Кои са качествата, които превръщат децата в осъзнати Човеци?
1. Самостоятелност
Или още инициативност, проактивност. Да научим децата от най-малка възраст, че те са главните герои в своя живот и нещата се случват не на тях, а заради тях. Тук е и любимата ни тема за “наказанията” и “поощренията”. За мен по-правилно е да заменим тези понятия с последствия от поведението. Ако то е добро – следствията са добри. Ако е лошо – лоши. Но детето винаги трябва да разбира, че нещата зависят от него, а не от родителя, учителя, системата… “Не ти харесва това, което си получил като отговор на своето поведение? – Добре, промени го!” . “Искаш нещо? – Добре, бори се за него, не чакай на готово!”. Много е важно да поставяме умишлени предизвикателства пред децата си, които те да могат да преодоляват самостоятелно. За да чувстват, че те сами са постигнали нещата, които искат, а не – че са ги получили някъде отвън…. Няма нищо по-удовлетворяващо за един малък човек, да усеща, че той е достатъчно голям за да може сам! Сам да си обува обувките, сам да си носи раницата, сам да си организира времето. Сам да определя своите цели и да ги постига.
Как да го възпитаме:
Оставяйте детето да скучае, за да може да си измисля занимания. Когато иска нещо, не бързайте да му го давате наготово. Или го оставете да си го вземе само или му подскажете какво точно трябва да направи, за го получи. Не взимайте товара от неговите плещи – щом е достатъчно голям да кара тротинетка, значи е достатъчно голям да си я бута по стълбите или да си я прибере от парка. Не иска? – Ок, тя остава тук, но НЯМА да купим друга.
2. Самоконтрол / Способност за отложено щастие
“Как е да си гладен, но да изчакаш малко? Как да си жаден, но да изчакаш малко. Как да искаш да мърдаш, но да стоиш мирен? – САМОКОНТРОЛ.” Това е една от най-важните и често използвани думи в Доджото. “О, това е ужасно, защо трябва да ограничаваме свободата на децата?” – ще кажат някои. Всъщност ние не им ограничаваме свободата, ние им даваме свобода като ги освобождаваме от тяхните низки страсти. Не всяко желание, което имаш трябва да се изпълни (веднага), защото иначе ставаш подвластен на него. Когато ти се пишка, не се изпускаш в гащите, а отиваш до тоалетната нали? И това всъщност отличава бебето, което не може да се контролира и носи памперс от порастналото дете, което има елементарни умения за самоконтрол. И това дали съзнателно ще развиваме тези умения, зависи дали порасналият индивид ще продължи да бъде едно голямо бебе на 30, 40, 50 години, което постоянно се изпуска…
Или ще може да се нарича с гордост Човек, който може да контролира сам себе си. Защото ако не се научи да го прави винаги някой друг или нещо друго ще го контролира.
Как да го възпитаме:
Тук ключовата дума е “да изчакаш малко”. Това че тренираме самоконтрол не означава, че децата трябва да стоят гладни, жадни или цял ден неподвижни. Просто трябва да могат да чакат. Може да е 10 секунди, може да е 1 минута, може да са 20. Понякога това просто се налага. Защото ако се нахвърлиш на храната веднага – храната става по-силна от теб. Тя те контролира. А умението за самоконтрол ни извисява над кебапчето.
3. Трудолюбие
Или любов към Труда. Да изпитваш удовлетворение само защото си свършил нещо. Защото с твоя принос светът е станал едно по-добро място. Тук е важно да обясним разликата между удовствие и удовлеторение. Търкиш пода, не защото това е супер “fun”, а защото така къщата става по-хубава – за теб и за останалите обитатели. И когато научим децата да намират радост и смисъл в простите нещата, им отваряме пътя към един истински стойностен живот.
Как да го възпитаме:
Поставяйте на децата елементарни задачи. Нека имат домашни задължения. Нека бъдат част от домакинската система. И винаги ги поощрявайте за добре свършената работа. Не толкова чрез материални облаги, а чрез изразяване не истинската стойност и значимост на нещото, което те са свършили, колкото и “елементарно” да е то.
4. Емпатия
Способността да усещат другия. Способността да съпреживяваш и да се свързваш. Затова децата трябва да се отърсят от егоизма отрано като им обясним, че те НЕ са центъра на вселената. Да, има и други хора. Те имат право на своите желания, емоции и чувства, но другите – също. И това че са деца не ги прави привилегировани.
Как да го възпитаме:
На първо място ги научете да разбират и изразяват своите желания и чувства. Да могат да ги споделят спокойно. Без да очакват винаги и на 100 процента тези желания да бъдат изпълнени, но да знаят, че те ще бъдат чути. Ако децата са срещали разбиране за своя вътрешен свят докато са малки е много по-вероятно да могат (след време) да комуникират спокойно своите нужди. Без да ги пренебрегват и без да се налагат. Да дават и да очакват това поведение и от отсрещния човек. И да не допускат отношения, в които не получат това, което заслужават.
5. Чувство за общност и принадлежност
Според мен това е най-важното нещо, което можем и трябва да предадем на децата си. Защото човек е социално същество и осъзнато или не, той цял живот се стреми да бъде приет от общността. Било то в мини мащаб – като създаде семейство или в по-широк план – като се бори за социален статус. Да заеме достойно своето място в обществото. А за да го направят децата ни трябва да са развили предните качества. Да са достатъчно самостоятелни и проактивни, за да не преписват отговорността за себе си на някой друг. Да могат да се контролират, за не да избухват пред останалите. Да се трудят за общото благо и да се чувстват добре, че са дали своя принос за другите. Защото знаят, че има и други и те не са им безразлични чрез емпатията, която притежават.
Как да го възпитаме:
Намерете на децата си общности, където да не бъдат противници или състезатели, а да работя заедно. Да се учат на партньорство и уважение един към друг. Да имат обща кауза и да усещат принадлежност към нея. Пазете традициите. Организирайте семейни събирания. Поддържайте връзките с братовчедите :) Не заради себе си, а заради децата си. За да знаят истинското значение на фразата – семейство – род – народ.
Авторът Весела Велин е съосновател Айкидо ДОДЖОТО.
0 Коментара