Хиперсамостоятелност при малките деца

Какво е самостоятелност и хиперсамостоятелност?

Преди да говорим за границата между здравата самостоятелност и хиперсамостоятелността, може би е редно да знаем какво представлява детската самостоятелност и кога всъщност се формира.

Детето разбира, че то и мама са две отделни неща след първата годинка. Дотогава то преживява себе си чрез мама. В края на първата година се появява мозъчната кора, която е отговорна за причинно-следственото мислене и то започва да разбира, че то е отделно същество. И тогава настъпва фазата на ужасните две.

Детето започва да отрича всичко,

което възрастният очаква от него. Чрез думата “не” детето има възможност да покаже и докаже своята самостоятелност и отсъствието на този период е тревожно.

Тук е началото на поставянето на крачките към детската самостоятелност – чак до пубертета.

Тази фаза е изключително важна и трябва да можете да кажете да на детската автономност, за да се случи по естествен начин. Кои са фазите на детската самостоятелност:

• първично доверие – формиране през първата година
• посланията на родителите – думите и поведението, които изразяваме
• комуникацията – да насърчавам, разбираме, показваме топлина и внимание

Тенденцията родителят да преминава в друга крайност в днешни дни:

• физически отсъстващ родители
• работещи и емоционално отсъстващи родители
• свръхамбициозни родители
• незрели родители – парентификация
• родител, който държи да се хареса на детето
• родители, на които им е трудно да поставят граници
• грижи за по-малко братче/сестриче

Здравата граница:

• отчитайте възрастовите особености на детето
• приоритизирайте задълженията му
• разгледайте очакванията си
• показвайте му, че го обичате не само, когато се е справило

Още за границата между здравата самостоятелност и хиперсамостоятелността вижте във видеото:

От Академия за родители