7 години и 5 деца. Повече от 2500 безсънни нощи, със случайните 2-3 вечери, в които цари (относителен) мир и покой. Повече от 60 000 часа притеснения и тревоги. И твърде много минути, които никога няма да се върнат. Но и много минути преминали в игри, прегръдки, нежност.
В 5 изречения, това е животът на Тонка Блажева, която досущ като фамилното си име, е с истински благ характер, уравновесена, търпелива. Обичаща. Като всяка майка. Макар и „просто“ приемна.
„При нея децата винаги са усмихнати, спокойни, щастливи. Тя постоянно си говори с тях, нищо, че са съвсем малки бебета,“ разказва за нея социалният работник от Центъра ни по приемна грижа Диана Петрова, която, като експерт и майка на 2 момиченца-близначета, подкрепя Тонка в грижите за децата.
През последните 6 месеца, Тонка се грижи за Михаела.
Спаси я. От самотата, от липсата на семейство, от дома, в който живеят още много деца като нея – чисти души, търсещи обич.
Спаси Миша, както спаси и другите 4 деца преди нея. Прие я, когато беше само на 1 месец, веднага след родилното отделение. Заради добрата грижа и обичта, която получава от Тонка, грижа, която нямаше да получи в дом за изоставени бебета, малката не загуби нито ден от своето развитие и днес е една пухкава, гукаща и усмихната чаровница. Е, отвреме навреме се цупи и сърди, но в това е чарът й.
„Голяма идилия бяха двете. Тонка живее в малка къщичка, китна, спретната – като от приказка. Винаги, когато ходя на домашно посещение, отпред ме посреща богата и пъстра цветна градина, а най-красивите цветя тя кръщава на приемните си деца. Михаела си има цяла леха с хризантеми, които носят нейното име,“ спомня си Диана.
Защо в минало време ли?
Защото днес Тонка предаде приемното си детенце Михаела на нейните осиновители – прекрасното семейство Колеви, което дълги години е чакало точно нея. С пъстри бадемовидни очи, чуплива тъмна коса, малко носле и румени бузки. На 6 месеца – малка, нежна, крехка, като порцеланова кукла. И също толкова красива.
Михаела никога няма да разбере какво е да си сама, изоставена, непотърсена. Тя получи любов и грижа от приемната си майка, които по нищо не се различават от любовта и грижата, които би получила от ИСТИНСКОТО семейство. И които ще продължи да получава от своите осиновители – нейното, вече, ИСТИНСКО семейство.
Тонка ли? Тя вече се грижи за друго детенце, което също като Миша, не може да бъде с биологичното си семейство. Продължава да поддържа връзка, да си говори с осиновителите на другите 5 деца и да им се радва – колко много са пораснали. Казва, че въпреки трудностите, ще продължи да бъде приемен родител, защото децата за нея са радост, ценност, вдъхновение. А приемната грижа я кара да се чувства полезна, щастлива, че може да допринесе за това повече деца да растат в семейство.
Тонка е още един пример как приемната грижа е спасителка на детството. Тя е онази магьосница, която сбъдва детските мечти, да бъдат щастливи, да имат семейство, да бъдат обичани и да обичат.
През изминалата година 53 деца, лишени от родителска грижа, получиха втори шанс за щастливо детство в семейство. Вместо в самота и изолация в институция, тези деца се радват на обичта и индивидуалните грижа и внимание на 36 приемни семейства, подкрепяни от фондация „За Нашите Деца“. Няма как да не сме горди, защото 15 от децата настанихме директно от родилно отделение и не са преживели нито един ден в самотатата и изолацията на институция, а 27 от тях успяхме да изведем от специализираните домове и резидентната грижа.
И през изминалата година фокусирахме енергията и ресурсите си върху подкрепата за деца в ранна възраст (от 0 до 7 г.). Нашето вярване, това за което се борим, е всички деца да бъдат обичани и да живеят в сигурна семейна среда още от първия си миг. Водещи принципи в нашата работата са ранната подкрепа и ранната интервенция, които са от най-съществено значение за развитие на потенциала на децата. През 2018 г. 47 от децата, за които грижи полагаха приемни семейства, които подкрепяме, са на възраст до 7 години, или близо 90%.
0 Коментара