Как да се преборим със зависимостите при децата

Елена Георгиева е съосновател на водещо езиково училище в София. Говорим с нея за някои от най-актуалните проблеми, свързани със зависимостите при децата в училищна възраст. Темите са за „най-модерните зависимости“, с които се сблъскват децата днес, както и предизвикателствата и начините за справянето с техните влияния.

Отговаряме и за ролята на технологиите, които все по-често се разглеждат като нов вид пристрастяване, както и за възможните подходи за предотвратяване на тяхното въздействие върху децата. Ще научим повече за текущите и предстоящите инициативи на училището, които имат за цел да подкрепят развитието на децата в позитивна посока. В края на разговора, нашият гост ни сподели опит и методи от практиката на тяхната школа, които помагат на учениците да спортуват, развиват и гледат на живота с градивен поглед.

Кои са “най-модерните зависимости” на децата в училище?

На първо място бих сложила “мобилните телефони” с всичките си приложения за игри, Tik Tok и другите модерни социални мрежи. Самите деца ни признават, че прекарват редица часове, че и цели нощи в тях. Всички осъзнаваме, че това е най-модерната зависимост, която се отразява на способността за концентрация на учене и запомняне. Всичко, което правят бива прекъсвано на регулярни интервали – от постоянните съобщения и известия на телефоните, което неминуемо се отразява.

На второ място ще си позволя да сложа модерните наркотични вещества – балони с райски газ, “снуски”, които съдържат никотин и се продават изключително свободно в малките магазинчета, както и богата гама от напитки. С тях се получава омагьосан кръг, защото, когато имат нужда от сън и не успяват да си го набавят по нормален начин, още от сутринта се започва с напитките за енергия и често, по думите на ученици, се продължава с няколко на брой до края на деня. Тези напитки ги преповдигат за сравнително кратък период от време и после ги отпускат и това е ефектът, който води до този негативен кръговрат. Младежите не знаят какво и колко има в тях, тъй като те са хранителни добавки, които слабо се регулират, модерни са, широко рекламирани, сравнително достъпни за бюджета на повечето учащи, а продажбата им е абсолютно свободна. За тях все още няма законова рамка. Стъпката към пристрастяване е лесна, което води до по-лесното влечение и към други субстанции.

Децата лесно ли се подават на зависимости и лесно ли се откъсват, преди да достигнат върха на дадената зависимост?

Децата и младите хора са изключително любопитни, в същото време са податливи на влияние. До голяма степен, ако в приятелския си кръг имат хора, които пушат, вероятността те да опитат нараства значително. С всички вещества е така. Говоря от житейски опит и наблюдения, не като психолог, специалист по зависимости, какъвто не съм. Не споменах алкохола, но той върви рамо до рамо с другите, за които говорим. Възрастта, на която български деца започват да употребяват различни вещества бързо пада всяка година. Последните статистики, които ни попаднаха, сочат деца на 11-годишна възраст, които споделят, че в близките 30 дни са се напивали или са пушили цигари. Тази възраст е плашеща и това не бива да продължава.

Смятате ли, че технологиите също са вид зависимост?

В класните стаи все по-често се срещаме с “дефицит на вниманието”. Чувала съм за нова диагноза, може да греша, но беше нещо като “screen based autism”, която се причинява от прекаленото излагане пред екрани. Невролозите могат да ни кажат повече. Моето поколение сме израсли навън, в междублоковите пространства и градинки, играейки. В момента виждаме хора, които отглеждат децата си вкъщи, явно изглежда по-безопасно, отколкото да играят навън. Това има своите последствия. Разбира се, в случай че технологиите не са ограничени.

Преди години се случваше да има дете с образователни затруднения в клас, а сега все по-често имат проблеми с четенето, концентрацията и запомнянето на информация. Струва ми се, че получаваме сметката за изборите, които сме правили като родители.

Кои са начините зависимостите да не достигат до децата или поне да са стопирани в някаква степен?

Децата трябва да бъдат извадени от тази месомелачка в нашата образователна система. Тенденциите са ученето и посещението на школи да заемат почти цялото време на учениците, но виждаме, че това не води до желаните резултати. Струва ми се, че, ако вземем начален курс, например, не е необходимо да прекарват 10 часа в училище. Това е повече от работен ден,Трябва да имат повече време за спорт и творчески занимания. Това са доказаните дейности, които ги стимулират да се развиват. Ние често сме свидетели как деца, които посещават спортни занимания, спират, когато им предстоят изпити, матури.. Това не е решението. Спортът помага на ученето, а творческото мислене ги кара да творят и да мислят изобретателно.

Ние, а и особено като родители, трябва да говорим с тях за зависимостите. Децата имат достатъчен допир до информация, но много пъти първо опитват и след това се информират.

Разкажете за инициативата, която предвиждате? Има ли конкретна история, повод или наблюдение за нея?

Организираме спортно събитие за първи юни в Южен парк. Отворено е за всеки – деца, приятели, юноши, възрастни. В клас се стремим на говорим открито за проблемите, за наблюденията ни, за опита, който учениците ни имат, за притесненията, свързани с техни приятели. Относно бягането и другите планирани активности за първи юни има един конкретен повод миналата година.

Края на октомври, по време на един популярен празник вече и в България, в моя квартал, станах свидетел на една картинка, за която ще ви разкажа. Пред квартално училище, срещнах две  14-годишни момичета, едното от тях не можеше да говори и да се изправи. Бяха изпили определено количество водка всяка, под формата на игра, която наричат “стълбичка”. Поговорих с нейната приятелка и ми сподели, че са били на гости, но не може да се справи с прибирането вкъщи. Успях да се свържа с майката на едно от момичетата и им помогнах, дори поддържаме приятелски взаимоотношения. Първоначалната ми идея беше да извикам такси и да ги закарам, но момичето ми отговори, че не е добра идея, защото наскоро тяхна приятелка е пострадала от таксиметров шофьор. Злоупотребата води до тежки последствия. И момичета, и момчета, всички са уязвими. Това беше моментът, който ме накара сериозно да се замисля какво правим, къде е нашата отговорност и как можем да променяме средата.

Попаднах на Ани Стоянова и Кремена Кунева от Фондация “Даная”. Те правят нещо страхотно за младите хора. А младите често поставят под въпрос авторитета на родителя и се влияят от приятелите си.

Фондацията успява, чрез езика на младите, да предаде важната информация за трите зависимости – балоните с райски газ, енергийни напитки и марихуана. Поканихме ги да проведат информационна среща с наши ученици. Обратната връзка, която получаваме ни удовлетворява, защото има нужда от повече информираност и сред нас учителите, и сред родителите, и децата.

Как работите с децата във вашата школа, за да се развиват, спортуват и да гледат с градивен поглед на живота?

Намерихме видеа в ютуб, които представят страни като Индонезия, където цигарите не са регулирани. Там всяко невръстно дете може да отиде до магазин и да купи кутия цигари или стек. Позволяваме си да пускаме такива видеа на по-малките ни ученици, за да обясним защо не трябва, какви са вредите, говорим. Опитваме се да водим откровен диалог. Най-малкото, което можем да им покажем е, че от другата страна стои организирана индустрия. Понякога и да смятаме, че пушенето е техен избор, това реално не винаги е така.

Предвиждате ли други инициативи?

За момента разговаряме открито и се стремим с всяка група да си отделяме това важно време, за да дискутираме. На първи юни, освен бягането в две дистанции, ще има щафетни игри за по-малките и две кратки беседи, за по-големите с лекар и спортист, които ще споделят ценен опит и различни гледни точки. С по-малките се работи игрово. При по-големите програмата е доста натоварена и времето често не достига. Не можем да си позволим да спортуваме в рамките на часовете ни, но и затова организирахме събитието за 1-ви юни. Искаме да поканим всички деца, тези със страхотна двигателна култура, но и тези, които мразят да тичат. Повечето учители са също толкова заети, колкото децата. Всички имаме нужда от движение и спорт. Надяваме се “НЕ-зависими” да е първото от поредицата бягания, които ще правим!