„Децата са не-спа-ся-е-и-ми!“ ми каза тези дни една учителка. А друга добави, че и родителите са неспасяеми. Защото родителите не оставяли пространство на педагозите да се справят, както си трябва, с неспасяемите им деца.
Изобщо – една неспасяема ситуация.
И докато нашите неспасяеми деца с неспасяемите си родители се вихрят из училищното пространство, там някъде, зад океани и морета, през 9 планини в десета, както се казва, има едни други хора, които твърдят, че …
… всяко дете е гений!
Можем да поспорим кога точно се е изгубил идеализмът на читалищата и будителите и сме попаднали в Системата за Производство на Зависими Работници, накратко – УЧИЛИЩЕ.
Всеки буден родител може да се огледа около себе си – училището ли ви подготви да бъдете успешни? Направи ли ви знаещи, умни, богати, свободни?
С ръка на сърцето – не!
Някои станахме умни, други богати, тук-там станахме относително свободни, въпреки училищната дресировка, а не благодарение на нея.
Струва ти се крайно? Хайде да разгледаме тези
5 училищни урока:
- Вдигай ръка, преди да говориш
Защо? За да не настане хаос, предполагам?
Какво научаваш всъщност? Научаваш се на военна йерархия и макар че някои биха казали, че йерархията е част от живота, аз бих отбелязала, че общуването е част от живота. И е умно да се учиш да разчиташ емоциите на хората, да умееш да създаваш отношения и да дебатираш.
- Попитай дали можеш да използваш тоалетната
Защо? За мен е мистерия. Може би, за да не тръгнат всички да обикалят, когато си поискат? Истината е, че никой не бяга от интересното.
Какво научаваш всъщност? Да изпълняваш заповеди, без да мислиш. Такива са правилата и точка. Няма участие в създаването на правила, обсъждане, разумна мисъл. В училище се прави така. По-късно в университета се прави иначе. На работа – ами такива са правилата! Шефът каза, управляващите казаха, законът каза… Сляпо следване на рамки и норми от ранна възраст до гроб.
- Ако имаш проблем, не го решавай сам, повикай учител
Защо? За да не се „саморазправят децата“?
Какво научаваш всъщност? Научаваш, че ти никога не си компетентен да си разрешиш проблемите. Трябва да извикаш някой друг, някой, който е специалист. И така – цял живот. Не се научавай на модели на поведение, на методи за справяне с различни ситуации. Винаги ще има кой да те спаси или кого да обвиниш за твоите неприятности.
- Наизусти това, не ми философствай
Защо? За удобство? Защото има само един правилен отговор и той е написан в учебника? Защото „пречиш“, когато мислиш и откриваш истината за себе си?
Какво научаваш всъщност? Преди време прочетох, че една дама редовно стояла наказана пред вратата на класната стая, защото поставяла под въпрос това, което „искал да каже авторът“. Научаваш се да зубриш, да консумираш набързо информация, колкото да я (по)върнеш обратно в правилния момент. Научаваш, че ученето е безсмислена дейност, създадена, за да изиграеш един ритуален танц. Нищо повече.
- Не бива да грешиш, ако грешиш, ще бъдеш наказан
Защо? Ами защото всички ние сме плод на системата и така сме свикнали.
Какво научаваш всъщност? Научаваш се да бъдеш плах и пасивен. И да имаш криворазбрана идея за перфектност. При нас в Къщичката гъмжи от възрастни, които някога са били научени, че грешката не е повод за прогрес, а за линчуване. Те се страхуват да направят първите си опити в посока на своите мечти. Прохождаме бавно.
А някъде там, отвъд земи и морета (или по-близо, отколкото си мислим?) има принципи за обучение на будни деца, които овластяват малките хора от рано.
Чували сме за Монтесори, Валдорф, сугестопедия, но чували ли сте за …
Сократовия метод
Сократовият метод на обучение забранява на учителя да… обучава. Той няма право да прави нищо друго, освен да задава въпроси. Не може да ти каже какво да мислиш, какво да знаеш. Само пита.
А децата се превръщат в истински откриватели – намират отговори на въпросите. Дебатират.
Правят малък макет на реалния живот, където вземат решения, поемат последствия – реални последствия, а не наказания!
Учат се на живот като големи. И до момента, в който станат на 18, тази вълшебна възраст, в която заспиваш дете, а се събуждаш пълноправен, пълнонаказуем член на социума, те вече са свикнали да проучват, да преценяват, да разсъждават, да дебатират, да общуват, да работят, да МИСЛЯТ и да бъдат СВОБОДНИ от сляпо следване на авторитети.
Рецепта за будни родители
Ако сме будни родители, няма да мушнем с пръст във въздуха и да кажем: държавата, училището, управляващите, учителите… са виновни.
Еволюцията никога не стартира с разпределение на вината. А с идея! С вдъхновение!
Ето пет малки аха-момента, пет вдъхновения за всеки родител, за днес, за сега, които зависят само от теб:
Използвай пътя на героя
Това е интересно. Преди време един господин на име Джоузеф Кемпбъл забелязал една странна закономерност в историите и приказките, които помни света.
Той обърнал внимание, че най-интересните истории имат сходен сюжет – един герой стартира приключение. И макар че първоначално се страхува и не иска да пусне познатия си свят, той все пак тръгва към неизвестното. Там се среща с ментор и съмишленици. Има изпитания. Преживява дори най-тъмния си час, когато всичко изглежда изгубено. Но се връща от мрака и побеждава! А когато се връща отново в познатия си свят, вече нищо не е същото. Защото приключението е променило героя!
Познато? „Хари Потър“? „Властелинът на пръстените“? „Одисея“? „Игрите на глада“?
Вече разбираш, нали?
Какво общо обаче има пътят на героя с обучението на нашите деца?
В американската и европейска Академия Актън, например, представят всеки процес на научаване на нещо ново като пътя на героя. Математиката се превръща в приключение, намираш своя ментор, дори оцеляваш през най-тъмния си час. Децата свикват, че новото плаши, но пък приключенският дух е по-силен. И че най-тъмният час не е краят на една приказка.
Каква прекрасна гледна точка за живота, нали?
Предай знанието за… знанието
Още от съвсем малки децата са напълно способни да разберат принципа на научаването, на запомнянето, на паметта. Стига да има кой да им го предаде, разбира се.
Как работи мозъкът? Как се отразяват движението, слънцето, храната върху нашия ум? Каква е химията на тялото ни, когато сме щастливи и как това ни помага да бъдем фокусирани?
А състоянието флоу или да бъдеш в потока – състоянието на гениите, на шампионите и на изобретателите – как се провокира и как се постига?
Защо понякога учим, учим, учим, а нищо не остава в главата ни?
Австрийската изследователка на човешкия мозък Вера Биркенбил, например, обяснява всички тези процеси така, че повече никога няма да се питаш дали не наливаш вода в сито.
Как щеше да се отрази на твоя живот, ако още от ранна възраст знаеше тайната на ученето и фокуса?
Използвай примери и истории
Ние сме устроени така, че теорията няма стойност за нас. Значение имат само истинските примери и истории.
Ако разкажеш на децата си как на 7 години си се опитала да си построиш собствено колело, те никога няма да го забравят. И ако в този разказ фигурират знания от физиката или математиката, децата дори няма да разберат, че учат. Ето това е истинско учене.
Същото се отнася и до научаването на модели на поведение. От къде знаем как да се държим, когато някой ни помогне? Или нарани? Кое е важно? Какво е чест? Какво означава да бъдеш честен или измамник?
„Не лъжи!“ е само една куха фраза. Но историите за герои, които отказват да излъжат, дори когато ще бъдат изядени от чудовището – те не се забравят!
И да, ученето чрез истински примери и истории е по-трудно за учителя, защото изисква креативност, мислене и планиране.
Направи път на последствията вместо на наказанията
Така се тренира живот. Иначе навлизаш в порочен кръг от
действие на детето –
наказание от възрастния –
поемане на последствията от възрастния –
следващо действие –
следващо наказание и т.н.
Последствието от една скъсана чанта е, че после нямаш чанта. А не, че първо ти се карат, а после ти купуват нова. А в крайна сметка целта е децата да тренират мироглед, причинно-следствени връзки, морал и модели на поведение. Колкото по-рано, толкова по-добре.
В някои интересни модели на обучение децата сами договарят правилата и рамката на поведение, които те виждат смисъл да спазват.
Ако можеш, помогни на децата си да бъдат велики магьосници
Да бъдеш Велик Магьосник означава да умееш да управляваш реалността си. Няма как да научиш детето си на това, ако ти самата си жертва на обстоятелствата, живееща в един обективен Нютонов свят. Но можеш да започнеш с магиите сега?
Защото ние вече управляваме нашата реалност – просто го правим на автопилот. Всяка наша мисъл и емоция произвежда реалност като прожекционен апарат. И това не е мистика, това е наука.
Да, не я учим в училище, макар зад нея да стоят десетки, дори стотици имена на учени, физици и математици, които са повдигнали леко воала на материята на реалността.
Принципът за създаване на квантова реалност е прост. Много лесен. И децата са невероятни магьосници – за нула време създават всичко, което пожелаят – от ново колело до дъжд, точно когато не искат да излязат на омразната разходка. Само трябва някой да им покаже как – или поне да не им пречи.
Училището за будни деца започва днес, в твоя дом. Създаваме поколение от умни, свободни, можещи Велики Магьосници, които на свой ред ще създават нашия свят.
Тези Велики Магьосници няма да стават и сядат по команда – защото имат свой ум и преценка.
Няма да учат наизуст, защото ще могат да разсъждават и преценяват.
Няма да се подчиняват сляпо на авторитети – а ще се подчиняват на принципи и на своите вярвания.
А ние днес сме като изследователи в една нова земя, будители с малките си Училища за будни деца – у дома, на масата в кухнята, на дивана в хола правим първите си стъпки.
0 Коментара