Началото на живота започва от една клетка, която се слива с друга клетка. След това за 9 месеца или 40 седмици се създава напълно бъдещият човек. Възможност за корекции на по-късен етап няма!
До третия месец от развитието на плода в утробата се формират всички системи и органи, които са необходими за пълноценен живот след раждането. През следващите шест месеца те само се развиват и съзряват, за да работят в съвършен синхрон през останалата част от живота. Това включва: главния мозък, нервната и хормонална системи, основните регулатори на жизнената енергия и тялото.
Доскоро развитието на ембриона се смяташе за добре изучено от медицината и до неотдавна се твърдеше, че в утробата той само расте, но не чувства, няма усещания, не чува, не е съзнателен, няма памет. Смяташе се, че матката е затворено пространство, в което не прониква нито звук, нито светлина, а плацентата е достатъчна бариера за многото вредни вещества, лекарства, наркотици и токсини от околния свят.
Това вече е отхвърлено с редица доказателства, появяващи се всеки ден. Промени се изцяло разбирането за вътреутробния живот на бебето, както и какво се случва с него под влияние на външните стимули и въздействия, идващи от майката, бащата и околния свят.
Днес знаем, че
сетивните органи се развиват доста преди раждането
и възприемат информация от обкръжаващия свят и бебето се ражда вече с някаква представа за вкус, звук, тактилна чувствителност и даже обоняние!
Например кожната чувствителност се появява на 7-та седмица от зачатието, вестибуларният апарат започва да функционира на 12-та седмица, вкусовите рецептори на 14-та седмица, органите на слуха и зрението на 16-18-та седмица.
В първите три месеца на развитието на плода и предаването на информацията върви най-вече през майчините чувства и емоции. Бъдещото бебе буквално записва на клетъчно ниво информацията, която получава от усещанията на майката. През последните 3 месеца на бременността плодът вече има развити физиологични реакции на стимулация (движи се, смуче си пръста, променя сърдечния си ритъм), може да бъде обучен на елементарни неща, свиква с някои повтарящи се действия.
За последните години също се натрупаха много научни доказателства от различни сфери, че психоемоционалното развитие на човек върви паралелно с физическото от момента на неговото зачатие.
Всеки човек е уникален от момента на своето зачатие. Той има уникални гени, които обуславят не само неговата биология и биохимия, но и духовно-психологичната даденост на неговите предци. Съчетанието на родителите с тяхното ниво на здраве и интелект е единствено точно в този момент, на това място, при определена конфигурация на планетите, състояние на електромагнитния фон и много, много други фактори, които не могат да се повторят никога в този вариант.
Интересно е да знаем, че на яйцеклетката, която ще даде начало на бъдещия живот, са й необходими 110 дни, за да съзрее и излезе от сърцевината на яйчника до повърхността му, след което по време на овулация да бъде освободена от фоликула за оплождане. В този предовулаторен период протичат различни процеси на организация и съзряване на самата яйцеклетка и това има пряка връзка с жизнеспособността и качеството на живот, което тя ще даде на бъдещия човек. Това дава много теми за размисъл за това какво може да влияе на бъдещия човек още преди зачатието, по време на зачеването и вътреутробното развитие, особено във връзка с често наложилата се вече практика за асистирана бременност. Токсичното въздействие на различни химически субстанции на този етап е много силно, поради незрялостта на клетката и нейното бързо развитие.
В подсъзнанието пазим спомени от вътреутробния си живот
и раждането. В трансперсоналната психология вече има многократни потвърждения, че причината за болезнените спомени и острата физическа болка много често се намира в паметта за травма при раждането – притискане, задушаване, рязко изтегляне или усещане за изоставяне веднага след раждането, предизвикано от отделяне от майката в първите часове и дни. Самото раждане се разглежда като решаващ момент в развитието на съзнанието и формирането на психиката на човек. Проблемна бременност или раждане се свързват както с трудна емоционална връзка на детето и майката, така и с редица проблеми по-късно в живота на човек, като неувереност, необясними страхове, усещане за трудна адаптация и комуникация с хората, трудно справяне с житейски ситуации, психични разстройства и др. При мен са идвали подобни случаи на осиновени деца или деца от асистирана бременност, при които често може да се проследи ясна причинно-следствена връзка на проблема. Спомени от раждането могат да се извикат не само с хипноза, но и при добра ралаксация или с техниките на енергийната психология. При директно зададен въпрос, дали помнят как са се родили, понякога малките деца могат да изумят със спонтанните си отговори „как беше тогава“.
В тази връзка в холистичните практики все повече навлизат методите за пренатално възпитание и развитие, чиято цел е информиране и съзнателно създаване на контакт между майката и детето още до появата му на бял свят.
Връзката на майката с бебето започва още преди зачеването
Те сякаш се намират, за да се слеят и отделят, като всеки има своята задача в тази връзка. Майката е единствената вселена за всяко бебе, защото то опознава външния свят чрез нея, чрез нейните чувства, емоции, реакции. Плодът реагира в утробата така, както реагира неговата майка на приятните или стресови ситуации, но без да знае причината за това и да има осъзнаване. Всъщност в утробата бебетата чувстват чрез хормоните, които ги заливат, от емоциите на майката. Осъзнатото емоционално състояние на майката по време на зачеването и бременността е от изключителна важност за развитието на детето. Много жени инстинктивно чувстват това и днес. В древността в страните от Изтока с развита култура се е обръщало особено внимание на бъдещите майки. По време на бременността те са поставяни в специални условия, заобиколени от хармония и грижи, занимавали са се с музика и изкуство. Така на практика майката е въздействала благотворно върху развитието на плода. Древните са знаели това. Психоемоционалното състояние на майката е от изключително значение, защото може да доведе след себе си проблеми и натоварвания за детето на по-късен етап от живота на всички нива – физическо, емоционално, духовно.
Интересът към пренаталното възпитание на детето непрестанно расте, още и поради факта, че в научните среди вече се говори за формиране на характера на бъдещото бебе предимно по време на вътреутробния живот, а след раждането върви по-скоро корекция. За това, ако искате детето да е добро, обичливо и ученолюбиво, е необходимо да му давате личен пример по време на бременността и след раждането. Най-важното за бебето е да усети, че е чакано, искано и светът, в който ще дойде, е сигурно и уютно място. А това се постига,
ако майката и околната среда са в хармония
Ролята на бащата през времето на вътреутробното развитие е изключително важна. Той е участвал наравно в създаването на бъдещото дете и показва отношението си към него чрез отношението към майката и любовта си към двамата. Тук комуникацията върви по невербални канали като интонация и докосване. Основната роля на мъжа е поддръжка на бременната жена. За съжаление, невинаги може да се влияе на средата, в която се намира бременната жена – семейна или социална, въпреки че тя има също непосредствено влияние върху развиващия се плод, особено несигурността в утрешния ден.
Има много неща, които можем да направим за бъдещото бебе и най-доброто е осъзнатото отношение на родителите към това, което се случва. Холистичният подход към този период и терапиите в тази насока могат да се използват много успешно за майката и бебето както по време, така и преди и след бременността. Те имат изключително широки възможности, както за психоемоционална подкрепа, така и за детокс или терапия с природни средства, хомеопатия, бахова терапия, които са най-подходящи в този период.
Стилът на живот на съвременния човек е изключително натоварен не само със стрес, но и с редица токсични вещества и субстанции, които ние даже не възприемаме като такива, но те се отразяват на нас и бъдещото бебе. Редица проучвания доказват, че здравето на плода изключително много зависи от здравето на родителите още преди зачеването. Подготовката за този свещен акт, създаването на нов живот, е добре да започне 3-4 месеца преди това, най-добре да участват и двамата родители.
А по време на самата бременност може максимално да се възползвате от времето с няколко лесни стъпки:
- Слухът на бебето се развива много преди раждането. Около 16-ата седмица то започва да чува как шуми кръвта във вените на майката, биенето на сърцето й, което ще го успокоява и след раждането, започва да познава гласа на мама, реагира на приятна музика. Избягвайте скандали, разговори на висок тон, ако сте наблюдателна, ще видите как бебето също реагира. Положителен отклик има, когато си говорите с бебето на глас, може да му пеете песнички, да танцувате и се полюлявате. Класическата музика е най-добра за този период, но и всяка друга става, ако е приятна на двамата.
- Тактилните рецептори са едни от първите, които започват да работят. Галенето по корема е много успокоително за бебето в утробата и майката го прави инстинктивно. Но в това е заложено нещо много по-дълбоко, след раждането по същия начин тя може да успокоява и приспива детето, галейки го по гръбчето или главичката, защото това вече е познато.
- След 16-ата седмица започват да работят и вкусовите рецептори. Абсолютно всичко, което яде майката, през плацентата стига до околоплодните води. Така плодът пробва първите вкусове. Това един вид подготовка за различния вкус на кърмата според консумираната храна от майката. Така че е добре бъдещите мами да си помислят с какво се хранят по време на бременността, защото в този момент формират вкусовете на детето си.
Използвайте 9-те месеца за себе си и своето бебе, това е прекрасно време за общуване и приятни изненади. А и създадената връзка ще продължи след раждането на бебето, като добри, стари познати!
д-р Весела Попова е холистичен лекар и хомеопат. Приема в Центъра „Хомео Арт“. Телефон за записване: 0888 836 921
0 Коментара