Проблемът с храненето още повече се обърка заради спора между привържениците на гърдата и почитателите на биберона. Жалко е, че хората реагират толкова емоционално, като се присъединяват към единия или другия лагер. Това е тема, по която се горещят лекари, медицински сестри, детегледачки и обкръжението им. Така понякога се насажда чувство за вина у майките, които не кърмят бебето си.
Хората казват: „Кърменето е измислено от природата.“ Забележка, според мен толкова смислена, колкото и следната: „Ако Бог искаше хората да летят, щеше да им даде крила.“ На препирнята може да се сложи край чрез следното твърдение: не съществува нито едно научно доказателство, че единият от двата метода е
по-благотворен за детето във физически или психологически план.
Вие сте тази, която ще изберете предпочитания от вас метод.
Но ако се спрете на храненето с биберон, гледайте да притискате детето към себе си и да го галите точно както бихте правили, ако го кърмехте. Впрочем и тук не става дума за строго правило. Бебето ви не се излага на никакъв психологически риск, ако случайно му дадете биберона набързо. То просто се нуждае от физически ласки, все едно дали го кърмите или не.
Да се подчиним ли на желанията на детето, или да му наложим строг режим? Да преминем сега към главния въпрос и за тези, които изберат кърменето, и за тези, които предпочетат биберона – кога да се храни детето? Въпрос, на който най-естествено би трябвало да се отговори:
когато е гладно.
За беда нашата цивилизация е успяла излишно да усложни този прост и очевиден отговор. През двайсетте и трийсетте години много хора смятаха, че е добре да се създават навици у децата винаги когато е възможно. И голяма част от обучението се състоеше според тях в това да се привикне възможно най-бързо детето към строг дневен режим. Така лекарите наложиха хранителен ритъм на три или четири часа. Майката трябваше да кърми точно на такива интервали.
Този ужасен режим нарушаваше един от основните принципи на отглеждане на психологически здрави деца –
уважението към тяхната индивидуалност.
Всяко дете е уникален индивид, който изпитва необходимост да се храни според собствения си ритъм. Как сме могли да си помислим, че е възможно да наложим външен ритъм, да въведем веднъж завинаги определен режим, който да подхожда на всички бебета? Да привиквате детето си на три или четири часов ритъм е по дефиниция неправилно. Логически е невъзможно той да подхожда на бебето ви. Не само защото то е различно от другите, но и защото собствените му потребности от храна се променят.
Какво става с бебе, хранено под час?
Когато е гладно, то се чувства лишено от всичко.
Гладът, такъв, какъвто го изпитва бебето, доминира над всичко останало. Усещането за глад е всеобемащо. Бебето не приема никакво отлагане – то има нужди да се нахрани. Като възрастни повечето от нас никога не са изпитвали глад, подобен на бебешкия. Може би бихте получили известна представа, ако ви кажа, че половин час очакване на храна за бебето е равностоен на три дни за нас. В повечето случаи бебето не се церемони. Когато е гладно и вие не му давате да яде, то привлича вниманието ви към глада си по единствения познат му начин – като плаче. Колкото повече време минава и не го хранят, толкова по-яростен става плачът му. Все едно че ви казва:
„В какъв свят съм се озовало? Седя тук и плача, викам, казвам и повтарям, че съм гладно, но никой не ми дава да ям!“
И с течение на минутите плачът променя природата и тона си – вместо високо и ясно да изразява потребността от храна, той става гневен и отчаян. Сега вече бебето иска да каже: „Бясно съм. Мразя ви и вас, и целия свят. Мразя ви, защото не ми обръщате внимание, не откликвате на зова ми за помощ!“
Ако се налага на бебето строг хранителен режим, то постепенно открива, че колкото и да плаче, резултатът е никакъв. Точно когато е гладно, не му дават нищо за ядене. На тази ситуация то може да реагира гневно, а може и да стане аморфно и апатично, сякаш е изоставило всяка надежда да види нуждите си задоволени. Така бебето се научава да потиска гнева си и да го замества с ужасяващо примирение. Но което и да избере – постоянния гняв или апатичното примирение, детето
усвоява едно и също базисно недоверие към живота.
Как да го укорим? За него животът се превръща в омразна действителност, в начинание, което носи само разочарование.
Обществото ни най-сетне започва да забелязва ужасните недостатъци на храненето под час. Все повече лекари решават да препоръчат – и все повече майки да прилагат -онова, което сега наричаме хранене по желание. Този метод се основава на нещо, което би трябвало да се подразбира, толкова е ясно – бебето само ще ни каже, че е гладно, когато се събуди и разплаче.
В по-късните периоди на много майки им се налага да се борят срещу неразрешими проблеми, свързани с храненето на децата им и неоправдани от психологическа гледна точка. Проблемите с храненето почти винаги възникват, защото някаква принуда, противоположна на естествените потребности, е била упражнявана било през първата година, било на тригодишна възраст.
В края на краищата родителите имат един голям съюзник в храненето на децата си – техният глад. Ако уважаваме индивидуалността на детето и задоволяваме биологичните му нужди, не би трябвало да има никакъв проблем с храненето. Родителите следва да се съобразяват е индивидуалността на децата си още от раждането им. Но често това не е така.
Инциденти като следния са за съжаление доста разпространени. Преди близо час и половина бебето е било нахранено и е заспало. Но се събужда с плач. Майката е склонна да мисли: „Защо плаче сега? Няма как да е гладно, тъй като скоро го кърмих.“ Откъде знае? Може ли да се постави на мястото да бебето си и да каже гладно ли е или не? Защо да няма как да е гладно? По този въпрос майките от първобитните племена проявяват по-голяма мъдрост и
кърмят бебето си, щом се разплаче или стане неспокойно.
Така че, ако бебето ви проплаче, нахранете го. Дайте му гърда или биберон. Ако покаже, че не иска храна, плюейки или по друг начин, ще знаете, че не е гладно и плаче по друга причина. Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света – основно условие за изграждането на здрава и силна себепредстава е да го храните, когато е гладно. Бебе, което кърмят, когато плачът му показва, че е гладно, си мисли: „Колко е хубав животът, колко е хубаво да те хранят, обичам топлината на мама, която ме прегръща и ми дава цицка или биберон. Светът е наистина сигурно и приятно място, след като ми дават да ям, когато съм гладно. Знам, че всичко е наред с мен и с всичко наоколо.“
От „Изкуството да бъдеш родител“ на д-р Фицхю Додсън
0 Коментара