Една груба дума – настроението е развалено. Една забележка – денят се намръщва. Един ядовит присмех – и семейният уют изчезва. Няма по-деликатно нещо от семейния живот. Той и тя бързо разбират това, изживяват го и го премислят, но детето поглъща със сърцето си климата на семейството, в което расте. За да изработи азбучните си истини зa цял живот. Един от тези принципи е отношението на детето към другия пол.
Ние често говорим помежду си за уважението на мъжа към жената. Или по-точно зa липсата на това уважение. Сърдим се на онази половина от човечеството, която се смята за по-силна и по-умна, а нерядко нейни представители проявяват непристойност и дребнавост към най-близката жена. Обмисляме поведението си към тази половина, чиито представи та семеен уют понякога не отиват no-далече от близкия ориент. И заети с тревогите на двойния си труд, и обидени от неблагодарността на мъжа, ние, майките, понякога забравяме най-главното, че бъдещето се кове от нас, в нашите семейства, че бъдещите мъже сега са наши синове и от нас до голяма степен зависи как ще се отнасят те към жената от следващото поколение, към собствените си жени, какви семейства ще си изградят.
И така – светът започва с майката. Майката е първата жена, която момченцето познава и обиква. Тя дълго време е най-красивата жена за него. Най-мъдрата. Най-сръчната. Още с детските приказки майката може да започне да внушава на своето дете едно по-изтънчено чувство на почит и
уважение към всяка майка и към всяка жена.
( В описанието на Снежанка – на нейната красота и доброта например, майката може да вложи повече умение и страст, за да култивира у малкото момче възхищение към момичетата и обич към тях.) Синът или от малък научава да се държи кавалерски с момичетата, или трудно ще може да свикне да бъде кавалер, ако в детинство не е свикнал на това! Да им подава ръка пръв, да изразява симпатия, внимание и уважение, да ги кани и да им отстъпва в общите игри. С разбиране на детската психика и на детския егоизъм майката може внимателно и много тактично да накара момченцето да почувствува едно красиво отношение на превъзходство в силата си пред тези момиченца, да му внуши, паралелно с нарастващия интерес на детето към другия пол, доверие и приятелство към момиченцата.
В разходките из улиците и градините, когато го заведе на гости, майката не бива да забравя, че точно тя трябва да подскаже на своя син подходящия начин на държане – как да обръща внимание първо на жените в една компания или в стаята, как да отстъпва стола си, на тях първо да предлага бонбони, когато черпи, как да ги попита каква музика предпочитат, когато избира какво да слуишат, по какъв начин да ги забавлява,
как да се шегува с тях така, че да им достави удоволствие.
Разбира се, външното държане не е най-главното във възпитаването на добро отношение към жената, но нека да си признаем, че в нашето общество, благодарение на криворазбраните принципи на обществено равноправие на жената, постепенно се утвърдиха груби и некрасиви външни отношения, които дразнят. Те карат жената да се чувства по-малко жена и губят настроението й в излишни ядове и разправии. Ето защо и в това отношение трябва да обърнем особено внимание на домашното възпитание на бъдещия гражданин.
Убеждението на нашия син в достойнствата на жената започва пак от нас – майките. Постоянен свидетел на ежедневието ни, синът запечатва в съзнанието си интонацията на всяко отношение към неговата майка – и обществено, и семеино. Ако майката има своя професия и самочувствието й е в ред, ако хората уважават полезния й труд извън семейството, синът не може да не се гордее с майка си. Но ако тази майка не намира време и сили за своето семейство и изцяло го е изоставила в ръцете на близка или наета жена, колкото и да обича майка си,
синът не ще й прости нейната пълна заетост.
Защото той има нужда да има майка си и като събеседник, и като другар.
Трудолюбието на жената и нейната монотонна, но необходима домашна работа обикновено са непресъхващи източници, от които черпи уважението си към жената малкият син. Неговото активно участие в този труд ще му внуши, че този труд „не е отреден от бога“ само за жената. Много важно е синът да почувствува това. В едно задружно семейство, където бащата се стреми да облекчи труда на своята жена, момчето има възможност по естествени пътища да стигне до истината, че семейният труд е равен труд за всички в семейството. Но в семейство, където башата е свикнал да готованства, момчето става свидетел на една неправда, която може да бъде приета като естествена, ако майката не вземе мерки навреме. Със своето участие в грижите на семейството синът най-добре ще почувства майчината правда.
Страшно е, че още се срещат майки, които сами пазят синовете си от домашната работа. Загрижени за професионалното им бъдеще, те постоянно ги „освобождават“ от домакински наряд. Тези синове могат да се сдобият, като пораснат, и с по две университетски дипломи, но
в личния си живот ще бъдат непълноценни –
на фона на техния домашен мързел конфликтът с бъдещата им жена ще бъде неизбежен.
Излишно е да споменаваме, че уважението към майката и към жената се култивира в семейството и от бащата. Неговото отношение към майката доизгражда представите на сина за жената. Всички определения от рода на „женски акъл“, „женска работа“, „женски приказки“, всички домашни сцени на мъжко превъзходство и мъжки егоизъм са весело зрелище за сина и „възпитават“ по-активно от добрата хубава Снежанка и от упорития труд на майката. Към подобно държане пред сина майката трябва да бъде непримирима. Тя може да използва за оръжие шегата, остроумието, сравненията, фактите и всички подходящи моменти. Но синът не бива да остане на бащиното си равнище в разбиранията си за „женски акъл“ и „женска работа“.
Да не забравяме и личния пример на майката в честните семейни отношения, нейната недвусмислена отговорност за моралните и етични представи на сина. Разбрана и обичана, обградена с доверие и почит, майката ще бъде най-добрият пример за жената, която синът ще уважава и цени, когато стане мъж.
0 Коментара