият свят навън вече няма никакво значение. Раждащите жени са различни – естествени, спонтанни и красиви. Може предния ден да сте си говорили с нея на всякакви теми и изведнъж виждаш пред себе си съвсем различна жена. Рационалното в нея се изключва и тя минава в другото измерение, на интуитивна вълна. Не крие чувствата си и се изразява свободно. Може би това е моментът, когато жената разкрива най-пълно своята женска същност и определено е момент на пълна трансформация. Раждащите жени са уникални създания – толкова уязвими и силни едновременно. Може да търси твоята подкрепа и тогава усещането е същото, като да прегърнеш и успокоиш едно плачещо малко дете. В следващия момент виждаш как преборва страховете и болката си и напълно контролира нещата. Става ясно, че тя без всякакво съмнение знае какво трябва да направи и какво трябва да се случи. Вълшебно е да наблюдаваш как една жена се превръща в майка.
Често отношението към родилките в болниците у нас е, меко казано, лошо, как би могло да се промени това според теб?
Има само един-единствен начин. Жените и техните семейства трябва да разберат, че това не е приемливо и да се борят за правата си.
Как запали мъжа си по «Естествени идеи»? Разкажи ми малко за вас двамата – оставате ли някога сами и дай някоя «естествена идея» за хармоничен брак?
Той сам видя, че с помощта на всички тези неща (кърмене, носене в слинг, многократни пелени и т.н.) отглеждането на децата ни стана много по-лесно и приятно. Затова винаги ме е подкрепял в това, че популяризирам тези идеи. Мъжът ми е най-голямата ми опора винаги и във всичко – изслушва ме, закриля ме, утешава ме. Нямаме много време да бъдем насаме, нито да си почиваме – у нас винаги е шумно, децата търчат наоколо, има хиляди задачки, а ритъмът е бесен. Но въпреки това успяваме да общуваме пълноценно и гледаме в една посока. За мен хармоничното семейство не е това, в което няма конфликти, а това, в което успяват да ги решат така, че всички да са щастливи. Ние засега успяваме с много търпение и любов :-)
Какво би казала на някой, който тепърва ще мине по пътя на всеки родител?
Отглеждането и възпитанието на деца е огромна всекидневна работа преди всичко над себе си. Няма универсални рецепти и ще се изненадате колко много неща ще научите от децата си. Наскоро попаднах на един цитат в интернет и много ми хареса:
Не очаквай детето ти да бъде като теб
или да бъде такова, каквото ти искаш.
Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.
Обичай детето, общувай с него, радвай му се,
защото то е твоят най-голям празник, докато е с теб…
За съжаление не знам името на автора.
* Текстът е публикуван през 2012 г.
0 Коментара