Ядосани, тъжни, безпомощни, объркани, всички тези чувства вероятно са ви познати, когато вашето дете вика, хапе, щипе, удря, хвърля и често, въпреки вашите опити, ви е трудно да се справите със ситуациите. Ако се припознавате в написаното по-горе или просто ви се иска да чуете няколко свежи, но изпитани идеи за подкрепа на доброто поведение на вашите деца, значи тази статия е за вас. Обект на статията ще са деца на възраст между 2 и 7 години, тъй като в ранната детска възраст и с бързия темп на развитие, децата заучават най-много модели на поведения и те стават устойчиви във времето.
Предизвикателното поведение най-често се проявява посредством удряне, хапане, викане,
скубане дърпане, плач, тръшкане, щипане,
затръшване на врати и др. Това е така наречената форма на поведение. Тези поведения се появяват по-често, когато при детето настъпва някаква промяна – когато се разболява, преуморено е, боли го нещо, не се е нахранило, трудно му е да се справи с някаква задача, има желание да докаже себе и да се отстоява, преживява някакъв вид стрес, или нещо в заобикалящата го среда го дразни /като светлина, шум и др./ Важно е да разграничим кои поведения са опасни за живота и здравето на детето и околните и кои – не.
Опасни поведения са:
удря си главата в стената/ пода; удря, рита или хвърля тежки предмети.
Не е опасно когато:
Хапе себе си или другите, но без да използва зъби и да наранява; рита кулата от пластмасови кубчета на друго дете; плаче, хленчи и др.
Важно за нас като родители е да знаем, че неприемливото поведение може да има една и съща проява /форма/, но зад нея да се крие различна цел или функция: комуникативна функция/детето иска нещо да ни каже, но не знае как/; привличане на вниманието/докато мама работи, а
детето иска да играе,
като тук дори да му се скараме – понякога е постигната цел/; скука /няма интересна дейност за детето в момента, или не е включено в дадена дейност/; навик /бъркане в носа, игра с косата и др/; желание за контрол /искам аз да налагам правилата/ или нарушена сензитивност /най-общо има промяна в усещането за сила на докосването, или възприятието за звук и светлина/.
Всяко едно поведение може да се провокира
и развива в зависимост от ситуацията и реакцията на хората около него. Представете си следната ситуация: Баща и дъщеря отиват до магазина. Детето е спокойно. При влизане в магазина, детето забелязва щанда с играчки и конкретно Куклите плачещо бебе, съответно иска кукла /подхлъзване/. Таткото го игнорира и издърпва напред /стимулиране/. Детето започва да се ядосва, защото таткото го е дръпнал, а то си иска куклите. Таткото казва „няма да взимам кукли “, детето започва все повече да се дърпа /ескалира/. Таткото вече е напазарувал, плаща на касата и казва на дъщеря си: “Влизай в колата!”/връх/.
Детето ляга на пода и започва да крещи
с цяло гърло, да се тръшка, рита… Бащата го вдига, дава му нещо любимо като телефона и постепенно поведението деескалира.
За да можем да се справим с поведенията трябва да опитаме да не допускаме достигането до техния връх. Това може да стане със следните стратегии:
- Изграждане на правила и рутини –
семейните правила, спазването и отстояването им от всички членове на разширеното семейство, носят на детето спокойствие и модел за поведение. За да стане още по-лесно създаването и спазването на правилата, те може да бъдат онагледени посредством визуално табло. Ако имате интерес към визуализацията на средата и повече идеи, за това как да я използвате у дома, не се колебайте да ни потърсите.
- Давайте ясни и кратки инструкции
Ако искате детето ви да направи нещо говорете тихо, ясно и с малко думи. Стойте близо до него, най-добре клекнете на неговото ниво. Дайте му време да реагира. Окуражавайте го при всяка дори и малка стъпка. „Давай ,точно така, останаха ти само 2 части да прибереш или да сложиш, ти можеш“. Така детето ви ще се чувства можещо, похвалено и ще се старае, а малкото думи и тихия тон ще му позволят да ви чуе и разбере.
- Право на избор
Винаги давайте избор на детето между две неща. “Кои чорапи искаш – с патетата или с костенурките?” Така децата ще се чувстват успешни, пораснали, защото сами са направили избора, но и отговорни. “С кое ще започнеш с книжката или с тетрадката?”
- Отработване на емоциите –
при проява на неприемливо поведение от страна на детето, избягвайте да го прегръщате и целувате. Като родители знаем колко е силна потребността, инстинкта и желанието да успокоим детето си, но в такава ситуация му правим лоша услуга. По този начин детето разбира, че каквото и да направи, мама и татко винаги ще го обичат и ще му простят /прегръдката се явява награда за поведението на детето и то го затвърждава във времето/ и второ пречим на детето си да се научи да се справя с емоциите си, да се саморегулира. Важно е то
да се научи как да говори за тях,
как да ги разчита в себе си и другите и как да реагира. Опитайте да обясните на детето как се чувства и какво е провокирало това. “Виждам ,че си ми ядосан, удряш, риташ, тялото ти трепери , защото искаш…, но правилата са…Или когато удряш другите деца ги боли и стават тъжни. “
- В момент на силен афект/пик на неприемливо поведение –
не винаги успяваме да реагираме на време и поведенията ескалират. Тогава при всички хора – деца и възрастни, регулацията е невъзможна за определено време. Усещаме физически дискомфорт, емоциите се засилват и мисловния процес , особено рационалния е невъзможен. Тоест детето не ни чува, вижда, не може да спази желаното от нас.
- Кът за почивка –
в такъв момент просто можем да преместим детето на безопасно място. Може да имате кът за почивка с килим, дюшек, палатка, кашон направен на къща и др. Там на безопасно място детето ще може да се успокои само и след това вече да обсъдите случая.
- Пренасочване на вниманието –
ако смятате, че детето все още може да се справи със ситуацията просто го насочете към нещо или неща, които може да прави напр. “Можеш да играеш на килима”; “Можеш да играеш с пластилина, когато прибереш пъзела”. Не говорете много, защото това ще повиши още повече фрустрацията на детето, но отстоявайте казаното. Ако детето въпреки това не реагира просто го преместете пак на безопасно място.
- Отнемане на опасен предмет –
ако детето тръгне да ви замерва с нещо или да замерва друго дете/деца, просто отстранете предмета от ръцете му казвайки: “Пусни”. Избягвайте да стискате ръцете на детето, да повишавате тон, просто хванете само предмета и го вземете.
- Предметна или физическа бариера –
в случай на замеряне, ритане, хапане можете да поставите възглавница или одеало между вас и детето. Ако тази ситуация се разиграва между две деца просто Вие застанете между тях, като преграда.
- Когато детето хапе или скубе коса –
когато детето захапе или започне да скубе вас или друг възрастен/дете, опитайте да не мърдате, защото това само ще увеличи силата на захапката или захвата. Изчакайте малко, кажете “Пусни” или леко притиснете брадичката на детето надолу или разтворете ръката му.
- Когато детето удря –
ако детето тръгне срещу вас посягайки да ви удари просто пренасочете движението му като леко го обърнете от рамото и използвате неговата сила и енергия.
В тази статия се опитахме да ви представим едни от най-често срещаните ситуации в ежедневието, както и едни от най-ефективните стратегии. Нашият екип е винаги насреща за подкрепа на семейства и специалисти.
Имаме послание към вас: “Когато едно дете, не може да говори – го учим да говори. Когато не може да кара колело – го учим как да върти педалите и да гледа напред. Когато не може да чете – го учим на буквите и т.н. Когато има неприемливо поведение или не знае как да се държи, и да изрази себе си –
помогнете му, научете го как да се справи.
Вие сте всеки ден с децата си, а сега повече от всякога. Те следват вашия пример и вие сте най-добрите учители за тях. Наказанието не би довело до нищо позитивно. В следствие на наказанията децата започват да крият емоциите си, да се фрустрират по – често, да се чувстват неразбрани или лоши, да изпитват страх. Затова бъдете позитивни, давайте сила и насока и ще имате усмихнати, мотивирани и вярващи във вас, и в себе си деца, които в бъдеще да могат да се справят с по-трудни избори и ситуации в живота.
Текстът е на Николета Йончева, логопед и Стефка Цветанова, психолог. Двете са обучители към Фондация „Карин дом“. Още полезни съвети вижте в сайта на Карин дом.
0 Коментара