Не сурови наказания, а подкрепа са нужни за децата с проблемно поведение, казва Диляна Славкова, програмен координатор „Правосъдие и насилие“ към Национална мрежа за децата
Защо се налага неправителствена организация да се бори за по-човешко детско правосъдие? Какво прави държавата по въпроса?
През 2016 г. работна група в Министерството на правосъдието изработи проект на закон, който да въведе реформа в правосъдието за деца. За съжаление, след оставката на тогавашното правителство, устремът за промяна сякаш остана на заден план. Ключови министерства като това на труда и социалната политика все още не са припознали ролята си за осъществяване на реформата, а към текстовете продължава да има съпротива от страна на съществуващите структури. От Национална мрежа за децата се застъпваме за тази закъсняла стъпка поради няколко причини. Първо, иска ни се да променим битуващите нагласи, че страхът и наказанията разрешават всички проблеми и че се явяват ефективни мерки за прекратяване на детската престъпност. Изследванията показват, че децата, извършили нещо нередно, са в повечето случаи бедни деца, които често са обект на неглижиране и тормоз. Някои от тях изпитват психично страдание. Поради тази причина не наказания, а фокус върху социалната подкрепа е ключът към решаване на комплексните проблеми на децата и към предотвратяване на бъдещи прояви. Второ, смятаме, че съществуващото законодателство е остаряло и предвидените в него мерки не са изпълнени със съдържание. Не на последно място, иска ни се родителите и семействата на тези деца да бъдат включени много по-активно в работата с тях, както и самите те да бъдат подкрепени в трудния път за справяне с проблемите.
В момента действа 60-годишният Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който очевидно не е адекватен. Защо се бави тази реформа?
Реформата се бави, тъй като социалното министерство отказва да разпознае децата в конфликт със закона и онези с проблемно поведение като деца в риск и като деца, с които социалните работници от отделите „Закрила на детето“ трябва да работят. В момента тези деца са обект единствено на остарелия закон и социалната система не носи отговорност за тях. В същото време във всички успешни европейски практики за работа с млади правонарушители се вижда, че социалната подкрепа играе главна роля при работата за интегрирането им към обществото. Тъй като в момента в България специализирани услуги за тези деца липсват, понякога се случва така, че съществуващите такива не разполагат с достатъчно капацитет, за да ги поемат.
Кои според вас са най-фрапиращите случаи, заради които в момента говорим за „сдъвкано” детство?
Фрапират ни случаи, когато поредното малолетно дете, например на 11 години, е попаднало в интернат за кражби. Фрапира липсата на разбиране, че причините за извършване на такива прояви сред по-малките деца обикновено са реакция на продължителен тормоз, насилие, бедност, което е съчетано с неговото психосоциално развитие. Понякога причините за дадени постъпки „извън закона“ са резултат от отключено психично заболяване, но за съжаление, поради недостига на детски психиатри, такава диагностика напълно отсъства при работата по такива случаи. В подобни ситуации си задаваме въпроса дали присъдата на тези страдащи деца е окончателна, или има начин детството им да бъде възстановено и те да се върнат обратно към обществото, за да използват пълния си потенциал?
Какви са децата, които са засегнати от този остарял закон? Като какви влизат в т.нар. „интернати” и какви излизат от там?
Както споменах по-рано, голяма част от децата, които влизат в интернати, са там заради кражба или поредица от кражби. Въпреки че не се събира официална статистика какво се случва с децата, когато излязат от интерната, впечатленията на колеги, които работят на терен, подсказват, че по-голямата част от тях продължават с един престъпен живот. С други думи, т.нар. „корекционно-възпитателна работа” в интернатите не дава резултатите, които държавата и обществото изискват от нея.
Имате ли данни колко деца годишно са пращани в интернати и са наказвани за прояви, за които в повечето случаи възрастните не търпят санкции?
В момента в интернатите са настанени около 180 деца (по данни на Министерството на образованието и науката), но бройката варира. Имаме информация за случаи от системата, при които за кражба, извършена от пълнолетен, който въвлича малолетно лице, възрастният получава условна присъда, а детето е изпратено в СПИ. По този начин де факто детето е наказано по-тежко от възрастния.
Държавата, а и част от обществото, гледат на тези деца като на престъпници. Как да бъде обърната представата, че те също са жертви?
Разбирането ни е, че извършването на престъпление и противоправното поведение често са израз на трудното израстване на децата и на това, че са изложени на множество рискове в ежедневието. За част от обществото е трудно да свърже тази ситуация с недоволството от нанесените щети. Единственият начин представата за тези деца да бъде обърната е да се вгледаме по-внимателно в историята на живота им. Ще е полезно да обърнем внимание, че една значителна част от онези, които попадат в интернати, „идват“ от домове за деца, лишени от родителски грижи, което е достатъчно, за да разберем, че са расли без родителска подкрепа.
Как трябва да изглежда реформата в детското правосъдие?
Реформата в системата трябва да включва мерки за:
- повишаване капацитета на социалните работници, работещи с малолетните и непълнолетните, които не попадат в системата за детско правосъдие;
- създаване на стандарти за качество на услугите при отклоняване на непълнолетни деца в конфликт със закона;
- разработване на методика за индивидуална оценка на непълнолетния в наказателното производство и за наблюдение и контрол на спазване правата на непълнолетните в наказателното производство;
- установяване на ясен механизъм за координация между всички заинтересовани страни.
От Национална мрежа за децата считаме, че за да бъде успешна реформата, е важно да има споделена концепция за работа с деца в конфликт със закона, да е уточнен статутът на специализираните услуги и програмите за работа с тях. Тези споделени принципи трябва да важат особено за отговорните министерства – на социалната политика, на образованието и науката, на вътрешните работи и на правосъдието.
Като цяло – ефективна ли е защитата на държавата, когато става въпрос за насилие над деца?
За съжаление, липсват гаранции за прилагане на интегриран подход на работа по случаите на насилие над деца и особено в случаите, в които това е и състав на престъпление, както и ясни инструкции за управлението на тези случаи в ситуациите на разпокъсаност между различни институции. Високият процент на отказ от страна на прокуратурата по места да образува производство в случаите на ранни съжителства или брак с непълнолетни лица е изключително тревожен и изисква специален и целенасочен анализ.
Какви са успешните начини за превъзпитание на деца, извършили противообществени прояви. Възможно ли е да бъдат превъзпитани?
Да, разбира се, възможно е децата в конфликт със закона да бъдат превъзпитани и опитът на много европейски страни го показва. Експертизата на организации, членове на Национална мрежа за децата, които познават този опит и го прилагат, сочи, че това изисква комплексна работа: подкрепа на юношата за наваксване на изоставането; развитие на социални умения; интервенции в училище; професионално ориентиране и придружаване и т.н.[1] Всичко това изисква добра професионална подготовка, като е необходимо специалистите, които работят с децата, да са обучени. В момента това няма как да се случи, тъй като в системата няма изисквания за образователна квалификация.
За повече информация по темата посетете http://endviolence.nmd.bg. В сайта ще откриете и контактите на четирите Центъра за правата на детето в София, Пазаржик, Русе и Враца, създадени от Национална мрежа за децата, където може да потърсите помощ, в случай че детето ви има проблемно поведение.
[1] „Социално включване на деца в конфликт със закона – нови модели и практики“, наръчник за професионалисти, Институт по социални дейности и практики, 2014 г.
0 Коментара