Всеки човек е модел за света, който се изгражда от неговите родители. Какво представлява този модел? Той не е сфера, призма или куб, а моделът, по който възприемаме света през опита от болката и успеха. Наблюдавайки как реагират и как си взаимодействат нашите родители в условия на болка и на успех, добиваме представа как е устроен света. След това, като поемаме ценностите, културата, волята, умението за вземане на решения и довеждане на нещата до краен резултат, ги проиграваме в нашите лични отношения – било то в партньорските, в работните, с приятелите и социалната среда по интереси, с децата ни.
На какво трябва да ни научи нашата майка? На култура, ценности, представите за света и най-вече за любовта, тъй като тя е пазителката на домашното огнище.
На какво трябва да ни научи нашия баща?
Неговите уроци са за материалните блага, за неговия авторитет и признанието на съпружеската двойка в обществото. Защото, ако не сме благодарни на тези два изначални авторитета в нашия живот, на Рода, към който принадлежим, ние няма да имаме стабилна основа върху която да стъпим.
След родителите, другите важни авторитети, от които трябва да си вземем знание са учителите в нашия живот.
Следват приятелите, с които светът ще ни среща, с които ще споделяме нашите успехи, тъжни и радостни моменти. Те ще бъдат и наши вдъхновители.
Тук трябва да запомним едно – най-големите уроци ще идват
от лошите моменти и лошите хора.
Защото хората се развиват само когато са извън зоната си на комфорт. Само в условията на болка ние си задаваме въпроса ЗАЩО? Само тогава търсим причините и логическата връзка за нещата от живота. И когато си направим качествен анализ, идва ред на следващия важен въпрос – КАК? Как да преодолея по най-добрия начин тази ситуация, какво ми трябва – нови знания, воля, цел, нова социална среда, помощ от професионалист?
Когато се роди едно дете, най-важното нещо, което трябва да направят родителите е да създадат емоционална връзка с него, да могат да разбират във всеки един момент от какво има нужда то. И в хода на процеса на израстване да се стремят
да поддържат доверието в детето си,
за да може то да споделя и да могат да го напътстват в трудни житейски ситуации.
Много родители в днешно време се провалят именно в този най-ранен етап от детството на своите наследници. Завладяни от собствените си емоции, ритъм на работа, проблеми – не успяват да създадат тази толкова важна връзка. В определени моменти децата им пречат, те стремглаво ги отхвърлят и дистанцират от себе си, за да могат да се самосъхранят. Забравяйки, че отхвърлянето в най-ранна детска възраст е пречка по пътя на обичта. Която липса на по-късен етап се изразява в
липса на обич към себе си и на емоционална нестабилност.
Ето защо е важно родителите да осъзнаят, че когато те се откажат да придружават и поддържат децата си стабилно в процеса на израстване, ги тласкат в посока към бавна и постепенна асимилация на външния свят, изграден към днешна дата като мрежови маркетинг и реклама. Под надслов „Ти не си достатъчен, ела при нас и ние ще ти помогнем – ще те променим като пиеш тези хапчета, като се мажеш с този крем, като изповядваш тези ценности“ и така до безкрай, докато не бъде променена цялостната идентичност на личността. Личност, която функционира с цел да обслужва чужди интереси, човек, незнаещ на него какво му се иска, какво му се прави, кое е истина и кое е лъжа.
Най-важните неща, на които трябва да бъде научено едно дете от майка си са –
благодарност, уважение, любов,
умение на създаване на уют, творчество, подкрепа, емпатия, доверие, умение да може да съветва, лични граници, умение да разбира своите емоции и да говори за тях, да ги отстоява, за да не се разболее. Според широтата на погледа, културата и умението на майката да се договаря със съпруга си и с другите, детето ще се научи на гъвкавост, наблюдение и умение да се съобразява.
Най-важните неща, на които трябва
да бъде научено едно дете от баща си –
как се осигуряват материалните блага в семейството, как се осигурява емоционална защита в семейството, от бащата трябва да идва и приятелската среда, ако той е лидерът във фамилията, от бащата се учим на авторитетност и на отстояване на себе си, на умение за вземане на решения и на довеждане на нещата до край, на воля, дисциплина и последователност, на мъдрост, премереност и търпение, на умение да се договаря.
От взаимодействието между двамата децата ще изградят надеждна система за устойчивост, ще се научат на ролеви игри, самостоятелност от една страна, от друга на партньорство във всяка сфера на живот – здраве и външен вид, работа и лични финанси, партньорски отношения, социална среда, хоби и интереси, личностно развитие, вяра. И да осъзнаят, че УМА-ДУШАТА-ТЯЛОТО
трябва да се развиват хармонично,
за да бъде човекът енергийно здрав и в кондиция, за да мисли и действа адекватно. За да могат да стопанисват себе си – физически, психически и умствено.
В случай, че двамата родители поставят основата от знания за всяка сфера на живота и ежедневно им показват качество на комуникацията по между си, то техните деца ще имат стабилна основа, от която да могат да тръгнат. Ще имат знания за това, как се изгражда един ефективен екип. Ще бъдат достатъчно осъзнати, наблюдателни и ще могат да се самоуправляват. Ще могат да държат границите на собствената си личност и трудно ще ги манипулират отвън. Ще могат да се договарят с различни хора, да създават свои екипи.
0 Коментара