За да сме първи, отиваме час и половина преди приемното време на джипито. Ако не сме първи, три часа чакане в компанията на шест вида кашлица, пет типа подсмърчане, три варианта ковид и поне два разреда неполезни бактерии не ни мърдат.
Без изненада установяваме, че пред кабинета вече има строени четирима спретнати и прясно обръснати чичо-дядковци, майка с проточил сопол джентълмен на възрастта на нашия, неколцина ранобудни, бързащи за работа от двата пола с цигарка в едната ръка, уютно кафенце в другата и телефон в третата и една черно-бяла бременна котка. Нареждаме се на опашката пред кабинета с надежда поне котката да не е за нашата докторка. Единият чичо е дошъл три часа преди приемното време и гордо се хвали, че предвидливо си е донесъл даже рибарско столче, случайно ако не се дореди до пейка. Смятай!
Тази мила, родна, сополива картинка или нейните разновидности е до болка позната на всяка майка, чието дете се е докопало до заветната ясла. Както и до качествено джипи, пред кабинета на което по презумпция се чака. Много.
Дори за прием в „Харвард“ няма толкова пролети пот, сълзи, молби, молитви, усилия и материални средства, колкото
за прием в софийска ясла.
От няколко години за ясла, детска градина и първи клас се кандидатства посредством онлайн платформа, в която родителят се регистрира, слага „белязки“ на желаните ясли и детски градини, описва всички предимства на детето, родител едно, родител две, адреси, братя, сестри, близнаци, чудеса, които носят определен брой точки, и започва да чака и да се надява да бъде класирано малкото чудо и да дойде шифрограмата – т.е. заветният имейл, че отрочето ще посещава ясла, детска градина или първи клас.
Ако нямате дете в София, вероятно дори и не подозирате, че бъдещето на някои родители, в зависимост от квартала, в който имат неблагоразумието да живеят, се базира на хазарт, какъвто трите национални телевизии са виждали само по време на Световното по футбол преди Коледа. Ако се окаже, че много деца от един набор имат еднакъв брой точки за една и съща детска градина (нещо съвсем обичайно за по-гъсто населените райони на София, която може и да не старее, но и не се спира да расте), автоматично отиват на томбола, от която на напълно случаен принцип става ясно кое точно дете ще е Избраното да ходи на ясла, детска градина и първи клас, и кое няма. Гадно е, да.
Като практична майка, преживявала нееднократно тези класации с трепетно очакване и голямо разочарование след резултатите, предлагам по същата система да се провежда и кандидатстването за плащане на данъци и битови сметки – държавата, общината и прилежащите им фирми, които ви търсят пари за ток, вода, топло и пр., подават кандидатурите си посредством интернет сайт, слагат „белязки“ на 100 места откъде ви познават и колко пари ви търсят, после цъкат като малоумни да видят дали им е дошъл редът да влязат в портмонето ви.
И ако имат еднакви точки – томбола!
Една колежка майка беше направила спретнат разчет как по години се проваля животът на цялото семейство, не бъде ли прието пеленачето в държавна ясла – родител едно не се връща на работа, бюджетът е наполовина, няма средства за ваканции, всички са изнервени, детето не се социализира и т.н. Ако го приемат в частна ясла, поне се социализира, но семейството е обречено да мизерства, тъй като годишната такса е кажи-речи като за „Харвард“.
Сега е моментът да издам, че все пак
яслата е нож с две остриета.
Ако наследникът ви не е сред целунатите от съдбата за място в яслата, вярно, че за неопределено време ще ви секне кариерното развитие, притокът на продоволствия и удоволствието от това да поседиш сама в тоалетната, поне една минута, без набези на малолетни и напрегнато очакване за рев и дзън от счупен кристален сервиз. Но пък „вашето всичко“ ще си е при вас. Ще му проследите абсолютно целия процес на превръщане от парче месо в малък лорд Фаунтлерой или малка Пипи Дългото чорапче съответно. А посещенията ви при педиатъра, ако е рекъл Господ, ще се ограничат с годишния технически преглед на тодлъра. Това съвсем няма да е така, ако милата ви рожба успее да се пребори с наборите в района и ги бие по точки или на жребий.
Влезете ли в ясла, пригответе се да прекарате остатъка от живота си пред кабинета на педиатъра в компанията на чичо-дядковците, себеподобните майки и бременната котка, с които започнахме този епос.
Приемат ли го в заветното ОДЗ, детето, ще-не ще, ще се срещне с едно митично чудовище, което е по-реално от чудовището в Лох Нес, по-ужасяващо от чудовището под леглото, по-зловещо от „То“ на Стивън Кинг и от него спасение няма.
То е…, неговото име е… Градински Сопол.
Дойде ли градинският сопол, пригответе се да остане задълго. Досега сте живели със самозаблудата, че сополът идва и си отива за 7 календарни дни – без значение дали го третирате, или не. Градинският сопол обаче е съвсем друга бира – той може да стартира през ноември, да се проточи през декември, за Коледа и Нова година празнично да ви изненада със специално издание, да продължи с леки затихвания през януари, февруари и март и най-вероятно да се кротне едва през летните месеци, когато го накиснете в морето.
Градинският сопол е само и изключително достояние на приетите в ясла или детска градина малки и големи момичета и момчета, тъй като се предава от носле на носле в един непрекъснат кръговрат. Останалите извън системата деца и майки само са чували за него и го мислят за град(ин)ска легенда. Той обаче е напълно реален и бронебойни патрони за него няма открити. Няма открити!
Имам съвсем сериозно предложение, който измисли бързо и адекватно лечение на градинския сопол, да получи два Нобела – за медицина и за мир. (Осъзнавам, че това, последното, във време на война, която не е спирала вече една цяла година и е на едно море разстояние от детската градина, е доста неадекватно, но ако видите до какви стълкновения се стига по родителски срещи (ти си водиш детето със сопол, анатема) и пред докторския кабинет (аз дойдох първа, запазих си мястото с ето тази не чак толкова много използвана носна кърпичка), ще разберете защо справянето с градинския сопол ще доведе до една по-мирна планета.)
Но да оставим градинския сопол настрана. Стига го дъвкахме, и без това за него с изписани хиляди книги, статии, фейсбук статуси и проклятия. Градинският сопол дори не е истинска болест, той е състояние на духа. Така де, и на носа. Освен това се предава в семейството до девето коляно и тъкмо когато целият клан се е избавил от безрадостно подсмърчане с цената на стотици литри сиропи, капки, спрейове, прахчета, таблетки, гелове, инхалации, бабини илачи, дядови усуканици, солни стаи, носни кърпички и заклинания, детето пак тръгва на ясла и носи новия щам градински сопол.
Налага се да откриете баланса между двата типа майки –
1. „Какво толкова, нека градят имунитет“ – тези, които пращат децата си на ясла и детска градина, дори и кашлящи, кихащи и разнасящи вируси и бактерии, и 2. „Абсурд да го пусна“ – тези, които и при най-бистрото секретче, изплъзнало се от обонятелния орган на подопечния им подрастващ го спират от детска градина, кършат ръце по съответните групи в социалните мрежи, тръшкат се и търсят справедливост по всички етажи на властта, като се започне с госпожата от градината и се стигне до главния здравен инспектор.
Но да се върнем на нейно величество яслата.
Да се ходи на ясла и детска градина е привилегия и е безплатно. Благодарение на краткото управление на „добрите сили“ майките и татковците на децата, родени под щастлива звезда, не плащат такса на общината за предоставяната услуга – отглеждане, възпитание и изхранване на наследниците им. Разбира се, това съвсем не означава, че не се дават пари. Една от любимите ми смешки по темата е за две майки, едната пита „От колко започва родителската среща?“, а другата и отговаря „От 50 лева.“
Та дойде ли родителска среща, не тръгвайте без добре зареден портфейл – то са детски тенджерки, кукли, камиончета, комплектчета за първа помощ, за втора помощ, за трета помощ, конструктори, колички, чашки за вода, тоалетна хартия, кухненска хартия, сапун, подаръци за Коледа, за Осми март, за рожден ден, за имен ден, за започване, за завършване, за изпращане, за посрещане, да не изброявам, че не остана място. Тотал: Минимална работна заплата.
Но стига за материалното.
Майките – и те са хора.
Много е важно, когато детето ви пристъпи през входа на ОДЗ-то, да се настроите психически за тази нова ситуация във вашия живот.
Например аз, сама вкъщи, в продължение на цял месец, след като „моето всичко“ бе прието, продължавах да пазя пълна тишина от 13 до 15 ч., защото по това време се спи следобеден сън. Тъй като детската градина ни е в непосредствена близост до вкъщи (преди живеех срещу детската градина, сега живея срещу вкъщи), един приятел съвсем точно отбеляза, че правилно пазя тишина, защото милото ми детенце, ако наостри добре уши, ще ме чуе.
Опитайте се и да не се пръснете от радост, че вече имате няколко свободни часа, в които можете да правите каквото си искате. Например да си потанцувате на спокойствие с прахосмукачката без някой да хвърля играчки пред нея или да опитва да свири на копчетата ѝ непрекъснато. Да не говорим за неописуемото удоволствие, че 15 минути след като изчистите, продължава да е чисто. Да! И аз не го вярвах, докато не го видях!
И ето тук е моментът да се отърсите от стокхолмския синдром на майчинството. Дори и добре да живеете всички заедно, детето си иска деца, да види какъв е животът извън семейното гнездо, извън това да е нечие „всичко“.
Колкото и нежни и адекватни грижи да полагате за малкия си наследник, в яслата и детската градина ще се учи на „живия живот“. Разбира се, да се надяваме, че няма да попадне на детските градини от новините.
Освен това, тръгне ли на ясла, любимото ви дете ще ви заобича още повече. Или повече. Или ще ви заобича. Със сигурност, докато не е сред вас 24/7, ще го тресне реалността, че не сте даденост. Най-накрая до него ще стигне информацията, че милата му майчица не е отворен нонстоп хипермаркет за продоволствия и обич, който се намира на един плач разстояние.
Та, приемат ли детето в ясла, ще ви оцени освен като човек и шеф вкъщи, и като гурме шеф. Манджите на мама, дори и да не са се славели досега като шедьовър на съвременното кулинарно изкуство, вече ще получават плакета „Черешката на тортата“ всяка седмица. На почит ще стане дори детската сангрия, позната като компот. А направите ли му пица или спагети, директно ще ви изстреля поне в „МастърШеф“. Причината е прословутият рецептурник, по който се готви по детските заведения – някои ястия са си топ, но други се помнят десетилетия наред и неслучайно цели поколения продължават да ненавиждат ашуре, сутляш, Габриела, карамфил и канела. Добре де, Габриела и карамфил не екзистират в рецептурника.
Яслата и детската градина са повече добро, отколкото зло. Молете се детето ви да се падне при свестен персонал, защото аз, 40 години по-късно, още помня моята „другарка Отрова“, която се възмущаваше как е възможно деца на 4 г. да не знаят какво е Москва и кой е Ленин. Баби от квартала до ден днешен като ме срещнат на улицата ми припомнят сърцераздирателните вопли, че не искам да ходя на детска градина, когато първа смяна ще е въпросната „другарка“. Потиснат спомен ми е с какво точно ме е тормозила, но като се знам каква съм била изпълнителна като малка – „другарката каза“ беше закон за мен, явно е било нещо съществено.
За щастие, ако сега детето ви има конкретен проблем с госпожата, помощния персонал или дори директорката, е много по-лесно той да бъде разрешен в полза на детето –
я инспекторатът, я някоя телевизия ще ви влязат в положението.
Знам, че сега много от вас тръпнат в очакване дали „вашето всичко“ ще бъде прието на ясла или детска градина на следващото класиране. Не губете кураж, идва нова томбола! А идват и нови избори и нови (обещания за) ясли и детски градини, в които ще има място за всяко едно от нашите деца.
А защо през цялото време го наричам „моето всичко“ ли? Защото преди да тръгне на ясла, нямах време за нищо друго.
0 Коментара